Предпоследен цар на Спарта бил Набис (упр. 207-192 пр. Хр). Той се ползвал с лоша слава сред своите съвременници. Историкът Полибий пише: „Набис напълно изтреби оцелелите противници на неговата власт в Спарта, изгони богатите граждани и раздаде имотите и жените им на свои хора, които бяха убийци, разбойници, крадци, измамници“.
Днешните учени обаче имат по-трезва оценка за Набис: да, той обичал властта, разорявал местните олигарси, но в същото време провеждал социални реформи – раздавал земя на бедните спартанци и освободил повече от хиляда илоти. Набис бил последният владетел, който се опитал да направи Спарта отново велика.
През 204 г. пр. Хр. той атакувал главния град на Аркадия, Мегалополис, но неуспешно. Тогава нахлул в Месения – района, съседен на Спарта. Ала и тук спартанската армия била победена. Тези досадни неуспехи обаче не обезкуражили Набис.
Когато през 200 г. започнала Втората македонска война, той действал хитро. Отначало се присъединил към лагера на македонския цар Филип V, за което получил от него древния град Аргос, вечният враг на Спарта. Но щом Филип започнал да губи, спартанският тиранин бързо се приспособил и по време на битката при Киноскела (197 г. пр. Хр.), вече бил верен съюзник на Рим. Затова римляните оставили Аргос в негово владение. Другите гръцки градове, включени в Ахейския съюз, обаче ги убедили да променят решението си. Така през 195 г. пр. Хр. в Пелопонес се събрала 40-хилядна армия, състояща се от римляни, техни латински съюзници и спомагателни гръцки части. Ахейците добавили още 10 хиляди бойци. Набис имал много по-малка сила (около 15 хиляди войници според Тит Ливий), но решил да се бие докрай – както и подобавало на спартанец.
Бойните действия започнали близо до Аргос, където се концентрирала съюзническата армия. Враговете на Набис в града се опитали да вдигнат въстание, но направо на площада били посечени от спартанския гарнизон.
В същото време римският флот блокирал единственото спартанско пристанище Гитио, което паднало след кратка ожесточена битка.
Набис се решил на преговори с римляните. Той ги убеждавал, че не заплашва никого, но условията били категорични: да предаде Аргос, да унищожи всичките си кораби, да върне всички хора, които прогонил, а на тях пък да върне робите и илотите, на които дал свобода. Набис може би щял да се съгласи, но спартанците решили да се бият докрай.
Рано сутринта римските и ахейските войски нападнали Спарта от различни посоки. Градът нямал стени навсякъде и именно на празните места се развихрили най-жестоките боеве. След няколко часа ръкопашна битка римляните успели да изтласкат защитниците на Спарта и да разкъсат отбраната.
Най-добрият военачалник на Набис се казвал Питагор (съименник на прочутия математик). Той заповядал да подпалят къщите, разположени покрай крепостните стени. Скоро римските легионери, които успели да се промъкнат в града, се озовали в огнен чувал и побягнали обратно.
Набис изпратил отново пратеници и уверил римляните, че приема техните условия. Римският консул Тит Квинций Фламинин се съгласил. Вероятно се притеснявал от загубите, които били неизбежни по време на новото нападение. Но по-скоро той като умен политик разбирал, че ако смаже Спарта и унищожи Набис, позициите на другите гръцки градове и особено на Ахейския съюз, ще бъдат засилени. А Рим нямал нужда от нови съперници в Гърция.
През 192 г. пр. Хр. Набис отново започнал война, но бил предателски убит по време на бойни учения. Времето на Спарта приключило.
