Прекарваме една трета от живота си спейки. Наполеон, Флорънс Натингейл и Маргарет Тачър са спели само по 4 часа на денонощие, а Томас Едисон е твърдял, че спането е загуба на време.
Защо спим?
Това е въпрос, който мъчи учените от векове и отговорът е, че никой не знае с точност. Някои вярват, че спането помага на тялото да се възстанови от заниманията през деня, но всъщност количеството енергия акумулирано по време на спане за осем часа е равно на около 50 kCal, същото количество енергия има и в една препечена филийка.
Ние трябва да спим, защото това е основен начин да поддържаме нормални нива на познавателните ни умения като говор, памет, рационално и гъвкаво мислене. С други думи сънят е важен за развитието на мозъка.
Какво би се случило, ако не спим?
Добър начин за разбиране ролята на съня е като погледнем какво би се случило, ако не спим. Липсата на сън се отразява сериозно на способността на мозъка да функционира. Ако някога сте прекавали нощ без спане, значи знаете какви са последствията: раздразнителност, умора, свръхчуствителност и лесно забравяне. Само една нощ без спане и концентрацията става трудна и времето на съсредоточаване намалява значително.
При продължителна липса на задоволителен сън, частите от мозъка, които контролират говора, паметта, планирането и чувството за време значително се засягат и в крайна сметка престават да функционират.
Изследванията показват, че хората които спят по-малко, често имат затруднения при реагиране в бързо променящи се ситуации и във вземането на правилни решения. Дори има твърдения, че липсата на сън е основен фактор за международни бедствия като катастрофата на супертанкера Ексон Валдес, Чернобил, експлозията на совалката Чалънджър.
Безсънието влияе и на емоционалното и физическото здраве.
А какво се случва докато спим?
Спането се характеризира с повтаряне на фази от 90 до 110 минути и се разделя на две категории: REM (Rapid Eyes Movement – Бързи Очни Движения) и не-REM (който се разделя на четири етапа).
Не-REM фаза
Първи етап: Лек сън
По време на първия етап от съня, ние сме наполовина будни, наполовина заспали. Мускулната ни активност се забавя, при което може да се появи слабо потрепване. Това е периода на лекия сън, по време на който можем лесно да се събудим.
Втори етап: Истински сън
10 минути след лекия сън навлизаме във втория етап, който продължава около 20 минути. Сърдечният ритъм и темпото на дишане се забавят.
Трети и четвърти етап: Дълбок сън
По време на третия етап, мозъкът ни започва да произвежда делта вълни – те са дълги (с висока амплитуда) и бавни (с ниска честота). Дишането и сърдечният ритъм са в най-ниските си нива.
Четвъртия етап се характеризира с ритмично дишане и ограничена мускулна активност. Ако се събудим по време на дълбокия сън, се чувстваме отпаднали и дезориентирани за няколко минути. Някои деца се подмокрят, сънуват кошмари или ходят на сън по време на този етап.
REM фаза
Първата REM фаза обикновено започва около 70 – 90-та минута след като заспим. Минаваме през три до пет REM фази за една нощ. Въпреки че не сме будни, мозъка ни е много активен, често дори повече отколкото когато сме. По време на тази фаза се появяват и сънищата. Очите ни се се движат бързо, дишането се учестява и кръвното налягане се покачва. Въпреки това телата ни са неподвижни. Казват че това е естествен начин за предпазване от действия по време на спане.
След REM фазата, целия цикъл се повтаря отначало.
От колко сън имаме нужда?
Необходимото време за спане варира от човек на човек. Обикновено то е от 5 до 11 часа.
Джим Хорн от Центъра за изследвания на съня в Университета в Лоубъроу, Англия има прост отговор на горния въпрос. „Времето за спане, от което имаме нужда е толкова, колкото да не се чувстваме сънени през деня“.
Дори при животните е различно. Например питона спи по 18 часа на ден, тигъра – 15, слона – 3, а жирафа по 2 часа на ден.
Световният рекорд за най-дълъг период на будуване е 11 дена, поставен от Ранди Гарднър през 1965г. На четвъртия ден от изследването той започнал да халюцинира. След това си въобразил, че е известен футболист. Изненадващо Ранди се държал сравнително добре към края на изследването и дори успял да победи на флипер учен от екипа.
Източник: bbc.co.uk
