дек. 30, 2021
1252 Views

Няколко интересни факта за октоподите

Автор:

Октоподите безспорно са едни от най-странно изглеждащите, интересни създания, които обитават морското дъно. За много хора са деликатесна храна, за други – отблъскваща гледка. Истината обаче е, че октоподите са много повече и от двете. Изключително интелигентни и отлични стратези, тези морски създания крият повече тайни, отколкото предполагаме.

Неизвестен за много хора е фактът, че октоподите произлизат от съвсем различен разклон на еволюционната стълбица и притежават различен вид интелигентност от този на бозайниците. 

pixabay.com

Също така, те стоят на върха на пирамидата по интелигентност на мекотелите.

 Множеството проучвания и експерименти на тези мекотели доказват, че те са способни да съобразяват и пресмятат множество фактори, да се ориентират в лабиринти и да използват различни предмети като инструменти за постигане на целта си.

В по-голяма част от случаите поведението им издава стратегическо мислене, осъзнават себе си като организми и са способни дори на емоционално привързване, и вършене на бели с цел закачка.

 А да, и още нещо – октоподите разпознават различните хора!

pixabay.com

Октоподите нямат скелет и въпреки че имат три сърца и девет мозъка, те са изключително пластични, и способни да се провират през миниатюрни отвори. 

Две от сърцата при тях наподобяват хриле и изпомпват кръв, а третото е системното сърце, което изтласква кръвта през тялото. Кръвта на октопода съдържа мед, богата е на протеин хемоцианин за транспортиране на кислород.

Благодарение на деветте си мозъка, имат способността да извършват централен контрол върху движението и реакциите си, и локален такъв – всяка една вендуза от пипалата си те могат да задвижат и контролират самостоятелно и отделно от другите.

Освен тази си способност, това причудливо създание може и да ходи по морското дъно, както и на брега, използвайки пипалата си за крака.

pixabay.com

Основната (първична) отбрана на един октопод е да се скрие, или да не се вижда изобщо чрез камуфлаж и мимикрия. Октоподите имат няколко вторични предпазни средства (укрепления, които те използват, след като са били забелязани от хищник). Най-често срещаната вторична защита е бързо бягство. Други защитни сили включват отвличане на вниманието чрез използването на торбички с мастило.

Повечето октоподи могат да изхвърлят голямо количество черно мастило в облак, за да им помогне да избягат от хищниците. Основата на оцветителния агент на мастилото е меланин, който е същият химикал, който дава на хората цвета на косата и кожата. Този облак мастило цели, да се намали ефективността на обонятелните органи, на хищниците, които използват миризма за лов, като акулите. 

Прикритието на октопода е подпомогнато от някои специализирани кожни клетки, които могат да променят цвета видимо, непрозрачността и отразителността на епидермиса. 

Хроматофорите съдържат жълт, оранжев, червен, кафяв, или черен пигмент; повечето видове имат три от тези цветове, а някои от тях само един два. Други цветни променящи се клетки са светло-отразителните, Иридофорите и белите. 

Тази способност да променят цвета си също може да се използва за комуникация или предупреждаване на другите октоподи. 

pixabay.com

Октоподите могат да използват мускулите в кожата, за да променят структурата на своята мантия, за постигане на по-голям камуфлаж. Въпреки това в някои видове анатомия на кожата е ограничена до сравнително прости нюанси на един цвят и текстура на кожата. Смята се, че октоподите, които са активни през деня и / или живеят в сложни обитания като например коралови рифове, са се развили по-сложно, отколкото техните нощно-активни и обикалящи пясъци роднини.

pixabay.com

Всички октоподи са отровни, но само синьопръстенните октоподи са смъртоносни за хората.

Октоподите имат сравнително кратка продължителност на живота, като някои видове живеят по-малко от шест месеца. По-големите видове, като гигантския тихоокеански октопод, могат да живеят в продължение на пет години при подходящи обстоятелства. Възпроизвеждането е основната причина за смъртта им: мъжките екземпляри могат да живеят само няколко месеца след чифтосването, а женските умират скоро след като техните яйца се излюпят. Те пренебрегват яденето в едномесечен срок, прекаран в грижи за своите неизлюпени яйца и в крайна сметка умират от глад. 

Най-големият представител на семейство Октоподи е Гигантският тихоокеански октопод. Възрастните обикновено тежат около 15 кг, а пипалата достигат до 4,2 метра. Най-големият екземпляр от този вид е с жива маса от 71 килограма.

синьопръстенен октопод – pixabay.com

Ако гледате документалния филм „Октоподът – моят учител“, където Крейг Фостър показва в детайли връзката, която осъществява с женски индивид, ще видите, че макар да не са от най-социалните животни и да прекарват по-голямата част от живота си сами, октоподите имат и игрива – социална страна, при която се наблюдава приповдигнато настроение и желание за игри, и забавление с други морски животни.

Странни на външен вид, с изключително особено поведение и навици, за октоподите се носят множество легенди още от древността – било то за гигантски представители на вида, които покриват огромни територии с тялото си до злонамерени, потапящи кораби октоподи, които всяват страх у мореплавателите. 

Истината е, че те не спират да ни изненадват и до днес.

автор: Симона Калева

 

loading...
Категория:
Животни · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup