background img
мар. 13, 2019
437 Views

Мегалитният комплекс Перперикон

Автор:

Всеки българин е чувал за Перперико̀н. Някога мястото било известно и като Перперѐк. Намира се в Източните Родопи и представлява археологически комплекс от голямо мегалитно светилище, датиращо от преди 8000 години през каменната ера, да не говорим за всички паметници от Античността и от периода на Средновековието, които се намират там. Много народи са минали през крепостта – някога траките създали на мястото свещен град от скали, който превърнали в своя столица и крепост с царски дворец, след тях в Перперек живели римляни, готи, ромеи и българи до унищожението му от османските турци през XIV в.

Нека поговорим за Перперикон от географска гледна точка. Точната му локация е на 15 km на североизток от днешния гр. Кърджали, в долина с дължина от 10 km и широчина от 3 – 4 km (ок. 300 – 370 m над м.р.). През същата долина минава златоносната Перперишка река, от дясно на която се намира Перперикон, над село Горна крепост. Площта му е около 12 km². Това е най-големият балкански мегалитен комплекс с площ от 5 km².

Останки от средновековната катедрала в Перперикон. Снимка: Уикипедия

Тъй като крепостта е наречена „Перперикон“ много по-късно във времето, българските траколози категорично отказват да я наричат така. Проф. Александър Фол подкрепя теорията, че след като траките са нарекли селището Перперек, то и днес трябва да е известно под това название. В своя лекция-разговор, проведена в Астрономическата обсерватория „Юрий Гагарин“ (Стара Загора) на 11 февруари 2004 г., „бащата на тракологията“ изрично заявил, че „пер“ и „бер“ произхождат от индоевропейското „пер“, което на хетски език се произнася „пир“ и се превежда като „скала”. Точните думи на професора по адрес на удвоеното „пер“ са: „с много мощно значение на един скален връх и светилище“. Името Перперикон идва чак през византийската епоха.

Омир също е използвал Перперек, но като мъжко тракийско име. По този въпрос, проф. Фол казва, че цяла Тракия била известна като Перке, едно от имената, означаващи „скала“, и останало в историята като Перперек, Персенк, Перин (на диалект, днес Пирин), както и Перистер – планината при гр. Битоля (в днешна Северна Македония).

Гробницата на владетелите в Перперикон. Снимка: Уикипедия

Друга теория свързана с името Перперикон от Николай Овчаров е, че идва от златните монети перпера, известни и като златица в средновековна България.

Първото археологическо проучване на крепостта е под ръководството на Ст. Михайлов от края на 1960-те и началото на 1970-те години на миналия век. В огромният планински масив, който е и скално светилище ясно се вижда човешка намеса. Най-отгоре се намира огромен басейн с размери 12 m x 8 m x 6 m, скални тронове, както и големи изсечени в скалата помещения и пейки. „Свещеният път“ отвежда към „големият храм“ – помещение дълго около 100 m и широко към 10 – 12 m, вкопано в скалното лоно на планината вариращо от 3 m до 4,5 m. Вътрешната му част има три нива. В най-източната част на храма е разположена лъвска фигура изправена на четирите си крака. В старите рампи за пръст са намерени големи количества керамика от късната енеолитна епоха. Това доказва, че светилището е основано и функционирало през втората половина на енеолита.

В центъра на крепостта е открита късноантична християнска църква, с еднокорабна архитектура и два притвора.

Кулата на Перперикон. Снимка: Уикипедия

Данните показват, че Перперек е бил населен далеч във времето на халколита преди 8000 г. Бил в своя зенит през късната античност – тогава селището било градски център в рамките на провинция Тракия на Римската империя.

Светилището е построено през късната бронзова и ранната желязна епоха на хълма. Николай Овчаров твърди, че светилището, което е в чест на бог Дионис на тракийското племе сатри (чийто жречески род били бесите) е често срещано в древногръцките писмени източници. (Макробий съобщава, че: “Научавам, че в Тракия слънцето и Либер се смята за един и същи бог. Него траките наричат Себадий, както пише Александър Полихистор и на този бог на хълма Зилмисиос е посветен храм във формата на ротонда, чийто покрив в средата е открит”). Светилището заедно с това на Аполон в Делфи, са двете най-значими в древността. Легендите разказват, че в прорицалищата, върху специален олтар са извършвани винено-огнени обреди, на които преценявали силата на предсказанието по височината на пламъците.

Перперикон. Снимка: Уикипедия

Николай Овчаров твърди, че светилището на Дионис е на Перперек – подкрепя теорията си с някои находки и древни източници. В Еврипидовата трагедия „Хекаба“ (424 пр.н.е.) е написано, че „учуден, че „ … някои казват, че Дионисий-Оракул се намира в Pangaion (Кушница) планина, докато други казват, че се намира в Хемус (Стара планина).“ По-късни римски историци обаче пишат в произведенията си, че Дионисий-Оракулът в Родопите е най-важното светилище. В съчинението си „Дванадесетте цезари“, римския историк Светоний Транквил описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че след време синът му ще бъде господар на целия свят. Пак на същото място Александър Македонски разбрал, че ще дойде време, когато ще бъде господар на всичко от Египет до Индия.

Проф. Валерия Фол е против теорията на Овчаров. Според нея Дионисиевото светилище не принадлежи на Перперек, колкото и дълга да е историята му. На връх Персенк са разположени руините на едно мащабно светилище и пак там се намира древен свещен път, който според професорката бил един от най-важните пътни артерии в Родопите. Тя ясно заявява, че според нея именно по маршрута на този път под Персенк трябва да се търси голямото светилище на Дионис.

Николай Овчаров има и друга теория свързана със селището – според него някога мястото е било също епископски град, в който някога през V век Никита Ремесиански е покръстил бесите и им дал създадената от него ”тракийска азбука” и богослужение на тракийски език.

Перперикон. Снимка: Уикипедия

През 1362 година, по времето на османските набези свещеният хилядолетен град е унищожен, а жителите му са превърнати в роби. Нужни са само няколко десетилетия, за да опустее напълно. В края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), въпреки че никога не е посещавал мястото. Тук се случва нещо любопитно – в описанието му се забелязва, че сред преобладаващите турски топоними е оцелял турският хидроним Перперек-дере, който е името на реката, оформяща изумителната долина, над която се издига изсечената в скалите твърдина.

Въпреки че по време на разкопките през 2000 г. има много спорни моменти, касаещи археологическото проучване, консервацията, опазването и експонирането на обекта, все пак трябва да отбележим, че е нормално да съществуват толкова много хипотези, след като мястото е толкова древно.

Днес Перперикон е част от Стоте национални туристически обекта на България и определено си струва да бъде посетен.

Автор: Божидара Иванова

Вижте още интересна информация за Перперикон.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title