февр. 5, 2018
6980 Views

Кратка история на някои популярни жестове

Автор:

Жестовете – понякога извършвани с ръка, в някои случаи с други части на тялото или с цялото тяло – формират символичен, невербален език, който е лесен начин за изпращане на някакво послание, без необходимостта от употребата на думи. Много жестове, които използваме днес, имат дълга история, а за някои от тях се предполага, че са свързани с конкретни исторически събития.

Ръкостискане

Ръкостискането започва още от Древна Гърция. В Пергамския музей в Берлин е изложен надгробен камък, датиращ от 5 век пр.н.е, на който са изобразени двама войници, които се поздравяват с ръкостискане. Основната колона в Музея на Акропола в Атина пък изобразява как Хера (съпругата на Зевс) и Атина (богинята на мъдростта, смелостта и вдъхновението) се ръкуват. Чрез този жест двете страни показват, че са равни помежду си и се чувстват достатъчно комфортно в присъствието на другия, за да не носят със себе си оръжия.

На картината „Мирът в Мюнстер“ на живописеца Бартоломеус ван дер Хелст (от 1648) е изобразено как капитан се ръкува със свой приятел лейтенант. В същото време, ръкуването между мъж и жена е изобразено на множество портрети от 17 век. На самата сватбена церемония този жест показвал свещеното обвързване между влюбените.

Палец нагоре

Вярва се, че този жестът е употребяван за първи път в Колизея, когато гладиаторите са се сражавали един срещу друг пред очите на императора и хиляди хора от публиката. Ако гладиаторът направи добро шоу, тълпата показвала своята благодарност с вдигнат нагоре палец. След това, ако жестът е направен и от императорa, той можел да пощади живота на гладиатора. Палец надолу означавал екзекуция.

Съществува обаче и друга теория за този жест. Онези, които искали гладиаторът на бъде пощаден, просто прикривали палеца си и го скривали от поглед (“police compresso”). Те го показвали само в случаите, в които искали гладиаторът да бъде убит. Така на императора не му се налагало да оглежда целия Колизей, за да разбере колко хора са с вдигнат нагоре палец и колко не.

Знакът V

Според популярното вярване преди повече от 600 години в битката при Аженкур (25.10.1415) французите отрязвали показалците и средните пръсти на дясната ръка на английските стрелци, за да се защитят от стрелите им. Онези от тях, които успявали да се измъкнат от тази участ, вдигали двата си пръста под формата на „V”, показвайки че техните пръсти не са отрязани и те все още могат да стрелят.

За съжаление всички други доказателства, установяващи истинския произход на знака “V” изглежда са изгубени, но жестът е употребяван и до днес.

Отдаване на чест

Според една от теориите поздравът произлиза от средновековието, когато войниците носели „sallet” – или метален шлем с козирка. По време на проверка те повдигали козирката нагоре, за да може проверяващият да установи самоличността на войника.

Каквато и да е истината, изглежда отдаването на чест – такова, каквото го познаваме ние днес, се е развило много по-късно – едва през 18 век, когато плоските шапки, носени от войниците, били заменени с други – по-обемни. Новите шапки се повдигали по-трудно, а и нямали толкова големи козирки, така че войниците само повдигали ръка и докосвали линията на косата – като че възнамеряват да повдигнат козирката си.

Докосване на целите ръце („дай пет“/ „хай-файв“ и др.)

Днес този жест се използва по цял свят като радостен поздрав. Съществуват дебати обаче, относно кой американски бейзболен отбор е измислил жеста – „The Los Angeles Dodgers” през 1977 или “Louisville Cardinals” през 1978.

Независимо кой от двата отбора е бил (а вероятно нито един от тях, защото има данни, че брокерите на фондовата борса използвали този поздрав в продължение на години) – не е тайна, че жестът е изключително популярен днес.

Категория:
Любопитно · Човекът

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title