ное. 26, 2018
511 Views

Нобелова награда за технологии?

Автор:

Време е да се въведе Нобеловата награда за постижения в областта на технологиите.

Въпреки, че в света вниманието е съсредоточено върху лауреатите на Нобелова награда, новинарското онлайн издание “Quartz” е загрижено, че най-престижната награда в света подминава сферата на технологиите. Затова те съставиха списък от учени, които трябва да я получат за безценния си принос за развитието на човечеството.

Шведският изобретател Алфред Нобел създаде наградата преди повече от сто години. “Приходите от инвестициите трябва да принадлежат на фонда, който ежегодно да ги разпределя под формата на премии на онези, които през изминалата година са донесли най-голяма полза за човечеството”, пише Нобел в своето завещание. Там ученият посочва категориите, според които наградата трябва да се присъжда: физика, химия, литература, физиология или медицина, както и награда за мир. През 1968 г. икономиката е добавена към този списък.

За всичките изминали досега години след след смъртта на Нобел, светът се е променил много. Промишлената епоха завърши успешно и сега живеем в ерата на технологиите. Половината от човечеството се премести в градовете, парниковият ефект достигна безпрецедентно високо ниво и мобилните телефони станаха най-популярната технология в света. Четири милиарда души имат достъп до интернет, а потоците от данни оказват влияние върху растежа на икономиката, а не върху производствените стоки.

Всички тези промени са настъпили изключително благодарение на технологиите, но все още за тях не се дава Нобелова награда. Нито за автомобили, нито за електрически крушки, нито за мобилни телефони, нито за интернет. Не се дава награда на изобретателите на съвременния  комбайн и на учени, които първо са секвенирали човешкия геном. Да не говорим за Никола Тесла и Томас Едисън – гении, които завинаги промениха вектора на човешкото развитие.

Ако изведнъж изобретателите успеят да станат носители на Нобелова награда, тогава само в категорията на физиката ще попаднат Гулиелмо Маркони за изобретяването на радиопредавател (1909), както и създателите на транзистори (1956 г.), лазери (1964 г.), полупроводници (2000 г.) и светлинни диоди (2014 г.). От 881 лауреата на Нобелова награда, само 28 са инженери или технолози.

Незаслужено наградата подминава и математиците и те не се уморяват да се оплакват от десетилетия. Но математиката е най-универсалният език, основата на всички точни науки, най-важната теоретична дисциплина. Има легенда, че Алфред Нобел просто не харесвал финландския математик Ролф Невенлен и знаейки, че той е първият носител на наградата, решил да изключи математиката от списъка. Според друга версия, съпругата на Нобел имала любовник – шведски математик. Вярно е, че тази версия не издържа на никаква критика, тъй като Нобел не е бил женен.

Вероятно ученият просто не е считал математиката за независима дисциплина, като я е възприемал като приложна наука. Но този аргумент се опровергава от най-големите открития на ХХ век, като се започне с теорията на относителността на Айнщайн и се завърши с бозона на Хигс, които произтичат пряко от основните постижения в математическата теория.

Но въпреки очевидната несправедливост на това, което се случва, Нобеловият комитет реши да спре до икономиката и вече да не прибавя дисциплини към наличния списък. Да, инженери, технолози, математици и специалисти по информационни технологии имат свои собствени, не по-малко престижни награди. Но те не привличат вниманието към себе си, както Нобеловата награда.

В чест на хората, които са направили живота по-добър с откритията си, “Quartz” състави списък от инженери и изобретатели, които не са носители на Нобеловата награда, но напълно отговарят на критериите й:

  1. Уилис Кариър – климатик, 1902 г.
  2. Орвил и Невил Райт – самолет, 1903 г.
  3. Алва Дж. Фишер – пералня, 1908 г.
  4. Хенри Форд – конвейр, 1909 г.
  5. Томас Е. Мюрей – електроцентрала, 1910 г.
  6. Фред Волф – хладилник, 1913 г.
  7. Джон Луи Бърд – телевизор, 1928 г.
  8. Томас Карол – самоходен комбайн, 1937 г.
  9. Катрин Блоджет – неотразяващо стъкло, 1938 г.
  10. Грейс Хопер – програмен език COBOL, 1950 г.
  11. Дарил Чаплин, Калвин Фулър и Джералд Пиерсън – слънчеви фотоволтаични панели, 1954 г.
  12. Франк Розенблат – изкуствени невронни мрежи, 1958 г.
  13. Робърт Годар – ракета, 1961 г.
  14. Малкълм Маклайн – корабно-контейнерна система, 1964 г.
  15. Стефани Куулек – кевлар, 1965 г.
  16. Рей Томлинсън – електронна поща, 1972 г.
  17. Марти Купър – мобилен телефон, 1973 г.
  18. Роджър Истън, Иван Гьотинг и Брадфорд Паркинсон – GPS, 1974 г.
  19. Реймонд Дамадян – магнитно резонансно изображение, 1977 г.
  20. Стенли Уитингам и Джон Гуденаф – литиево-йонни батерии, 1980 г.
Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title