През 1986 г. отношенията между Панама и САЩ сериозно се влошили.
Причината била, че Панама отказала да предостави плацдарм на американската армия за военни действия срещу близката Никарагуа. За отмъщение през 1988 г. съдът на щата Флорида обвинил панамският лидер генерал Мануел Нориега в търговия с наркотици, рекет и членство в организирана престъпна група. През април същата година военният контингент на САЩ в Панама бил увеличен на 1300 души „за осигуряване безопасността на гражданите и защита на интересите на САЩ“. Освен това, САЩ смятали, че генерал Нориега работи за разузнаването на Куба.
Основната причина за натиска на американците обаче било наличието на Панамския канал, който по принцип е от ключово стратегическо значение за САЩ. Перспективата за евентуално нападение от страна на кубинците или СССР върху тази територия сериозно притеснявала Пентагона въпреки, че каналът, така или иначе, бил контролиран от американците.
В САЩ започнали сериозно да обмислят как да свалят Нориега от власт. Трябвало да се атакува бързо, за да няма време панамците да повредят канала, а генералът да се скрие в планините и да организира нелегална съпротива.
Обезпокоен от тези планове, на 15 декември 1989 г. Нориега заявил, че Панама е в състояние на война със САЩ и скоро панамската армия ще завземе канала. На следващия ден автомобил с 4 войници на САЩ в района на Панамския канал някак „съвсем случайно“ объркал маршрута си. В резултат панамските часови открили огън по колата. Трима американски военослужащи били ранени, а лейтенант Р. Пас от морската пехота – убит.
В САЩ разбирали, че свалянето на Нориега ще доведе само до идването на власт на друг корумпиран представител на панамските въоръжени сили. Необходимо било напълно и възможно най-бързо да се окупира държавната система, за да не успее местното население време да вземе американци за заложници.
Армията на Панама разполагала с 14 000 бойци, 29 бронетранспортьора, 12 патрулни кораба и 28 леки самолета.
Американците изпратили контингент от около 13 000 войници. Гръбнакът на американските сили бил съставен от 7000 войници от елитни части – рейнджъри, парашутисти и морски пехотинци. В операцията направила своя дебют модерна за времето си бойна техника: бронеавтомобили „Хъмви“, бронетранспортьори LAV-25, вертолети Apache и стелт-самолети F-117. Късно през нощта на 20 декември във въздуха се вдигнала цяла армада, повече от 200 самолета. Транспортни С-130, С-141 и огромни С-5 десантирали парашутисти и рейнджери. Изтребители F-15 и F-16 патрулирали океана между остров Куба и полустров Юкатан, като били готови да помогнат, ако някой паднел в морето. Радарното обслужване се извършвало от летящи наблюдателни пунктове „Ауакс“ E-3. Летящи танкери дозареждали самолети директно във въздуха.
Почти от първия момент операцията не тръгнала по план. Панамската армия била вдигната по тревога в 00.45 ч., а началото на американското нахлуване се предвиждало за 01.00 ч.
Двойка F-17 пуснали две 900-килограмови бомби „Марк-84“ с лазерно насочване. Те трябвало да унищожат казармите на елитните панамски подразделения до летището в Рио Хато. Но силните пориви на вятъра отклонили бомбите на 150 и 300 метра от целта.
Няколко минути преди бомбардировката щурмови самолет АС-130 „Спектър“, двойка хеликоптери Apache и четири AH-6 атакували зенитните картечници на Рио Хато. След атаката на „стелтовете“ върху летището започнали да скачат парашутистите.
Парашутът на полковник Кернан се закачил за електропроводи и пламнал, поради това наоколо спрял токът. Кернан трябвало да скочи от височина около 15 метра. От другите 36 рейнджъри загинал един.
Панамците в казармата ожесточено се съпротивлявали, битката продължила около 5 часа. В това време 3 батальона американски пехотинци с помощта на 4 танка „Шеридан“, щурмови самолети и хеликоптери нападнали Главния щаб на панамската армия. Военните в него се сражавали 3 часа. Панамците успели да свалят 2 вертолета, друг паднал в Панамския канал. Но защитниците не могли да противопоставят нищо на ракетите Hellfire, изстрелвани от хеликоптерите „Апач“.
В близост до базата за подводници Коко Соло американците открили масиран огън по панамски ротен щаб с 20-мм автоматично оръдие „Вулкан“ и противотанкови гранатомети, като изстреляли над 1000 снаряда и повече от 50 гранати. В Колон американските войски стреляли с пряко мерене с 2 оръдия от калибър 105 мм.
На 20 декември американците превзели Главния щаб и това означавало, че централизирана отбрана вече не съществува.
От страна на САЩ загинали 23 души, 322 били ранени. Панамците загубили от 252 до 314 загинали (включително цивилни) и 123 ранени.
Един американски сержант попаднал под „приятелски огън“. Видели го на хотелски прозорец и решили, че това е вражески снайперист. Започнали интензивен обстрел. Късметлията сержант оцелял с два куршума в корема, дори след като наблизо избухнала граната от подстволен гранатомет. Загинали още двама кореспонденти от Испания, които искали да заснемат уличните битки.
Междувременно генерал Нориега опитал да се скрие – в училище, после в лазарет, в закусвалня. В крайна сметка се укрил в консулството на италианския католически анклав. За да не се карат с Ватикана, американците не атакували консулството, а постъпили оригинално. Инсталирали високоговорители, излъчващи американско военно радио SCN и пуснали изпълнения на „Бийтълс“, Шер, Б. Фулър, „Black Sabbath“, „KISS“ и още хард-рок.
Генерал Нориега бил почитател на операта и такава музика била непоносима за ушите му – все едно да накараш някой любител на Бетовен да слуша чалга. В крайна сметка не издържал на музикалната инквизиция и се предал.
През 1992 г. той бил осъден на 40 години затвор, но по-късно намалили присъдата на 10 години. През 2017 г., след серия от съдебни дела и екстрадиции, първо във Франция, а след това в Панама, генерал Мануел Нориега умрял зад решетките.
