Индианските войни в САЩ приключили към 1890 г. По това време всички племена на индианци или били признали поражението си и изпълнявали волята на Вашингтон, или били прогонени в Канада. Но останало едно от тях, което се смятало за непобедено. Това били семинолите.
Обикновено, когато стане дума за североамерикански индианци, повечето хора си представят ловци на бизони, яздещи мустанги, с великолепни украшения от орлови пера и кожени панталони с ресни. Но така изглеждали само онези, които живеели през ХІХ-ти век в прериите на Централна Северна Америка. Сиуксите, арапахите, кайовите и команчите се сражавали в продължение на около 40 години срещу бледоликите, които заграбвали земите им. До 1890 г. обаче почти всички били принудени да положат оръжие и да се предадат. А единственият индиански народ, който никога не е капитулирал пред американската армия, живее и до днес на собствените си земи до брега на Атлантическия океан…
Семинолите се формирали като единен етнос през ХVІІІ-ти век. През 1716 г. една от групите на племето оконее тръгнала от днешна Джорджия на юг към Флорида. По пътя те се смесили с други племена и формирали нов народ, известен ни от книгите на Майн Рид и филмите с Гойко Митич.
По същото време югоизточната част на Северна Америка станала терен на конфликт между англичани, испанци и французи. Скоро там се появили и американците. Някои от белите хора се заселвали сред семинолите, създавали семейства с индианки и започвали да воюват против бившите си сънародници.
Така, например, метисът Александър Макгилливрей, наречен по-късно „най-великият индианец на Америка“, получил званията английски полковник, американски генерал, испански генерален суперинтендант и дори бил официално признат за „император“. До голяма степен именно поради неговите дипломатически способности в продължение на 20 години никой не закачал индианците от Флорида и Южна Джорджия.
Но през 1816-1817 г. американците навлезли с войските си във Флорида и повели война срещу семинолите. Индианците разгромили една от американските военни колони. Тогава против тях тръгнал генерал Ендрю Джексън, бъдещ президент на САЩ, с корпус от 4 хиляди войници. Генералът разрушил индианското селище Талахаси и обесил двама заловени индиански вождове. Освен това, изтласкал испанците от полуострова. Мадрид осъзнал, че Флорида е изгубена и през 1821 г. официално продал тези територии на американците – заедно с хората.
Индианците, живеещи на открити местности, били прогонени оттам със сила през 1834 г. Но семинолите от Централна Флорида отказали да се местят и започнали да се готвят за война. Водач на съпротивата им по това време станал Оцеола – прославен от Майн Рид в едноименния му роман. Той не бил официално вожд, а по-скоро неформален лидер. Майка му била метиска, внучка на шотландеца Маккуин, а баща му – английският търговец Уилям Пауъл. Но при семинолите роднинството се води по женска линия, затова и никой не смятал Оцеола за „бледолик“. Той станал съветник на вожда Миканопи.
Оцеола, източник – Уикипедия
Чиновникът по индианските дела Уили Томпсън наредил Оцеола да бъде арестуван – но се оказало, че това не е лесно. През 1835 г. американците няколко пъти провокирали семинолите – и накрая били жестоко наказани. Индианците избили до крак отряд артилеристи начело с майор Дейд. Самият Оцеола се отзовал доста своеобразно на заповедта на Уили Томпсън да се яви при него – наистина се явил, но само, за да го убие и окачи скалпа му на колана си.
Американците се убедили във военните способности на семинолите и изпратил срещу тях съвсем сериозни сили – 9 000 войници. Но през 1837 г. Оцеола и вождът Абиака им нанесли поредното поражение.
След като се убедили, че в честен бой не могат да победят семинолите, американците решили да си послужат с коварство. На 21 октомври 1837 г. те поканили Оцеола на преговори – но, вместо това, го оковали във вериги. Три месеца по-късно той умрял от малария. Обаче неговите семиноли въобще не мислели да се предават. Властите дори пускали срещу тях кучета-човекоядци, но всичко било напразно. Две години по-късно те били принудени да ги оставят на мира, защото войната с тях водела до неприемливи загуби.
Следващото настъпление на САЩ срещу семинолите започнало през 1854 г. Американците обаче намирали само празни селища. Индианците избягвали мащабни сблъсъци, нанасяли внезапни партизански удари и изчезвали безследно. Военните фактически се борели с празно пространство. Армията понасяла загуби и харчела пари без никакъв резултат. Накрая американците платили на тридесетина индианци да се преселят на запад, обявили победа и напуснали Флорида.
През 1880-те години властите отново изпратили войски, но след няколко битки, наричани понякога Четвъртата семинолска война, семинолите защитили своята независимост.
През 1924 г. Конгресът на САЩ им дал американско гражданство, но те не бързали да се възползват от това. А през 1957 г. членовете на племето на семинолите го регистрирали като юридическа организация.
След като формално така и не капитулирали пред американците, семинолите започнали активно да се занимават с бизнес, като се възползвали от данъчните стимули за индианците. Днес те притежават хотели, зоологическа градина, няколко казина. През 2006 г. организацията „Племе на семинолите“ изкупи световната ресторантска верига „Hard Rock Cafe“ за близо 1 милиард долара.
Днес семинолите имат собствена администрация и полиция, като не позволяват на властите във Флорида да се месят в работите им. Харчат много пари за образованието на децата си. Те са изключително горди и изпълнени със себеуважение – та нали една от най-силните държави в света не успяла да ги победи!
