Още

    Жените воини в Япония

    Могъщ образ на японската култура е този на самурая – мъжественият воин, който ще обезглави врага си или ще извърши „сепуко“, ако поиска да запази честта на името си.  Когато мислим за японските жени, обикновено на преден план излиза образът на гейшата – жената, нежна като цвете, винаги добре облечена и крехка. Въпреки това, в японската история има жени, които биха могли да разбият стереотипите, като най-любопитният пример са „onna-bugeisha”, които нямат нищо общо с гейшите, които ние си представяме.

    “Onna-bugeisha” били, както е и значението на термина, жени воини. Тяхното съществуване би могло да се проследи назад във времето до 200 година сл.Хр.  – времето на императрица Дзингу. Според някои легенди тя носела божествени бижута, които ѝ давали властта да контролира приливите на морето. С помощта на тези скъпоценни камъни, императрицата достигнала до Корейския полуостров и го превзела, без да бъде пролята нито капка кръв. Тя върши това след смъртта на съпруга си, докато все още била бременна със своя наследник. Пак според легендите, императрица Дзингу била бременна в продължение на 3 години, което ѝ позволило да завърши мисията си в Корея и да се върне обратно у дома. Нейният син бил наречен Оджин (Коджики), който по-късно е почитан от народа като божество.

    Въпреки това, е трудно да се докаже съществуването на императрицата, макар че през периода, в който е била на власт, в Япония действително е имало матриархални общества. За разлика от императрицата обаче, onna-bugeisha са реални жени войни, макар че да ги наричаме „жени самураи“ не е особено правилно.

    Последното определение се отнасяло за всяка жена, отгледана в семейство на самурай, независимо от това дали по-късно е била научена да се сражава или не. От тях се очаквало да се грижат за семейните финанси, както и да успеят да се впишат в традиционната женска роля. Разликата била, че били тренирани да пазят дома и да се отбраняват, докато мъжете липсват.

    За разлика от жените самураи, “onna-bugeisha” били тренирани да пазят цели населени места. Ако всичко било наред, те оставали у дома отново вписвайки се в ролята на домакини. Ако например един самурай нямал син, на когото да предаде уменията си, той имал право да обучи дъщеря си като “onna-bugeisa”. Те умеели да се бият с два меча и били призовавани да служат в армията редом до мъжете.

    Пример за такава жена воин е Томое Гозен, макар някои да твърдят, че съществуването ѝ е мит. Предполага се, че Гозен е участвала във войната Генпей, където си спечелва репутация на безстрашен воин. По-късно тя се превръща в символ на женския героизъм в японската култура. Счита се, че по време на сражението Томое е предвождала 300 самураи в битка срещу армия от 2000 души. Тя била една от последните оцелели и успяла да обезглави изтъкнатия боец от противниковия клан.

    Независимо дали Томое е съществувала или не, в японската история има други жени, чието съществуване със сигурност е добре документирано от историците. Такива са Хангаку Годзън, Хойо Масако, Накано Такеко – жената воин, която предвожда армия от жени срещу Императорската армия.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови