Ние мислим на български, тъй като това е родния ни език. Но след като глухите хора не чуват, те не могат да се научат да говорят. И все пак трябва да мислят на някакъв език. Но как, ако никога не са чували думите, които четат или жестикулират? Или може би просто виждат думите в ума си?
Тези въпроси пораждат един, по-голям въпрос: Можем ли да мислим без език? Не. Поне не на нивото, на което сме свикнали. Затова глухотата може да имат много по-сериозни последствия от слепотата, когато говорим за умствено развитие.
Незрящите са изправени пред много трудности, включително неспособността да четат като останалите. Но дори слепите по рождение научават безпроблемно езици и могат да комуникират и водят сравнително нормален живот. При едно глухо дете нещата не стоят така: освен, ако някой не осъзнае много рано, че то не говори, понеже не чува, уменията му да комуникира може да останат недоразвити.
Езикът на глухите е обширна тема, напълнила много книги – една от известните такива е „Да виждаш гласове: Пътешествие в света на глухите“ от Оливър Сакс (1989г). Ще разгледаме няколко от основните идеи в нея.
Ако човек не оглушее напълно преди да е научил даден език, проблемите му са… не малки, но поносими. Той ще мисли на какъвто език е успял да научи и ще се развива нормално интелектуално. В зависимост от обстоятелствата, може дори да се научи да говори или да чете по устните.
1 на 1000 деца обаче се ражда неспособно да чува. В миналото такива хора са били наричани глухонеми и често са били считани за бавно развиващи се… и в известен смисъл е така: те никога не са научавали език – нещо, което е от особена важност за по-нататъшно развитие. Критическата възраст за това е между 21 и 36 месеца. В този период децата научават основите на езика лесно и така установяват съществена познавателна инфраструктура. По-късно това е много по-трудно. Ако такова дете не бъде диагностицирано преди да тръгне на училище, то може да има сериозни проблеми с развитието и ученето до края на живота си, дори в други аспекти да е напълно нормално.
Глухите могат да научат език, само че той е жестомимичен, а не вербален. Жестомимичният език е независим, естествен език, който в много отношения прилича на китайския – един жест може да означава цяла дума или фраза.
Жестовете могат да се научат лесно от дете – и дори от всеки, не само от глухите. Човек може да използва жестомимичния език толкова гладко и лесно, колкото и някой, говорещ чист български. Има около 140 жестомимични езика и множество диалекти.
И така, на какъв език мислят глухите? Ако човек с увреден слух е успял да научи жестомимичния език, той мисли на него. Дори когато си представя говорещ човек, той може да го вижда в ума си как жестикулира, вместо да говори. Има и хора, които мислят на писмен език. Тоест човек вижда в главата си писмените думи.
