Прочутите римски легиони дължали своите победи на високата си дисциплина и ефективна тактика. Сравнително неголямата метрополия на Апенинския полуостров създала огромна империя – от Британските острови до Близкия изток и от Рейн до Северна Африка. Нейната основна опора била армията. По отношение на римската армия има редица любопитни факти, които са слабо известни. Ето някои от тях.
Реколтата. В ранната римска история военните действия били ограничени от сеитбата и прибирането на реколтата. Икономиката на Рим била основана върху селското стопанство – ето защо, ако войната не била приключена до края на лятото, трябвало да се направи пауза през зимата. През това време войниците се занимавали с лов.
Децимацията. Потенциалната възможност за бунтове и метежи винаги била проблем за римските пълководци – затова били измислени много начини да ги предотвратят. Най-ефективна и жестока била децимацията. Тя представлявала наказание със смърт на всеки десети боец от военната част, която се била провинила в нещо – от бунт до бягство на бойното поле. Нямало значение дали конкретният войник бил лично виновен. Обречените на смърт се избирали по жребий.
Привилегия или задължение? Военната служба била едновременно задължение и привилегия за римските граждани. В началото армията се състояла изключително от граждани, които притежавали някакво имущество и били организирани въз основа на техния социален статус (в съответствие с оръжието и снаряжението, което можели да си позволят). Най-богатите служели в конницата, a по-бедните – в пехотата. Хората, които не притежавали никаква собственост, въобще били изключени от армията. Обаче след Втората пуническа война (218-201г. пр. Хр.) тази наборна система била променена. Рим започнал да участва в по-продължителни и глобални войни и се нуждаел от постоянно военно присъствие в новозавладените територии. Затова имущественият ценз бил понижен – започнали да вземат войници и от съвсем бедните хора. По-късно, през 107г. пр. Хр., Гай Марий започнал да приема доброволци, които нямали въобще никакво имущество – и ги екипирал за държавна сметка.
Шлемовете. Според някои древни автори, шлемовете в римската армия имали и допълнителни функции, освен очевидното им защитно предназначение. Полибий в своята „История“ отбелязва, че украшенията върху шлемовете оказвали психологическо въздействие върху врага, защото с тях римските войници изглеждали по-застрашително. Освен това, те добавяли „ръст“ на легионерите. По принцип, украшенията върху шлема с цел да се уплашат враговете били използвани в почти всички древни военни формирования, както и в доста средновековни армии.
Обявяване на война. По време на Римската република само Сенатът имал право да обяви война. Но Рим разширявал територията си, силата на армията му нараствала – затова някои римски военачалници започнали да правят това без одобрението на Сената. Пример за това е войната срещу Митридат Понтийски, която била обявена през 89 пр. Хр. лично от консула Маний Аквилий, без никакво участие от страна на Сената. Когато Рим се превърнал в империя, решението да се обяви война станало изключителен прерогатив на императора.
Фетиалите. В Рим имало специални жреци – фетиали, чието единствено задължение било да изпълняват ритуали, свързани с войната. Заключителният етап от ритуала за обявяване на война било хвърляне на копие върху територията на врага. Но към началото на ІІІ в. пр. Хр. Рим значително се разширил и завладял почти целия Апенински полуостров – така хвърлянето на копие по земята на врага се превърнало в трудоемко занимание. Жреците трябвало да изминат доста големи разстояния, а през това време геополитическата ситуация можела да се промени. Жреците обаче измислили алтернатива. Част от земята близо до храма на Белона (богинята на войната) била обявявана за територия на врага – и копието било хвърляно в нея.
Испанският гладиус. Прочутият къс меч, който се използвал в римската армия, бил известен като Gladius hispaniensis („испански гладиус“), тъй като най-напред бил употребяван от племената на Иберийския полуостров. Неговата смъртоносна ефективност и практичност били легендарни. Както пише Тит Ливий, когато римляните воювали срещу Филип V по време на Македонската война (200-196г. пр. Хр.), македонците били шокирани от големите и смъртоносни рани, оставяни от римските мечове.
Римски Гладиус, находка от град Тегулициум (до село Ветрен, Силистренско)
Преторианците. Те били специализирана гвардейска част в римската армия, която охранявала лично императора. Постепенно тяхното участие в обществения живот се увеличавало и в крайна сметка се оказало, че именно от преторианците зависи кой да бъде обявен за римски император и кой да бъде свален или дори убит. Един от стимулите за убийство на императора и назначаването на нов била практиката на „дарението“ – значителна награда, която преторианците получавали от новия император след убийството на предишния. В резултат, от верни защитници на римския император, постепенно и по ирония на съдбата, преторианците се превърнали в корумпирана и опасна военна част, от която до голяма степен зависела политиката на могъщата империя.
Прокламацията на Клавдий за император
