През 17 век югозападния район на Африка, познат днес като Ангола, е разделен на две части. Отнело много години и влиянието на една забележителна жена, за да дойде всичко на мястото си.
Някъде през 1583 година се ражда момиче на име Нзинга Мбанде. Тя не се появила лесно на този свят. Легендите разказват, че се родила с пъпната връв, увита около шията й. Много хора от селото вярвали, че децата, които се раждали по този начин, се превръщали в горди и могъщи хора. Според историята една мъдра жена от селото казала на майката на Нзинга, че дъщеря й ще стане кралица.
Това предсказание обаче не било случайно. Бащата на Нзинга бил крал на Ндонго – едната половина от Ангола. Докато растяла, Нзинга се интересувала от начина, по който баща й управлява и била силно съпричастна към страданията на народа от Ндонго.
Всичко това се случило в момент, когато португалските мисионери решили, че Ангола ще бъде основната им цел за търговията с роби. В началото кралят работил с португалците, за да организира такава търговия, но само при условие, че неговите хора ще бъдат пощадени. След смъртта на владетеля обаче, търговците не виждат причина да продължават да спазват споразумението. Те пращат сина на краля в затвора и поемат контрола над царството.
Нзинга осъзнала, че не може просто да стои безмълвно и да остави португалците да управляват. Според историята тя отива директно при португалския губернатор с намерение да изиска от него не само безопасното връщане на брат й, но и освобождаването на Ангола от робството.
Губернаторът отказал да предложи стол за Нзинга, затова тя поискала от един от служителите си да клекне, седнала на гърба му и продължила с преговорите. Когато дискусията приключила, Нзинга казала на слугата си да стане, след това го пробожда в гърлото пред очите на португалския губернатор. Тогава нашествениците осъзнават, че са се заели с жена, която е много по-могъща отколкото са предполагали и се съгласяват да върнат брат й.
Нзинга при преговорите й с португалците, седнала върху слугата си
Скоро след това, както брат й, така и братовчед й загиват, а много историци смятат, че именно Нзинга ги е убила, за да може да седне на трона. Други обаче твърдят, че братът на Нзинга се е самоубил, след като е видял положението, в което се намира родината му и е осъзнал, че няма сила да промени каквото и да било. Какъвто и да е случаят, едно е сигурно – Нзинга става кралица на Ндонго през 1624 година, въпреки че и това не е било лесно за нея.
Кралица Нзинга имала много политически съперници, които не харесвали идеята за жена монарх и се опитали да я изгонят. Тя била принудена да напусне страната, а през това време сестра й започнала тайно да съдейства на португалците. Те обаче не знаели, че сестрата играела ролята на шпионин за кралица Нзинга и я държала в течение на всички събития, случващи се в Ндонго.
До 1629 година Нзинга създала колония в Матамба, откъдето се надявала или да успее да убеди португалците да сключат мирен договор с нея или да ги победи. С помощта на впечатляващата си войска от холандски войници Нзинга се опитала да прекъсне търговските пътища за роби – най-често чрез насилие.
В крайна сметка през 1656 година португалците се отказват от намеренията си. За последното десетилетие от живота на кралицата, народът й успява да избегне европейския колониализъм – успех, който дори я надживява. Ангола постига независимост едва през 1975 година, но силното желание за борба е вкоренено в наследниците на кралица Нзинга. Тя умира през 1663 година – на 80-годишна възраст и е запомнена като силен и упорит лидер, почитан от цяла Африка.
