Това животно е избивано 82 пъти повече от носорозите и 1000 пъти повече от тигрите, но чували ли сте за него?
Нарича се панголин (или още люспеник) и прилича на броненосец, облечен като артишок. Не е родственик на нито едното обаче. Приликата между панголина и броненосеца е типичен пример за конвергентна евоюлция – когато два вида еволюират отделно, но почти по един и същ начин, защото са се адаптирали към подобни условия. В този случай това означава, че и двете копаят дупки и се хранят с мравки и термити.
Въпреки тези прилики, панголинът е изключително уникален. Той произлиза от отделен род бозайници, датиращи отпреди 80 милиона години, когато все още светът е бил населяван от динозаври. Това е единственият бозайник покрит с люспи. Те му предоставят отлична защита срещу хищниците. Когато бъде нападнат, панголинът се свива на кълбо, а острите люспи образуват непробиваема броня. Втората му защита е изпускането на киселина, която мирише отвратително.
Панголинът е толкова уникален, че си има собствен разред: pholidota, от който има четири вида в Африка и четири в Азия. Те са нощни животни, отшелници и много срамежливи. Езикът им е по-дълъг от тялото, а някои видове могат да висят на опашката си, докато други копаят достатъчно големи дупки, за да влезе цял човек в тях.
Ако това не е достатъчно уникално, панголинът също така отглежда своите малки по доста интересен начин. Те се държат за опашката на майката през първите три месеца от живота си, а след като проходят, остават с майка си още две години до съзряването си.
Избиването на панголина
Броненосецът и панголинът са в двете крайности по отношение на вниманието, което получават: докато първият е талисман в Бразилия, вторият незабелязано изчезва.
Всяка година биват избивани повече от 100 000 панголина. В резултат на това, всички осем вида са застрашени от изчезване, като два от тях вече са критично застрашени. Въпреки това, незаконното им избиване продължава с пълна сила. Един шокиращ случай разказва за 42 панголина, които са били спасени от бракониери във Виетнам и предадени на горските рейнджъри, но вместо да ги върнат в природата, те ги продали на ресторанти за $11 000.
Скъпото месо на панголина (един килограм струва $250) е деликатес и символ на статут в Китай и Виетнам. Супата от зародиши се продава като еликсир, лекуващ мъжка импотентност. Люспите му са изключително търсени в народната медицина, където се рекламират като лек за всичко, от акне до рак, въпреки че са съставени почти изцяло от кератин.
Това, което го прави уникален – фактът, че е единственият бозайник с люспи – се оказва и причина за изчезването му.
Вярването, че панголинът притежава лековити свойства не е подкрепено от никакви научни доказателства. Произхожда от древен мит, отнасящ се до способността на животното да копае. Името му на китайски буквално се превежда като „животно, което може да прокопае през планина“, което не е далеч от истината, тъй като панголинът може да премине и през бетон. Древният мит разказва как хората, които ядат панголини, абсорбират силата им и преминават всякакви биологически бариери.
Опазване на панголина
Успешното опазване на панголина изисква многостранен подход. Най-важното може би е да се открият начини да бъде намалено търсенето на люспи и месо. Подобно нещо е правено в миналото, например с перките от акули, които макар все още да се използват за приготвянето на супа, вече са 70% по-малко търсени в Китай. Това се дължи предимно на мащабна кампания, обясняваща негативния ефект на търговията с перки от акули. Търсенето на китово месо също е намаляло по подобен начин, благодарение на мащабни кампании и глобална забрана.
За да се случи това обаче е нужно много време. Затова е приоритет спирането на незаконната търговия с панголини в Китай и Виетнам. Рейнджърите и природозащитниците трябва да получат ресурси и обучение, за да се борят ефективно с проблема.
Малко е известно за броят на останалите панголини. Това се дължи предимно на потайния и самотническия му живот, но и защото допреди не са правени усилия за изследването му. Благодарение на няколко отдадени изследователи, миналата година за първи път е основана група от специалисти, които са създали международен план за действие за опазване на осемте вида панголини.
