background img
май 14, 2018
2807 Views

Най-великият византиец

Автор:

Царуването на Юстиниан Велики (527-565) било ознаменувано с най-забележителните събития в ранната история на Византия.

Неговите прочути военачалници – Велизарий и Нарзес, покорили на запад кралствата на вандалите и остготите. По-трудно му било на изток, където империята била нападана от българи и перси. Военното изкуство на Велизарий обаче спасило източните провинции да не бъдат завладени от Персия.

Юстиниан построил покрай Дунава над 80 крепости с гарнизони. В интерес на истината, тези мерки не били особено ефективни: почти всяка година различни орди, предимно остатъци от хунския съюз и славянски племена, пробивали тази укрепителна линия и опустошавали Балканския полуостров, понякога стигайки до самите стени на Константинопол.

Детайл от базиликата „Сан Витале“ в Равена

В областта на вътрешната политика империята се тресяла от религиозни спорове. Нещата се задълбочили, когато към една от църковните партии – монофизитите (които признавали само Божествената, но не и човешката природа на Иисус Христос), се присъединили някои групировки от Хиподрума. По време на Юстиниан това били твърде значими общности, които оказвали сериозно влияние и върху политиката. Най-силните партии от Хиподрума били „зелените“ (прасините) и „сините“ (венетите), силно враждебни една спрямо друга.

Съпруга на Юстиниан била Теодора – жена от народа. Впрочем, в ранна Византия императорите се женели точно както в приказките – обикаляли сред обикновените хора, за да си харесват девойка за съпруга; въобще не се смятало за задължително императрицата да е от аристократичен произход. Между другото, някои литературоведи извеждат именно от този византийски обичай сюжета на „Пепеляшка“, където принцът търси годеница сред обикновените момичета от народа.

На млади години Теодора водела развратен живот, но била много красива, интелигентна и решителна. Бивша актриса, тя била подпомагана от „сините“, докато „зелените“ се отнасяли с нея доста презрително. След като станала императрица, Теодора, разбира се, започнала да покровителства „сините“ и наклонила симпатиите на Юстиниан към тях – а „зелените“ били преследвани. Тази вражда между „хиподрумните“ партии се съпровождала с чести вълнения, сблъсъци и дори убийства.

През 532 г. Юстиниан празнувал 5-годишнината от коронацията си с големи циркови игри. „Зелените“, раздразнени от преследванията, на които били подлагани, устроили улични безредици. Този път „сините“ се присъединили към тях, на свой ред недоволни от недостатъчната, според тях, подкрепа на императора за партията им. В продължение на 5 дни метежниците господствали в столицата и даже провъзгласили друг император. Войските се колебаели кого да подкрепят.

Юстиниан вече смятал да се качи на кораб и да избяга от Константинопол – но Теодора заявила, че е по-добре да умреш с достойнство, отколкото да се спасиш с позорно бягство. Благодарение на нея били предприети решителни мерки. Велизарий събрал свои верни ветерани и внезапно обкръжил Хиподрума, където бунтовниците приветствали новия император Ипатий. Клането било ужасно. Войниците на Велизарий избили безмилостно над 50 хиляди души. Така завършил бунтът „Ника“ („Победа!“ –  това бил бойният вик на метежниците).

Но най-забележителният принос на Юстиниан за историята е неговата законодателна дейност. По негово време бил издаден прочутият сборник римски закони „Кодекс по гражданско право” (Corpus juris civilis). Именно Юстиниановият кодекс по-късно послужил като образец и най-важен източник на европейското законодателство. Като цяло той оказал огромно влияние върху развитието на европейската юриспруденция. „Кодексът по гражданско право“ се състои от 4 раздела.

  1. Закони и постановления на римските императори, събрани през 529 г. в 12 книги под названиоето „Кодекс на Юстиниан“ (Codex Justinianeus).
  2. Сборник откъси от съчиненията на най-известните римски юристи, публикувани в 50 книги.
  3. „Институции“ (Institutiones), публикувани в четири книги през 533 г. и предназначени да служат като ръководство в основните юридически школи, организирани в Константинопол, Берит и Рим.
  4. Сборник постановления на самия Юстиниан, публикувани след излизането на неговия кодекс; този сборник се нарича „Конституционни новели“ (Novellae Constitutiones); те излизали най-вече на гръцки език, а в сборника са представени латинските им преводи.

Юстиниан отбелязал царуването си и с обширно строителство: издигнал много храмове, дворци, приюти, акведукти, гранични крепости. Най-известният му строеж е великолепната катедрала “Света София” в Константинопол – тук работели 10 хиляди души в продължение на шест години под ръководството на архитекта Анфимий.

Юстиниан и свитата му, мозайката от Сан Витале, Равена

С изграждането на пътища и изграждането на мостове Юстиниан значително улеснил търговското и занаятчийско развитие на империята. Именно при него за пръв път в Европа започва производството на коприна – двама византийски монаси донесли от Китай ларви на копринени буби, които били скрили в кухите си бастуни.

Сред най-големите недостатъци на Юстиниан била податливостта му на ласкателствата на придворните велможи и завистта му към хора, издигнали се самостоятелно чрез собствените си заслуги. Небагодарността му изпитал и самият негов пълководец Велизарий. Последните години от управлението на Юстиний били помрачени от страшното нашествие на българи и славяни под предводителството на българския кан Заберган, които се появили под самите стени на Константинопол. Нямало как – Юстиниан отново потърсил Велизарий, който от години живеел в имението си, забравен от всички. Старият военачалник оглавил константинополския гарнизон и отблъснал нашествието. Народът го поздравил бурно за победата, което отново предизвикало завистта и подозренията на Юстиниан. Скоро Велизарий бил обвинен в заговор и хвърлен в затвора. Няколко месеца по-късно се установило, че е невинен, освободили го и му върнали титлите и имуществото.

Но разочарованието ускорило края на славния пълководец. Той умрял малко преди смъртта на самия Юстиниан, който починал на 83-годишна възраст, след като царувал 38 години и поставил най-здравите основи на Византийската империя – заради което бил наречен от по-късните летописци „най-великият византиец“.

Снимки – Уикипедия.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title