background img
ное. 16, 2017
2308 Views

Надежда Дурова – първата кавалеристка в руската история

Автор:

През 1812г. 600-хилядна френска армия, в която влизали военни части от цяла Европа, нахлула в Русия. Това бил краят на Наполеон. След няколко месеца му се наложило да избяга от безкрайните снежни простори с последните си хиляда оцелели войници и офицери.

В руската история имената на героите от тази първа Отечествена война, са записани със златни букви. Но, както може да се очаква, това са все мъжки имена. Имена на жени почти не се срещат. Обаче, всяко правило си има изключения. Такова изключение в онези славни времена била кавалеристката Дурова.

Тя се казва Надежда и е родена в 1783г. Дядо й бил богат земевладелец, а бащата – ротмистър в хусарските части. Семейството често се местело от едно място на друго заедно с полка на бащата.

„Седлото беше моята първа люлка, а играчките и забавленията: конят, хусарското оръжие и полковата музика“, пише по-късно Надя Дурова. В тази обстановка тя расла, усвоявайки от само себе си навиците на пъргаво и буйно момче.

На 18-годишна възраст я омъжили за добра партия според тогавашните разбирания – за съдебен заседател. Но бракът не бил щастлив. Скоро тя се влюбила в един млад казашки есаул, чийто полк бил разквартируван в града. Не след дълго обаче полкът си тръгнал, а Надежда напуснала мъжа и детето си и тръгнала с есаула. За да бъде с него, дори се преоблякла в казашка военна униформа и се представила за мъж. Със службата нямала проблем – можела да язди кон и да борави с оръжие. Всички в полка се престрували, че я смятат за мъж, макар да знаели, че е любовница на другаря им.

Скоро обаче любовта отлетяла и Дурова изоставила красивия есаул. Но въобще не мислела да се завърне вкъщи. Отишла при командира на съседния улански полк и се представила като Александър Соколов. Уланите били род войска, чието главно въоръжение е пиката – дълго копие. Не всеки притежавал необходимата сила, за да борави с тежката пика. Но тя се справила.

Много скоро започнала война. Русия влязла в съюз с Великобритания и Прусия срещу Франция. Надя се сражавала смело. Веднъж дори спасила свой ранен другар в схватка срещу двама френски кирасири.

Военната кампания започнала добре, но завършила зле – с разгром на руската армия при Фридланд (днешния град Правдинск в Калининградска област на Руската федерация). На 25 юни 1807г. бил подписан мир. Надежда присъствала заедно с полка си при срещата между Наполеон и Александър І в град Тилзит.

Скоро обаче, Дурова трябвало да разговаря лично с императора. Причината била, че в писмо до баща си тя описала къде се намира – а той на свой ред написал до Александър І, молейки го да върне дъщеря му у дома.

Императорът заповядал да доведат при него улана Соколов от Конния полски улански полк. Надя разказала цялата истина. Александър І бил поразен от смелостта на това крехко същество и казал, че трябва да се върне в родния си дом. Това я ужасило и тя започнала да се моли да я остави в армията. Императорът бил смутен и попитал какво в края на краищата иска. На което получил отговор:

– Да служа на отечеството и на Вас, Ваше величество!

Императорът отстъпил и наредил да й бъде присвоено военно звание подпоручик в хусарския Мариуполски полк. А за да не бъде намерена от роднините си, се съгласил да бъде записана като Александър Андреевич Александров.

Самата Мария Наришкина – фаворитка на императора и една от най-красивите жени в началото на ХІХ-ти век, проявила любопитство и желание да види новоизпечения хусар.

В новия полк отначало имало някои затруднения. Хусарите във всички времена били прочути като любители на хубавото пийване и хубавите жени. Новият подпоручик обаче избягвал и едното, и другото. Ала другите хусари решили, че просто е твърде млад и нещата се разминали само с шеги.

През 1811г. Надежда била преместена в Литовския улански полк. В Отечествената война през 1812г. тя влязла като командир на полуескадрон. Участвала в битката при Смоленск. В Бородинското сражение се намирала сред руските части, които отбранявали прочутите Семьоновски флеши – тоест, била в самия кървав ад на битката. Там била ранена.

След Бородино получила чин поручик и служила като адютант на самия Кутузов. Той знаел, кой всъщност е Александър Александров. Проявила героизъм и забележителна храброст при обсадата на крепостта Модлин и превземането на Хамбург.

Надя се пенсионирала през 1816г. като щабс-ротмистър (съответства прибл. на днешното старши-лейтенант). Когато станала известна нейната история, от нея се заинтересувал самият Александър Сергеевич Пушкин. Той я окуражил да пише, след като прочел първите й литературни опити. Помогнал да излезе нейният пръв роман „Кавалерист-девойка. Приключение в Русия“. Книгата имала огромен успех. Започнали да канят Надя под ново име – Александра Андреевна, в светските салони, да я молят да разказва приключенията си. През 1840г. излязъл сборник с нейни повести и разкази.

Надежда Дурова живяла до 1866г. в град Елабуга. Сега в дома й е устроен музей. По мотиви от нейната биография. Елдар Рязанов снима през 1962 г. прекрасната кинокомедия „Хусарска балада“.

А потомците трябва да помнят не само героите, които някога са защитавали своето Отечество – но и неговите героини.

Категория:
Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title