В началото на миналия век, в московско училище едно момче спряло да посещава часовете. Минала седмица, две, а никой не знаел какво става с Лев Понтрягин, защото по онова време обикновените хора нямали телефони. Учител посъветвал съучениците му да го посетят в дома му. Когато отишли, вратата отворила майката на момчето. Лицето й било много тъжно. Момчетата поздравил и плахо попитали защо Лев не ходи на училище. Майката тъжно отговорила, че той повече няма да ходи на училище, защото е претърпял неуспешна операция и вече е сляп.
Момчетата мълчали, споглеждали се и тогава едно от тях предложило да го съпровождат до училище и обратно, другите също започнали да предлагат да помагат с уроците.
Очите на майката се напълнили със сълзи. Тя довела сина си, водейки го внимателно за ръка. Момчетата замръзнали. Лев бил с превързани очи и съучениците му едва сега наистина осъзнали какво нещастие се е случило с техния приятел. Лев ги поздравил с усилие. Децата започнали да му казват, че ще му помагат с уроците и ще го водят в училище.
Лев не знаел кого да слуша и само кимал с недоумение, а майка му безмълвно плачела. След като си тръгнали, момчетата направили план – кой кога ще идва, кой по какви предмети ще помага, кой ще води Лев на училище. В училище момчето, което седяло на чина до Лев, тихо му казвало по време на урока, какво пише учителят на дъската. Класът замирал, когато изпитвали Лев и всички се радвали на отличните му оценки, дори повече от своите. Лев се учел отлично. Целият клас също започнал да се учи по-добре.
За да се обясни урока на приятел в нужда, трябва сам да го знаеш. И момчетата се стараели усърдно. През зимата водели Лев на пързалката. Момчето много обичало класическата музика и съучениците го водели на симфонични концерти.
На математическата олимпиада на учениците. Вляво: С.В. Яблонски, Л.А. Люстерник, В.Г. Болтянски; дясно Л.С. Понтрягин
Лев завършил гимназия със златен медал, след което постъпил в колеж. И имал приятели, които били негови очи. След института Лев продължил да учи и в крайна сметка станал световноизвестен математик – академик Понтрягин.
С.А. Лефшец и Л.С. Понтрягин на Математическия конгрес в Единбург, 1958 г.
Лев Семенович Понтрягин (1908-1988) – съветски математик и доктор на физико-математическите науки, един от най-големите математици на 20 век, академик на Академията на науките на СССР, изгубил зрението си на 14-годишна възраст. Той има значителен принос в алгебричната и диференциалната топология, теорията на трептенията, смятането на колебанията, теорията на контрола. В теорията на оптималното управление Понтрягин е създател на математическата теория на оптималните процеси, която се основава на т.нар. Максимален принцип на Понтрягин; има основни резултати при диференциалните уравнения. Работата на школата на Понтрягин оказва голямо влияние върху развитието на теорията на контрола и смятането на колебанията, в целия свят.
Ако човек изгуби нещо толкова ценно, като зрението си, развива други способности. Не са малко случаите за гениални хора, които са ощетени по някакъв начин от съдбата. Тази история е за пример, че с подкрепа, с подадена ръка, заедно, може да се постигне много.
