Както при всяка друга военна епопея, по време на Кримската война (1853-1856) също раздавали бойни награди. Тя оставила най-голям отпечатък върху наградната система на Великобритания. Именно тогава се появило и най-високото военно отличие на Обединеното кралство – кръстът „Виктория“.
Кримската война не се радвала на голяма популярност в Англия. Най-известният тогава британски военен кореспондент, Уилям Ръсел, недоумявал: защо родината му трябва да води война заедно с бившия си противник Франция срещу бившия си съюзник Русия?
Тогавашната британска военна наградна система била далеч от съвършенство. В тази страна, чиято армия постоянно се сражавала ту тук, ту там в обширните й колонии, нямало награди за лична храброст на воините, които рискували живота си по бойните полета. Обикновено висшите офицери били награждавани с Ордена на Банята, учреден през 1725 г. от английския крал Георг I.
След масовия героизъм, проявен от младшите офицери на британската армия в битката срещу Наполеон при Ватерло през 1815 г. и поради факта, че повечето от тях не били „достойни” за такава висока награда, били въведени допълнителни степени на Ордена на Банята – златни и емайлирани знаци. Сержантите и войниците, както и всички останали военнослужещи, също били награждавани с медали за участие в кампанията. Но подобни медали раздавали на всички, независимо дали боецът наистина бил герой или останал на километри от зоната на бойните действия. Първата такава награда бил медалът „За битката при Ватерло“. Получили го всичките участници в сражението, от редника до главнокомандващия.
През 1854 г. създали медал „За честна служба“, който се връзвал на сержанти. Войниците го наричали „сержантският медал“. Това била почетна награда, високо ценена в армията, особено защото носителите му получавали добавка към пенсията си.
По време на Кримската война както съюзниците, така и противниците на Англия имали своите награди за храброст, давани на военнослужещи от различни категории. Сред тях били френският орден на Почетния легион (основан през 1803 г.) и Военният медал, руският орден „Св. Георги“. Разбира се, това предизвиквало известна завист сред британските им колеги.
Когато в Крим английските войници започнали да проливат кръвта си за интересите на Великобритания, понякога в ужасни климатични и житейски условия, и информацията за това започнала да пристига в родината им, необходимостта от такава награда станала очевидна. Това било подсилено от резонанса в обществото, причинен от факта, че тази война става първата в историята, чийто ход бил непрекъснато отразяван от военни репортери. От тях страната научавала за героичното форсиране на река Алма от войниците на Леката дивизия, за твърдостта на шотландската пехота под Балаклава и трагедията на Леката кавалерия, почти напълно унищожена от огъня на руските оръдия.
На 19 март 1855 г. било решено да се създаде военна награда, която да се включи в наградната система на Обединеното кралство. Тя трябвало да има форма на кръст. Инициаторка станала самата кралица Виктория.
Предната част на Кръста била разработена с личното участие на кралицата. Формата на наградата навеждала на асоциация за Военния кръст за кампанията в Испания по време на Наполеоновите войни.
По искане на кралица Виктория наградата не трябвало да се свързва с никаква организация, като Ордена на Жартиерата или Ордена на Банята. Получаването й не водело до присвояване на рицарско звание или, обратно: наличието на такова звание не било задължително условие да бъде връчена. Кръстът не трябвало да има различни степени. Това, че новата награда ще носи името на кралицата, било решено по-рано. В началото на 1856 г. ескизна скица била връчена на Нейно Величество за разглеждане и одобрение.
На 5 януари кралица Виктория одобрила проекта с едно изменение. Според нея, мотото на наградата трябва да съдържа следния текст в съответствие със значението, изложено в него: „На доблестния, а не на храбрия – защото иначе се създава впечатление, че само онзи, който носи този кръст, е храбър“.
На 29 януари 1856 г. новата награда на Британската империя – Кръстът „Виктория“, била одобрена с кралски указ. На 4 март 1856 г. била направена първата поръчка за производство на 106 копия на Кръста.
За изработката била избрана компанията за бижута Hancocks Jewellers, Ltd от Лондон, която обслужвала двора на Нейно Величество. Оттогава и до днес тя е монополист в изработването на кръстовете „Виктория“ и не се занимава с производството на други награди.
Отличието представлявало равностранен кръст (а не малтийски, както понякога твърдят погрешно) от тъмен бронз с напречен размер 38 мм. Върху кръста са изобразени английската корона и лъв – главните символи на Британската империя. Долната му част е обвита в лента с надпис „Vor Valour“ („За доблест“), което е част от смисъла на наградата.
Задната страна на кръста съдържа гравирана информация – името на награденото лице, номера на наградата, датата на извършения подвиг и названието на военната част, в която войникът или офицерът е служил по време на награждаването.
Понякога съдържанието на гравирания надпис се променяло. Често кръстовете „Виктория“, връчвани по време на Първата световна война, съдържали по-пълна информация за собственика. Шрифтът на надписа също бил променян, а след Англо-бурската война (1899-1902) строгото му регулиране било прекратено. Всяко копие от наградата трябва да бъде изработено на ръка.
И днес във Великобритания Кръстът „Виктория“ се смята за произведение на изкуството, което успешно съчетава символиката на империята и скромността на истинското мъжество.
