окт. 22, 2017
58900 Views

Кратък урок по българска граматика

Автор:

Да си го кажем направо – може да ни е роден език, но това не значи, че ни е лесен. Българският език крие много уловки в себе си и дори да считаме, че го владеем до съвършенство, пак можем да сбъркаме някъде.

Днес ще се опитаме да ви представим някои от най-често допусканите грешки, както и да ви обясним същността им и как да не ги повтаряте. Време е за час по български език, събран само в няколко минутки.

Пълен/кратък член

Когато гледаме коментарите на потребители из фейсбук, ни се струва, че много от тях пишат пълен и кратък член на магия. Всъщност има изключително лесно правило, по което можете да проверявате кога какъв член се пише. Основното такова гласи, че когато думата е подлог (или казано по друг начин: вършител на действието), значи е с пълен член. Ако ви е трудно да определяте частите на изречението обаче, можете лесно да се ориентирате по друг начин: заменете въпросната дума с „той“ или „него“. Ако се заменя с „той“, значи е с пълен член, ако се заменя с „него“ – кратък.

Ето пример:

Камъкът (той) си тежи на мястото.

Хвърлих камъка (него) в реката.

ДАЛИ-ИЛИ-ЛИ

Когато в изречение употребявате две или три от тези т.нар. двойни съюзи, винаги пишете запетая пред втория.

Например:

Или днес ще излезем, или утре.

Дали ще изляза днес, или утре, няма значение.

И/Й

Колкото и да не ни се вярва, това е една от най-често допусканите грешки: няма дума, която в множествено число да завършва на „й“.  Затова забравете за всякакви форми в множествено число от рода на рекламаций, плантаций, приватизаций и други. Всички те се пишат рекламации, плантации, приватизации и т.н.

Винаги ли има запетая пред „че“?

Много хора са запомнили от училище, че пред „че“ се пише запетая. Убегнало им е обаче, че невинаги запетаята се поставя точно пред самия съюз.

  • Един от случаите е, когато имате сложните съюзи „в случай че“, „макар че“, „въпреки че“, „само че“, „при условие че“, „при положение че“, запетаята се поставя пред целия съюз.

Например:

Съгласих се да се видим, макар че ми беше лошо.

В случай че ми се обадят за интервю, ще отида веднага.

  • Не се пише запетая пред „че“, когато пред него има едносричен неударен съюз, т.е.:

Не зная дали е професионалист в работата си, но че е нахален, не мога да отрека.

  • И последно: запетая пред „че“ не се поставя, когато пред съюза стои частицата „не“:

Не че не ми се излиза, но съм много уморена.

ОТКЪДЕ/НАКЪДЕ/ДОКЪДЕ/ДОКОЛКО

Това са наречия, които се пишат слято. Изключение прави „до колко“, където „колко“ се употребява като допълнение към съществителното име.

Ето два примера:

Доколко мога да ти вярвам?

До колко часа е удобно да звънна?

Как се пише „предвид“?

Ето още една дума, която много хора бъркат. Забравете за всички форми „в предвид“, „на предвид“ и всякакви подобни. Думата се пише по един-единствен начин: „предвид“. Точка.

ВЛЯВО и ВДЯСНО; ВПОСЛЕДСТВИЕ

И тези думи са подвеждащи. Може да ви се струва, че се пишат разделно, но всъщност се пишат слято. И това е правилото.

Разбира се, има още много примери за непознаване на езика. Кои са грешките, на които вие попадате най-често? Ще се радваме да напишем втора част на материала, за да помогнем на повече хора да овладеят българската граматика.

Автор: Станислава  Симидчийска

loading...
Етикети:
·
Категория:
Избрани · Любопитно · Топ
loading...

Comments to Кратък урок по българска граматика

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *