Младият американски пехотинец Оди Мърфи се отличавал с нисък ръст – 1.65 м. Нито флотът, нито морските пехотинци се интересували от такъв новобранец в пламъците на Втората световна война. Пътят на Мърфи бил само към обикновената пехота.
За 3 години служба той успял да участва в доста битки в Северна Африка и по Западния фронт в Европа. От редник станал втори (младши) лейтенант. Около му загинали много негови бойни другари, а той самият натрупал голям боен опит. От първите му 235 колеги до последните дни на януари 1945 г. в строя останали 18 военнослужащи – другите били ранени, загинали или умрели от болести. При това, той бил единственият оцелял офицер.
На 26 януари 1945 година откъм малкия град Холцвир в Елзас срещу американците настъпвали 6 немски танка, придружени от многобройна пехота. Единственото американско противотанково самоходно оръдие M10 едва изминало десетина метра и било улучено от вражески снаряд. Оди Мърфи заповядал на бойците си да се оттеглят на безопасно разстояние – на около 100 метра имало горичка. В откритата зона нямало къде да се укрият. Неговите подчинени явно не можели да издържат срещу германските танкове и пехота.
Докато войниците му отстъпвали, смелият офицер останал на позицията с цел да задържи врага. Мърфи стрелял с карабина и едновременно изпълнявал непосредствените си задължения – по телефона координирал огъня на американската артилерия.
Самият той се озовал под буря от неприятелски огън. Лейтенантът обаче не мислел да вдига бяло знаме, а продължавал стрелбата. Ситуацията обаче скоро се променила. Неговите войници, които успели да се оттеглят в горичката, започнали да стрелят с гранатомети. Няколко немски танка били улучени и те започнали да отстъпват, като се надявали пехотата им да унищожи гранатометчиците.
Докато нацистките танкове отстъпвали, Мърфи крадешком се изкачил на разбитото американско самоходно оръдие и открил огън с картечницата върху купола му. Самотният силует на боеца ясно се откроявал на фона на огъня и снежната горичка. Германците веднага започнали да стрелят по него. Но куршумите им отскачали от бронята на самоходката, а от трите поредни снаряда, които я улучили, нямало резултат. Само пламъците се усилили.
Най-смелите германски войници се осмелили да се доближат до горящата машина почти плътно, но това завършило със смъртта им. Останалите 50 немци не можели нито да улучат Мърфи, нито да го достигнат с гранати. След един час врагът загубил много бойци и се оттеглил след загубената битка срещу 20 американци, един отчаян офицер и едно горящо самоходно оръдие. Но Мърфи, независимо от раната в крака си, веднага организирал контраатака. На следващия ден нацистите били принудени да напуснат Холцвир.
След подвига Мърфи бил награден с най-високата американска военна награда – Медал на Честта, но психиката му била сериозно травмирана от преживяното през всичките военни години. Изтеглили го в тила, където дочакал края на войната.
След завръщането си в САЩ Оди Мърфи опитал кариера на актьор в Холивуд. Отначало играел малки роли, главно в уестърни. А през 1955 г., на 10-годишнината от неговия подвиг, по екраните излезъл цветен игрален филм – „Към ада и назад“, за неговата служба в армията и битката при Холцвир. Разбира се, филмът има всички недостатъци на „военно кино“, включително пълно несъответствие между пейзажа и реалното място и време на битката.
Но ужасът от битката и мъката от смъртта на бойните му другари във филма са показани искрено и достоверно.
