background img
дек. 11, 2009
6086 Views

Науката за съня

Автор:

Sleep dream sleep by Мooray

Прекарваме една трета от живота си спейки. Наполеон, Флорънс Натингейл и Маргарет Тачър са спели само по 4 часа на денонощие, а Томас Едисон е твърдял, че спането е загуба на време.

Защо спим?

Това е въпрос, който мъчи учените от векове и отговорът е, че никой не знае с точност. Някои вярват, че спането помага на тялото да се възстанови от заниманията през деня, но всъщност количеството енергия акумулирано по време на спане за осем часа е равно на около 50 kCal, същото количество енергия има и в една препечена филийка.

Ние трябва да спим, защото това е основен начин да поддържаме нормални нива на познавателните ни умения като говор, памет, рационално и гъвкаво мислене. С други думи сънят е важен за развитието на мозъка.

Какво би се случило, ако не спим?
Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Добър начин за разбиране ролята на съня е като погледнем какво би се случило, ако не спим. Липсата на сън се отразява сериозно на способността на мозъка да функционира. Ако някога сте прекавали нощ без спане, значи знаете какви са последствията: раздразнителност, умора, свръхчуствителност и лесно забравяне. Само една нощ без спане и концентрацията става трудна и времето на съсредоточаване намалява значително.
При продължителна липса на задоволителен сън, частите от мозъка, които контролират говора, паметта, планирането и чувството за време значително се засягат и в крайна сметка престават да функционират.

Изследванията показват, че хората които спят по-малко, често имат затруднения при реагиране в бързо променящи се ситуации и във вземането на правилни решения. Дори има твърдения, че липсата на сън е основен фактор за международни бедствия като катастрофата на супертанкера Ексон Валдес, Чернобил, експлозията на совалката Чалънджър.
Безсънието влияе и на емоционалното и физическото здраве.

А какво се случва докато спим?
Turkey twizzling brain waves by NeonSalad

Turkey twizzling brain waves by NeonSalad

Спането се характеризира с повтаряне на фази от 90 до 110 минути и се разделя на две категории: REM (Rapid Eyes Movement – Бързи Очни Движения) и не-REM (който се разделя на четири етапа).

Не-REM фаза

Първи етап: Лек сън
По време на първия етап от съня, ние сме наполовина будни, наполовина заспали. Мускулната ни активност се забавя, при което може да се появи слабо потрепване. Това е периода на лекия сън, по време на който можем лесно да се събудим.

Втори етап: Истински сън
10 минути след лекия сън навлизаме във втория етап, който продължава около 20 минути. Сърдечният ритъм и темпото на дишане се забавят.

Трети и четвърти етап: Дълбок сън
По време на третия етап, мозъкът ни започва да произвежда делта вълни – те са дълги (с висока амплитуда) и бавни (с ниска честота). Дишането и сърдечният ритъм са в най-ниските си нива.
Четвъртия етап се характеризира с ритмично дишане и ограничена мускулна активност. Ако се събудим по време на дълбокия сън, се чувстваме отпаднали и дезориентирани за няколко минути. Някои деца се подмокрят, сънуват кошмари или ходят на сън по време на този етап.

REM фаза

Първата REM фаза обикновено започва около 70 – 90-та минута след като заспим. Минаваме през три до пет REM фази за една нощ. Въпреки че не сме будни, мозъка ни е много активен, често дори повече отколкото когато сме. По време на тази фаза се появяват и сънищата. Очите ни се се движат бързо, дишането се учестява и кръвното налягане се покачва. Въпреки това телата ни са неподвижни. Казват че това е естествен начин за предпазване от действия по време на спане.

След REM фазата, целия цикъл се повтаря отначало.

От колко сън имаме нужда?
Снимка: cdn.picapp.com

Снимка: cdn.picapp.com

Необходимото време за спане варира от човек на човек. Обикновено то е от 5 до 11 часа.
Джим Хорн от Центъра за изследвания на съня в Университета в Лоубъроу, Англия има прост отговор на горния въпрос. “Времето за спане, от което имаме нужда е толкова, колкото да не се чувстваме сънени през деня”.
Дори при животните е различно. Например питона спи по 18 часа на ден, тигъра – 15, слона – 3, а жирафа по 2 часа на ден.

Световният рекорд за най-дълъг период на будуване е 11 дена, поставен от Ранди Гарднър през 1965г. На четвъртия ден от изследването той започнал да халюцинира. След това си въобразил, че е известен футболист. Изненадващо Ранди се държал сравнително добре към края на изследването и дори успял да победи на флипер учен от екипа.

Източник: bbc.co.uk

Категория:
Човекът

Comments to Науката за съня

  • Така, значи като човек, който се занимава с психология и по-точно в дяла на психологията, занимаваща се със сънищата, мога да обясня с прости думи какво е съня:
    Когато спим, тялото ни си отпочива, като казвам тялото имам впредвид – сърце, бели дробове, мускулите на тялото, очите. Мозъка обаче е друго нещо – една част от него си почива, друга работи дори по-усърдно докато спим. В процеса на съня, мозъка обработва информацията, която е събрал през деня, тоест спомените. В този процес, мозъка подрежда новите спомени в паметта, или казано на по-компютърен език – човешкия хард диск 🙂 Интересното е, че докато този процес тече, се разбутват стари спомени – спомени, които сме видели, чули, почувствали и дори мечтали. Всяко нещо, колкото и незначително да е било се запаметява в мозъка. Докато тази информация се разбутва, мозъка ни “забавлява” с невероятни филми, наречени сънища. Обикновено 60% от нещата, които сънуваме са свързани с изминалия ден, останали те 40 може да са неща от преди 10-15-20 години, дори и повече, в зависимост на каква възраст сме. Много се чудят защо имаме толкова невероятни сънища, неща които уж никога не сме виждали, усещали и т.н., но както споменах, дори фантазиите ни също влизат в паметта ни, така че можем да сънуваме неща, които са ни били само в главата, а не сме ги виждали нито на живо, нито на филм. В доста чести случаи сънищата ни се определят от емоционалното състояние – ако сме щастливи, спокойни, безгрижни, сънищата ни са хубави, спокойни. Обаче ако сме нервни, притеснени, неспокойни, разтревожени, обикновено се превръщат в кошмари. Много интересно е също, че мозъка ни може да си направи заключение от нещо малко, как би било изглеждало в голям мащаб. Пример ще дам с нещо което аз и на други хора, с които съм комуникирал на тази тема са изживявали – на 99 % от хората им се е случвало да се изгорят – било то със запалка, на котлон, на радиатор, печка или каквото и да било. На базата на това че сме си докоснали дори пръста с огъня и болката която сме почувствали, мозъка ни прави алгоритъм какво би било чувството ако изгорим целите, дори и това никога да не се е случвало, не дай си боже и никога да не се случи на никой. Има случаи (включително и аз съм имал) на сънища, в които попадаш в пожар, гориш целия. И се събуждаш от ужас и болка … хората се питат как е възможно да го чувствам толкова реално, при положение че никога не ми се е случвало. Отговора е този, който посочих малко по-горе. Та съня е много интересно нещо и всъщност в момента психолозите работим точно над това явление, че каквото ни се случи, било то реалност или дори фантазия, мозъкът ни е един огромен хард диск, който запаметява информация от почти денят ни на раждане и се надяваме вбъдеще да отключим тези мистерии и да се възползваме от цялата информация, която се съхранява в главата ни. Представете си че сте на изпит и можете да кажете/напишете/решите всичко от само 1 прочитане на урока. Звучи фантастично нали? Но не толкова. Въпрос на време е само да овладеем тайните на съзнанието ни, а това е само дялът на паметта, а колко още ни очаква, е вече друга тема 🙂 Ето и няколко интересни факти за съня:
    -докато спим, можем да вършим същата работа, каквато и през деня (да, говоря за сомнанбулство). Има рядко срещани случаи при работохолици, които докато спят вършат същата продуктивност, каквато и до докато са будни, а на сутринта нямат никакъв спомен да са я свършили и се чувстват отпочинали.
    -когато се събудим, през първите 3 секунди не помним абсолютно нищо, включително кои сме ние, как се казваме, неориентирани сме и т.н. Мозъкът ни обаче после превключва и тези 3 секунди дори не ги помним.
    -хората, които редовно спят по-малко (4-5 часа на денонощие и по-малко) имат повече сънища, заради по-голямата натрупана информация.
    -до 1 час след събуждането, забравяме 80 % от нещата, които сме сънували и остава само основния сюжет.
    -ако ни събудят по време на някоя от РЕМ фазите, помним само 1 % от това, което сме сънували, дори в повечето случаи и по-малко.
    -хората, които имат лек сън (както се казва и карфица да падне, ще се събуди), обичат да спят повече от нормалното (около 9-10 часа сън на денонощие при нормално 7-8 часа).
    -организмът си почива най-добре в часовете на сън от 2 сутринта до 10 сутринта.
    -най-непродуктивни (за мозъчна активност) са часовете от 7 сутринта до 10 сутринта и от 4 следобяд до 7 следобяд, през тези часове мозъчната дейност (работа, учение. усвояване) е намалена с до 40 % процента от нормалната, именно за това в тези часове повечето от нас са сънливи.

    Надявам се коментарът ми да е бил полезен и интересен 🙂

    Томов септември 23, 2013 01:39 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title