Не са ли пингвините едни от най-очарователните същества? С очи като мъниста, височина едва 70см и шляпащи с малките си крила, пингвините на Адели са стопляща сърцето гледка.
Но не се заблуждавайте от външния им вид. Когато д-р Джордж Мъри Левик прави своите наблюдения на сексуалното им поведение през 1911 и 1912г, той дори не смее да ги публикува. Може би ще си помислите, че причината е в тогавашните разбирания на стара Англия, но дори по днешните стандарти, говорим за нещо доста екстремно.
Много преди сексуалната революция през 60-те, пингвините са били много по-напред от нас, отдавайки се на разнородни сексуални връзки между необвързани мъжки и женски пингвини. Има дори данни за хомосексуални отношения между мъжки.
До тук няма никакъв проблем по днешните стандарти. Но почакайте само. По време на своята експедиция, Левик наблюдава също как пингвините на Адели извършват изнасилване, групово изнасилване, сексуално и физическо насилие над малки пингвинчета, както и некрофилия с пингвини, някои от които умрели предишната година.
Левик хвърля вината за тези „извращения“ на „мъжките хулигани“. Напълно шокиран, той записва своите наблюдения на гръцки, за да може само най-образованите джентълмени да ги разчетат. Идеята му проработва, тъй като текстовете му не са публикувани за широката публика чак до 2012г.
През 1998г излиза наяве още пингвински разврат, когато хора наблюдават как пингвини на Адели използват камъни, за да отдават женски като проститутки. Освен това, някои от женските проститутки мамят мъжките, карайки ги да мислят, че ще правят секс с тях, като изпълняват сложен ритуал на ухажване, а след това отмъкват камъните им и бягат.
Робърт Скот описва друга много интересна случка от своята злополучна експедиция от 1910г. Той описва как кучешките впрягове са имали проблем с пингвините, които показвали изключително любопитство, без да мислят за собствената си безопасност. Пингвините се приближавали до лаещите кучета точно колкото да не ги достигнат заради каишките и ги оглеждали с интерес, понякога само на сантиметри от носовете им. Колкото повече се ядосвали кучетата, толкова повече се приближавали пингвините, приемайки всичко за една игра, без да бъдат ни най-малко обезпокоени от риска. Играта продължавала, докато пингвините не достигали прекалено близо и по леда се изливала ужасяваща, червена следа от кръв.