1. Джон Роналд Руел Толкин е професор в Оксфорд от 1925 година до 1959 и е един от най-отдадените на работата си, изнасяйки между 70 и 136 лекции годишно (договорът му е само за 36 лекции). Въпреки че е по-мълчалив и скромен сред хора, Толкин не е типичният професор. Той се обличал в различни забавни костюми и както споделят негови студенти, „превръща цялата стая в сцена“.
2. Толкин е на първо място преподавател и на второ писател. Популярността на „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ е неочаквана за него. Всъщност той прекарва години в отхвърляне, критикуване и поправяне на адаптациите на неговите произведения, защото не вярва, че хората са успели да уловят целта и значението им. Освен това, той е скептичен и към феновете на „Властелинът на пръстените“, за които вярва, че са неспособни да оценят работата му. Питаме се дали би харесал филмите, които ние днес толкова обичаме.
3. За Толкин писането е просто хоби. Работата, която счита за най-важна, е преподаването в университета.
4. Когато е на 16 години, Толкин се влюбва в Едит Брат, която е три години по-голяма от него. Неговият ментор и приятел, който е католически свещеник, е притеснен, че Толкин се среща с протестантка и казва на момчето да спре да се вижда с нея, докато не навърши 21 годни. Толкин се подчинява, но продължава да мечтае за Едит в продължение на години, до съдбоносния си рожден ден, когато се среща с нея до железопътните линии. Тогава Едит прекратява другата връзка, която има, става католичка и се омъжва за Толкин. Двамата остават заедно до смъртта си. По желание на Толкин на общия им надгробен камък са изписани имената „Берен“ и „Лутиен“ – това е връзка с известна двойка любовници от фентъзи света, който той създава.
5. Толкин е добър приятел с Клайв Стейпълс Луис (авторът на „Хрониките на Нарния“), но истината е, че приятелството им невинаги е било безпроблемно. Първоначално двамата са много близки. Дори толкова близки, че Едит често ревнувала от връзката им. Освен това, именно Толкин е този, който насочва Луис към християнството. Но приятелството им охладнява, заради анти-католическите настроения и скандалния живот на Луис. Въпреки че никога не възобновяват приятелството си напълно, след смъртта на Луис Толкин пише писмо до дъщеря му, в което споделя: „Досега се чувствах като… старо дърво, което губи листата си едно по едно: усещането е като удар от брадва в корените“.
6. Толкин често тренира ума си, създавайки нови езици, много от които използва в своите произведения (например езиците на елфите). Той дори пише песни и поеми на своите езици.
7. Съчиненията, случайните бележки и ръкописите, които никога не са публикувани, са обстойно прегледани, събрани, комбинирани, редактирани и публикувани в десетки томове след смъртта му, най-вече от сина му Кристофър. Сред тях са произведения като „Силмарилион“, The History of Middle Earth”, “Unfinished Tales”, “The Legend of Sigurd and Gudrún”.
