На 18 март 1871г. Париж въстава срещу френското правителство – акт, който според някои историци е първият съществен опит да се осъществи истински справедлива социална революция. След като Франция е разгромена във френско-пруската война, народът щурмува Законодателното събрание и обявява основаването на третата френска република. Новото правителство е сформирано начело с Тиер, но то взема спорни решения и допуска навлизането на 120 000-на пруска армия във Франция.
Така се стига до нощта на 17 срещу 18 март, когато парижките работници извършват организирана атака над Националната гвардия и завземат различни райони в Париж. След победата, на 28 март се провеждат избори и е провъзгласена Комуната, в чиито съвет са предимно анархисти. През следващите 2 месеца Комуната ръководи народа и отделя църквата от държавата, за да не се меси в делата на хората.
Също така отменя задължителната армия, дава пълна свобода на словото и печата, провежда съдебни реформи като дава съдебната власт в ръцете на народа – вече хората могат да отзоват избраните от тях държавни служители, ако те не изпълняват задълженията си. Комуната откъсва Църквата и от образованието. Вдига заплатите на учителите и изравнява тези на жените с тези на мъжете. Домовете на аристократите са конфискувани и дадени на бедни и нуждаещи се. За двата месеца, през които съществува, Комуната харчи едва 42 милиона франка – три пъти по-малко от издръжката на Версайската армия.
На 20 май поддръжници на Тиер извършват щурм на града и подлагат Париж на обстрел. Въпреки свирепата съпротива на парижани, версайските войски успяват да пробият и превземат града, след което извършват неописуеми жестокости над народа. Хиляди са разстреляни без присъди и погребани в масови гробове в паркове и площади. 43 000 са пленени, от които повече от 15 000 са съдени от военен съд и почти всички са намерени за виновни, след което вкарани в затвора или депортирани. По време на така наречената Кървава седмица са убити между 10 000 и 20 000 парижани.
Въпреки, че просъществува много кратко време, Комуната успява да остави трайна следа след себе си и да докаже пред света, че борбата за равенство и социална справедливост не е една безсмислица и утопия а е нещо реално и достижимо.
