background img
ян. 21, 2019
654 Views

Нечистите лъжи за „мръсното Средновековие“ – 3

Автор:

Баняджиите дори били обединени в гилдии, което ясно сочи, че са били доста многобройни. За това четем в средновековния „Регистър на занаятите и търговията в град Париж“:

„Всеки, който иска да бъде баняджия в град Париж, свободно може да бъде такъв, стига да работи според обичаите и начините на гилдията, установени от цялата гилдия, които са следните: никой не може да отвори своя баня, преди да е готово всичко, заради бедствията, които могат да се случат на онези, които ще отидат в такъв случай на баня; не бива да организира в своята баня нито денем, нито нощем, публичен дом и да държи в нея нощем прокажени, мъже или жени, скитници и други опасни хора; банята не бива да работи в неделя или празници, когато целият град празнува“.

Така виждаме, че баните били широко разпространени и техният регламент бил определен с най-малки подробности.

Баните и баняджиите се срещат в хрониките и летописите като обичайно явление. Тяхната дейност, както и правилата за поведение в банята, са отразени в юридически документи. Нещо повече: специално се споменават наказанията за кражба и убийство в баните – което също показва тяхното широко разпространение.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 1-ва)

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)

Специално трябва да се спомене хигиената на средновековните монаси – които особено енергично биват обявявани за мръсни същества с лоша хигиена. Още по време на Средновековието пропагандата на протестантите и атеистите представяла манастирите като средоточие на зловоние и мръсотия.

Но тук е достатъчно да си припомним дори само един съвсем делничен факт от ежедневния бит на католическите монаси: те се бръснели. Бръснели брадите, мустаците, дори главите си. Тези процедури изискват редовен контакт с водата – всеки мъж знае, че четината расте доста бързо. И това определено е ставало с топла вода, защото бръсненето със студена вода, меко казано, е доста некомфортно.

Разбира се, монасите, както всички останали, също ходели на баня. Уставът на  Ордена на августинците дори обяснява как това трябва да се извършва от неговите членове: „Когато отивате в банята или на друго място, нека да сте поне двама-трима. Който има нужда да излезе от манастира, трябва да го направи с другиго, когото определи игуменът“.

Внимание заслужава и уставът на Ордена на бенедиктинците: „Гл. 36. За болните братя… Игуменът трябва да полага всички грижи, за да не се допусне никаква небрежност спрямо болните. За тях да се определи специална килия и брат, който да ги обгрижва. Бани за болните да се подготвят, колкото е необходимо, а ако трябва, да се пускат в банята преди здравите, особено преди младите“.

От този текст става ясно, че в манастирите имало бани и лечебните им свойства се използвали за лечение на болни монаси – а младите можело и да почакат.

Относно необходимостта от физическа чистота на монасите се споменава и в Устава на Францисканския орден от 1223 г.:

„Уставът и животът на братята са следните: да пазят святото благовестие на нашия Господ Исус Христос, като живеят в послушание, без собственост, и да са в чистота“.

Не е трудно да се досетим, че тук става дума за чистотата на тялото, а не за душата – първо, споменава се материална собственост, а чистотата на душата се уточнява другаде и по друг начин в същия Устав:

„… но нека си спомнят, че най-много трябва да искат да имат в себе си Духа на Господа и Неговото свято действие, винаги да Му се молят с чисто сърце и да бъдат изпълнени със смирение…“.

И така, нищо не показва, че монасите са се отличавали с физическа нечистоплътност и лоша хигиена. Напротив, уставите на най-авторитетните монашески ордени през Средновековието сочат обратното.

С оглед на всичко изложено, може да се направи извод, че упреците и инсинуациите относно някаква ниска хигиена и физическа мръсотия в християнска Европа през Средновековието са просто пропагандни атеистични и антихристиянски митове. Очевиден е опитът тези манипулации да се съчетаят с онези твърдения, които издигат хипотезите, че, за разлика от християните, представителите на други религии спазвали чистота.

Какво да се отговори на това? Достатъчно е на такива манипулатори да се покажат снимки, например, от река Ганг, в чиито води в днешно време плуват подути трупове на хора и животни. Също да им се припомни, да речем, индийския обичай официалните гости при посрещане да се окичват с гирлянди от цветя. Някои мисля, че това е за красота – а, всъщност, се прави с цел ароматът на цветята да прикрие вонята на нечистотии в околната среда. И това е в нашата съвременност, през ХХІ-ви век!

Затова, трябва да се отчита фактът, че клеветите и манипулациите, използвани за очерняне на великото европейско Средновековие, са просто част от една пропагандна война, започнала преди доста векове.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 1-ва)

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title