Телевизията и вестниците ни пълнят главите с глупави, депресиращи и нелепи истории по цял ден. Рядко ни занимават с наука, а именно научните новини всъщност са доста интересни. Изумително е, че истории като тези не попадат в новинарските емисии.
1. Нов материал се поправя сам
Преди 40 години пластмасата замени стоманата като най-използвания материал в света. Тя е евтина и множеството й полимери са направили модерния живот доста по-удобен. За разлика от повечето други материали обаче, пластмасата се поправя трудно: дори невидими фрактури могат да компрометират якостта й. Сега нов вид пластмаса обаче се регенерира сама и може да намери приложение при производството на дисплеи за телефони и крила на самолети например.
Ранен прототип на подобен материал разполага с микрокапсули, които изпускат спойка и катализатор, реагиращи заедно, за да запушат пукнатината. Недостатъкът обаче е, че щом бъдат изразходени тези капсули, регенерирането на материала приключва.
По-нов композит е направен така, че специални канали предоставят регенериращ агент, който може да запълва пукнатини отново и отново. В лабораторията материалът е успял да поправи едно и също повредено място 30 пъти.
Вместо да разчита на наличен катализатор, инженерът Мелик Демирел от университета в Пенсилвания е създал полимер, чиято регенеративна способност се активира от вода, заедно с топлина и налягане. Протеините в материала имитират тези при зъбите на сепията, които се поправят сами като създават нови пътища между разделени водородни връзки.
Тези връзки са начинът, по който природата действа. Така поправеният материал се връща в оригиналното си състояние и запазва свойствата си. Досега екипът е успял да поправи неща като играчки за кучета и части от Лего, но в бъдеще методът може да се използва за поправянето на оптични кабели дълбоко под водата, дори да намери приложение и в космонавтиката.
2. Учени са на път да върнат изчезналия вълнест мамут
Идеята за възкръсването на изчезнали видове граничи с научната фантастика. Но учените са направили поредната крачка към осъществяването на тази цел, като са вкарали ДНК на вълнест мамут в отгледани в лаборатория клетки от азиатски слон (най-близкият му родственик).
Генетици от Харвард са използвали специален метод, с който са вкарали гени от мамута за малки уши, подкожни мазнини и дължина и цвят на козината в ДНК от слонска кожа.
Вълнестите мамути са изчезнали от хилядолетия, като последният е загинал някъде преди около 3600 години. Учените обаче смятат, че могат да върнат вида чрез процес, известен като „възкресяване на видовете“.
Кръвта, извлечена от замръзнал мамут през 2013г се оказва най-добрият шанс за клонирането на вълнистия мамут и възраждане на вида му.
3. Ледовете на Арктическия океан са се стопили с 65%
Съвременни и исторически измервания са дали на учените добра представа за това как се е променил пейзажът на север. Ледът в централната част на Атлантическия океан например е изтънял с 65% между 1975 и 2012г и вече е едва 1.25м. Ако сегашната тенденция продължи, до края на века ледът ще се е стопил напълно.
4. Перфектно зрение с бионична леща
Гарт Уеб от Британска Колумбия е изобретил изкуствена леща, която не само поправя зрението на пациента, но и предлага 3 пъти по-ясно зрение от нормалното.
Доктор Уеб е инвестирал осем години и повече от $3 милиона в своето изобретение. Бионичната леща, която е проектирана да замества естествената леща на човешкото око, се имплантира хирургически за по-малко от 8 минути. Твърди се, че ако преди лещата човек е можел едва да разчете часовника от 3 метра разстояние, с бионичната леща той ще го вижда перфектно от 10 метра. Очаква се новата леща да бъде предложена на пазара до 1-2 години.
5. Невъзможният електромагнитен двигател се оказва възможен
Радиочестотният електромагнитен двигател (EM Drive) е разработен преди 15 години, но е отхвърлен като научно невъзможен, защото се противопоставя на законите на физиката. Сега обаче учените смятат, че всъщност може да бъде създаден и би могъл да произведе достатъчно тяга, за да ни закара до Луната за 4 часа, до Марс за 70 дни, до Плутон за 18 месеца и до Алфа Центавър за 100 години.
Три независими екипа учени са създали прототипи на този двигател и макар все още никой да не е съвсем сигурен как точно работи той, всички са съгласни, че би могъл да промени изцяло космическото пътуване.
6. Ново лечение връща движението в краката на парализираните
Петима мъже с пълна двигателна парализа са възвърнали способността си да движат краката си и да правят крачки, след като са преминали неинвазивна стимулация на гръбначния мозък.
Новото лечение надгражда предишни опити да се създадат съзнателни движения у парализирани хора чрез електрическа стимулация. Този път обаче учените са постигнали успех без никаква оперативна намеса. В комбинация с лекарството буспирон, което имитира невротрансмитера серотонин, терапията в възвърнала движението у петима души, които са били парализирани повече от 2 години.
7. Откриха къде нервните клетки се превръща в стволови
Стволовите клетки се превръщат в определени типове клетки, например неврони и невроглии, които съставят нервната система. Обратното обаче беше смятано за невъзможно. Учените сега откриха, че нервните клетки могат да се превръщат обратно в стволови и то на много изненадващо място – в зъбите.
Този неочакван източник на стволови клетки предлага на учените нова начална точка, от която да отглеждат човешки тъкани, без да използват ембриони.
8. Новият антибиотик
През 2015г учените откриха теиксобактина – първият нов вид антибиотик от 30 години насам. Смята се, че теиксобактинът е по-малко уязвим към мутации на целевия патоген, защото има необичаен антибиотичен механизъм. Вместо да се свързва с податливи на мутации протеини в клетката на бактерията, той се свързва с по-непроменливи мастни молекули, които са съществени за изграждането на клетъчната стена.
9. Учени откриха начин да превръщат кожни клетки в чернодробни
През 2014г учени трансформират кожни клетки в чернодробни клетки, които не само функционират в орган, но също и в други видове, където продължават да работят у животни с чернодробна недостатъчност.
Възможността леснодостъпни клетки като тези от кожата да бъдат превърнати в тези на органи като панкреса или дори в неврони, дава огромна надежда.
Девет месеца след трансплантирането на клетките, те продължили да функционират и да се развиват в лабораторните мишки. В бъдеще тази техника може да бъде използвана като алтернатива за пациенти с увреден черен дроб, при които не се налага цялостно заменяне на органа.
10. Великобритания одобри първото в света тройно инвитро оплождане
При процедурата се заменя малка част от увредена ДНК в яйцеклетката на майката със здрава ДНК от друга жена, за да може бебето да наследи гени от двете майки и един баща. Идеята е да се предотвратят някои генетични заболявания, които се предават от родителите на децата.
