Мистерията на феникса се крие в неговото, така наречено безсмъртие. Фениксът е легендарната птица, която се съживява за един нов живот от останките си в пепелта. Какво точно лежи зад тези истории и защо тази така красива птица е придобила мистичен характер, може да открием още в древността. Като цяло, самата птица феникс е позната под няколко различни форми и дори различни имена сред различните древни култури. Независимо от това, ще я срещнем в митологията на Средния и Далечен Изток. В преданията от стара Европа, от Месопотамия, та чак до Средиземноморието и Древна Гърция.
Мистерията на феникса се крие в неговата символика относно възкресението. Самото наименование на тази приказна по подобието си птица идва по-скоро от гръцки. Учените са единодушни, че името на феникса се заражда от гръцката дума “phoenix” или “phoinos” , което означава „с червена кръв“. В Древен Египет фениксът е бил наричан „Властелинът на ликуването“. Той се е смятал за мистичната душа на така почитаният от египтяните бог Ра. В културата на Месопотамия фениксът е изобразяван с елементите на слънчевия диск, като криле от злато и рогове на изобилието. По-късно алхимиците са използвали именно символиката на тази мистична птица, за да означат цвета като червеното или пък успешния край на даден химичен опит. В смутното време на Средновековието, групата на „Херметистите“ е използвала символиката на феникса за означаването на така наречената мутация в алхимичния процес.
Мистерията на феникса в историята
Легендите ни разказват за митичния феникс. Малцина са тези, които са го видели и за това доказателства няма. Единствено от текстовете на легенди и предания можем да съдим за облика на тази причудлива птица. Те разказват за чудноватите ефирни криле на феникса, обагрени в червено и златно, именно цветовете на изгряващото и залязващото всеки ден слънце. Описанията на гласа на птицата сочат за един мелодичен глас, който става все по-дълбок с настъпването на смъртта й. В една легенда на египтяните се казва, че останалите живи същества били толкова поразени от красотата и тъгата на феникса, че падали мъртви край него. Именно от древните текстове научаваме, че мистериозната жар птица в руската митология или феникса, могат да живеят във времето и пространството, прераждайки се. Според едни свитъци, уникалната по природата си и рода си птица, може да живее до над 97 хиляди години. Древногръцкият поет Хезиод пише за нея, че птицата феникс надживява дълголетния равин повече от девет пъти.
Още от легенди, писания и текстове на различни култури научаваме за мистерията на феникса, следното: той обитава земи далеч от погледа на хората. Единствено, когато усети, че е време да умре и да се прероди за нов живот идва в земите на човеците. Когато птицата се нарани, тя има способността да се самолекува. Храни се единствено във въздуха и не наранява други живи същества по никакъв начин. До колко тази информация е достоверна не се знае, защото феникс днес не са виждали. Най-интересната част от мистиката около тази птица е неговата смърт. Когато феникса усети, че времето да си отиде е дошло, той запалва себе си и гнездото си. Така, чрез огъня се превръща в пепел и се пречиства за един нов живот и прераждане. Как става самото пламване, никой досега не е доказал и видял. Всичко е обвито в легенди. Кратко, след като е пламнал, феникса гордо излиза от пепелта и прераждането е завършено. В някои легендарни писания е споменато, че останките от пепелта на старото му тяло, феникса носи в мистичния Египетски град Хелиополис. Там той ги оставя в дар към бога на слънцето. Вярва се, че останките от тази пепел на феникса, оставени именно на слънчевия олтар, имат способността да събудят мъртъвците за нов живот.
Римската история помни трагичната смърт на император Елагабалус. Той, в желанието си да стане безсмъртен като феникса, поискал да му намерят митичната птица. Донесли му в замяна райска птица обаче и това не проработило, защото императорът скоро умрял и то без да се прероди от пепелта. За съжаление доказателства за съществуването на тази птица няма. По света голяма част от хората смятат, че мистерията на феникса се крие в божествената му природа. Той е птица, принадлежаща на самият Бог и той я е пуснал да броди по света, за да покаже на хората могъщата му сила. Други пък оприличават самата птица на Бог, който се появява на земята, за да покаже на безправните и лошите, своята същност. Трети смятат, че фениксът е птица, като всички останали и това негово прераждане е част от животинските му инстинкти. Учените, обаче все още не знаят, къде започва и къде свършва мистерията на феникса. За момента единствената твърда следа е, че легендата за тази митична птица води началото си от Далечния Изток и е приобщена от Египетския народ, за да стане символ на прераждащото се всекидневно слънчево божество.
Мистерията на феникса съществува още от зората на времето и продължава своя ход и до днес. Тя е символ на прераждане, на религия и на вяра, която е много по-силна от самите божества дори.
