Названието на скандинавските морски разбойници – викингите, днес е известно на цял свят. Но някак се забравя, че на бойни грабителски походи тръгвала сравнително малка част от тогавашното скандинавско общество. А на брега оставали мирни хора, които водели спокоен живот.
За културния и социален живот на скандинавците през IX-XI век съдим най-вече по исландските саги – литературни произведения с обем на повести или новели и произход от Исландия. Исландците не само запазили езика, традициите и обичаите на древна Скандинавия, но и значително обогатили културата на северните страни.
Около 870 г. жителите на Норвегия започват да се преместват в „Ледената земя“. Името, дадено от колонистите на острова, се оправдавало от местния пейзаж: лед, гейзери, вулкани, черен пясък, липса на дървесина, скалиста почва.
По крайбрежието обаче имало просторни пасища, където можело да се отглежда добитък. Това обстоятелство било причината скандинавските фермери да се заселват на острова. Значителна роля в преселването изиграла също агресивната и сурова политика на Харалд Прекраснокосия, който брутално обединявал Норвегия – това му било поставено като условие от красавицата Гида, за да се омъжи за него, тъй като не искала за съпруг жалък владетел с малко земя. Той се заклел да не се подстригва, докато не я направи своя жена. В резултат Харалд променил прякора си от „Косматия“ на „Прекраснокосия“, след многобройни битки Норвегия била обединена, а Гида станала нейна първа кралица.
Заселването на Исландия навлязло в последния си етап около 930 г.: чифлици на земеделски стопани и животновъди запълнили крайбрежните райони и скоро цялата „Ледена земя“ била разделена на четири административни единици. Във всяка имало съдебен орган – тинг, който се подчинявал на общото събрание – алтинг. Днес исландците се гордеят, че те са основали най-стария „парламент“ в Европа. (Може би все пак забравят за агората в Древна Гърция). В действителност това било голямо събиране на свободни собственици, на което се решавали всички неотложни въпроси и спорове.
Но алтингите били не само място за законотворчество и решаване на общи исландски проблеми: хора от цялата страна идвали да се срещнат със своите земляци, да послушат нови саги и да научат последните новини.
Процедурата за провеждане на годишния алтинг била приблизително следната. Един старейшина – „законоговорител“, се изкачвал на „Скалата на закона“ и говорел на всички събрани. Всъщност, други власти в Исландия не съществували. Както и въоръжени сили: заобиколен от морета и океан, островът бил добре защитен от самата природа. И до XIII век нищо не се променило: всички въпроси се решавали с помощта на „народовластие“.
В някои райони на Исландия набирали сила селски водачи, които също поемали и жречески функции. В началото на второто хилядолетие жителите на острова, събрани на алтинг, решили да приемат християнството.
Жителите на „Земята на ледовете“ оказали огромно влияние върху културното развитие на Северна Европа. Именно те успели да съхранят древните германски легенди и предания. Исландските поети-скалдове били високо ценени в дворовете на младите кралства на Норвегия, Швеция и Дания. Като прославяли подвизите на монарсите и повдигайки бойния дух на техните дружинници, те придобивали слава и за себе си. Исландците запазили паметта за своите предци именно в сагите. Особено популярни били песните за герои и богове, които преминали от устна към писмена традиция едва през ХІІІ век.
Изкуството да се пишат стихове се ценяло не по-малко от владеенето на меч и язденето на кон. Скалдическата поезия се превърнала в особен жанр, в който не всеки можел да пише. Талантът на такъв поет бил наричан „брагата на Один“, „дивен дар“ и „медът на поезията“.
Известният историописец от ХІІІ век Снори Стурлусон, благодарение на когото познаваме „Младата Еда“, „Земният кръг“ и „Сага за Егил“, твърди, че скалдите не приписвали на героите в своите саги дела, които не са извършили, защото „това би било подигравка, а не похвала“. Традициите на устното творчество като цяло били непоклатими. За съжаление, някои от произведенията, записани върху пергамент, изгорели при пожар в Копенхаген през XVIII век.
Картината на света, според жителите на Исландия, не се различавала от тази на техните континентални събратя. Собствено имение, оградено с палисада от колове, е естествен прототип на Мидгард – Средната земя в митологията, населена с хора. (Именно от тук Дж. Р. Р. Толкин заема образа на „Средната земя“ във „Властелинът на пръстените“). Наоколо се простира враждебният свят – Утгард, където живеят всякакви зли духове. Човешкото въображение рисува и мястото, където се намира висшата сила, боговете – Асгард (Валхала).
Във Валхала на трапезата сядат загиналите воини и пируват заедно с върховния бог Один. Неговият син Тор постоянно напада Утгард и громи ледените великани „йотуни“.
Но в мирно време боговете помагали в стопанството. Тор бил приятел на земеделците, Фрейр и Фрейя им помагали за събирането на реколтата, а мъдрият едноок Один, който откраднал „меда на поезията“ от великаните, го раздавал на скалдите. Хората имали доверие в боговете, но когато те не им помагали, преставали да им принасят жертви и отказвали дружба с някои от тях.
–
