Запомнящите се сцени в „Психо“, „Север-северозапад“ и „Птиците“ – това са само малка част от впечатляващите, но и ужасяващи сцени от историята на киното. И всички те са плод на въображението на един мъж – Алфред Хичкок. Майсторът на съспенса, познат и под прякора „Хич“, е една от най-разпознаваемите личности на Холивуд, а животът му е толкова впечатляващ, колкото и филмите му. Представяме ви няколко любопитни факта за легендарния кинорежисьор.
Хичкок имал страх от полицаи… и яйца
Самият Майстор на съспенса имал свои собствени фобии, Дългогодишният му страх от полицаи започва от детството му, когато неговият стриктен баща Уилям го наказва, изпращайки го в местното полицейско управление. „Бях изпратен сам, само с една бележка. Трябва да съм бил на 4 или 5 години. Полицаят прочете бележката, затвори ме в една килия и каза: „Така постъпваме с лошите момчета“ – разказва Хичкок.
Освен това, Хичкок мразел яйца. „Страхувам се от яйцата, дори съм повече от изплашен – те ме отвращават. Това бяло кръгло нещо без никакви дупки по него… Някога виждали ли сте нещо по-отвратително от яйчена черупка, която се чупи и от нея излиза жълтата ѝ течност? Кръвта е весела, червена. Но жълтъкът е жълт, отвратителен. Никога не съм го опитвал.“
Той започва работата си в нямото кино
Хичкок започва кариерата си в киното в началото на 20-те години като проектира картите с текст за филми от нямото кино. Тогава той работи за американска компания, базирана в Лондон, наречена „Famous Players-Lasky Company”, която по-късно се превръща в „Paramount Pictures” и продуцира 5 филма, режисирани от Хичкок.
Хичкок се учи от друг велик майстор
През 1924 година Хичкок и съпругата му Алма са изпратени в Германия от „Gainsborough Pictures”, за да работи по английско-немски филми, наречени „The Prude’s Fall” и „The Backguard”. Докато работи там Хичкок е под крилото на умелия кинорежисьор Фридрих Мурнау, който създава адаптацията на „Дракула“ – „Носферату – симфония на ужаса“. „От Марнау научих как да разкажа история без да използвам думи“ – споделя Хичкок по-късно.
Повечето от ранните филми на Хичкок са изгубени
Само 9 от ранните филми на Хичкок са оцелели до днес. Най-ранният запазен филм е мелодрама от 1923 година, наречена „The White Shadow”, в която се разказва за сестри близначки, една от които е добра, а другата зла. За филма се смята, че е изгубен до 2011 година, когато три от общо шестте филмови ленти са открити в New Zealand Film Archive. Те са били дарени на архива през 1989.
Макар режисьор на филма да е Греъм Кътс, 24-годишният тогава Хичкок е сценарист на филма, асистент-режисьор и художествен ръководител.
Той създава първият озвучен филм във Великобритания
„Blackmail” от 1929 година е първият хитов филм на Хичкок, но и първият озвучен филм във Великобритания. Звукът е добавен и синхронизиран по-късно, тъй като първоначално „Blackmail” е филм от нямото кино.
Хичкок се появява на екрана доста често
Режисьорът е усвоил майсторството на прикритието, тъй като има изключително кратки, почти незабележими появи в 39 от своите филми.
В продължение на години Хичкок отказва да бъдат излъчени 5 от най-хитовите му филми
„Vertigo” може да е бил на върха на множество филмови класации, но в продължение на над 20 години (от 1961 до 1983 година) е било почти невъзможно той и още 4 от филмите на Хичкок да бъдат гледани. Оказва се, че именно режисьорът е причината „Vertigo”, “Rear Window”, “Rope”, “The Trouble with Harry” и „The Man Who Knew Too Much” да са били недостижими за зрителите.
Хичкок лично си осигурява пълна собственост върху правата на всичките 5 филма чрез клауза от договора, който сключва с “Paramount Pictures” през 1953 година. Осем години след пускането на всеки от филмите правата са върнати на Хичкок, което в годините преди дисковете и торентите изглежда като добър финансов ход от страна на „Paramount”. Три години след смъртта на Хичкок “Universal Pictures” придобива филмовите права на тези филми и ги прави достъпни за публиката отново.
Хичкок не е печелил Оскар
Хичкок е част от групата на великите кинорежисьори като Стенли Кубрик, Орсън Уелс, Чарли Чаплин и Ингмар Бергман, които никога не са печелили Оскар за най-добър режисьор. Хичкок е бил номиниран множество пъти, но нито веднъж не е печелил престижната награда. Когато Академията най-накрая го почита, давайки му Irving G. Thalberg Memorial Award през 1967 неговата реч се състои само от едно изречение: „Благодаря ви, наистина много благодаря“.
