Докато изучавали поведението на животните, хранещи се с мърша и обитаващи пустошта в Юта, учени от University of Utah видели американския язовец да прави нещо, на което до момента никой не бил ставал свидетели и не е успявал да документира: язовецът, напълно сам, успял да зарови трупа на цяло теле.
Докато за язовците и близките им родственици се знае, че трупат запаси от храна в скривалищата си, това е първият известен случай, в който учените виждат язовец да зарови животно, което е по-голямо от него самия.
Откритията навеждат на мисълта, че вероятно няма ограничение на размера на животните, които язовците могат да складират като хранителен запас, както и че те могат да играят важна роля в естествения процес на прочистването от мърша в природата, което води до големи ползи за фермерите, отглеждащи добитък в западната част на страната. Проучването е публикувано в сп. Western North American Naturalist.
„Знаем много за язовците от морфологична и генетична гледна точка, но от гледна точка на тяхното поведение, знанията ни са доста ограничени и има още много, което да научим“, казва Итън Френър, автор на научния труд, документирал начина на живот на язовеца. „Това е много важна част от поведението на това животно, която допреди не ни е била известна.“
Работата на учените е била финансирана от National Science Foundation Graduate Research Fellowship.
Примамка за животните, които се хранят с мърша
Първоначално екипът изобщо не бил планирал да изучава язовците. През януари 2016г., Бучли поставил седем трупа на телета в района на планините на Юта, западно от Солт Лейк Сити. Всеки труп бил оборудван с камера, която да документира какви видове животни, хранещи се с мърша, щели да го приближат.
Бучли, който изучава лешоядите и други птици, които се хранят с мърша, се надявал да научи повече за тези видове и за живота им през зимния период.
Когато след една седмица Бучли отишъл да провери какво се е случило с труповете, един от тях липсвал.
„Когато стигнах на мястото бях доста шокиран, защото е много трудно тези трупове да бъдат помръднати от мястото си“, казва той. „Е, добре, за една седмица изгубихме един.“
Той претърсил околностите, мислейки, че вероятно койот или планински лъв е извлякъл трупа надалеч, но след като не открил нищо, се върнал обратно и осъзнал, че земята, върху която се намирал трупа, била разровена.
„Реших веднага, на място да изтегля снимките от камерата“, казва той. „Не бяхме излезли, за да изучаваме язовците, но язовецът буквално ни се натрапи.“
Един щастлив язовец
До момента се е знаело много малко за поведението на язовците, казва Френър. „Те са един енигматичен животински вид. Значителна част от живота си те прекарват под земята, а и са животни, които са активни предимно през нощта, така че е доста трудно да бъдат директно наблюдавани.“
Съвременните камери обаче предоставят на учените повече възможности, за да наблюдават язовците.
На снимките, Бучли видял как язовецът копае около и под трупа, който след малко изчезнал в дупката, изкопана от язовеца. „Наблюдавайки как язовците изкопават тази огромна дупка е много впечатляващо“, казва Френър. „За това се изисква доста интелигентност и умения.“
Снимките от камерата показват как язовецът заровил трупа на телето, който тежал около 50 паунда, в продължение на само 5 дни, а след това прекарал следващите около две седмици в подземната си дупка преди да отиде някъде за малко и след това отново да се завърне за следващите няколко седмици, до началото на месец март.
Според учените, язовците крият и складират храната по такъв начин, за да не може други животни да я намерят, както и да я държат в условия, в които тя няма да се развали бързо. „Все едно я слагат в хладилника“, казва Бучли. В миналото учените са ставали свидетели на това как язовците съхраняват труповете на гризачи и зайци, но никога до момента – животно, което е по-едро от самите тях.
Тара Кристенсен създала time-lapse видео клип на действията на язовеца, който показва как той постоянно стои върху закопания труп.
Екологичната роля на язовците
Друг язовец, по време на същия експеримент, също се опитал да зарови трупа на телето, което подсказва, че вероятно този тип поведение е широко разпространен сред тези животни.
Не е известно дали най-близките родственици на язовците от семейството на белките (невестулки, порове и т.н.) могат да заравят и съхраняват толкова големи животни, но е научно документирано как една невестулка е покрила трупа на мечка с клони и шума.
Бучли споделя, че това поведения на язовците може да има голямо значение за съществуването на екосистемата в пустошта на Юта. „Там няма много източници на храна“, казва той. „Един огромен труп обаче предоставя много ресурси. До момента, труповете, които заложихме, бяха посетени от златни орли, много гарвани, диви котки, лисици и койоти, така че определено има много животни, които могат да се възползват от тези ресурси.“
Язовецът, също така може да е полезен и за фермерите. Много от тях ги считат за вредители, защото те изкопават дупки в обработваемите земи и унищожават посевите или пък нападат кокошките им. Но ако язовците са в състояние да заровят цяло теле, те могат да заравят и труповете на други животни, което пък ще предотврати разпространението на най-различни зарази, които биха могли да засегнат добитъка на фермерите.
„Определено не е никак полезно да има разлагащи се трупове в близост до добитъка ви, защото те носят множество зарази“, казва Френър. Кристенсен добавя: „Това да държат големите хищници на безопасно разстояние е голяма победа за фермерите. Има много голям шанс, ако труповете са заровени, да не привличат големи хищници.“