Операция Немислимото

Под кодовото име Операция „Немислимото“ (Operation Unthinkable) британският премиер Уинстън Чърчил през пролетта и лятото на 1945 г. възлага на военните си плановици да проучат най-крайната възможност на следвоенната геополитика: пряка конфронтация със СССР. Идеята възниква на фона на вече капитулирала нацистка Германия, но и на бързо растящото напрежение около Полша, Балканите и бъдещия ред в Европа. В същността си планът има две версии – офанзивна (май 1945) и дефанзивна (юли 1945) – и се превръща в ранен симптом на това, което скоро ще наречем Студената война.

Произходът на идеята: от съюзници към съперници

През 1944–1945 г. западните съюзници и СССР разрушават Третия райх, но едновременно с това се очертават различия в целите. Полският въпрос — граници, правителство, свободни избори – е болезнен тест. Чърчил, който вижда как Червената армия доминира Централна и Източна Европа, се опасява, че „освобождението“ ще прерасне в подчинение. В тази атмосфера той поръчва на Обединения комитет на началник-щабовете проучване на крайния вариант: как Западът може да принуди Москва да промени курса, ако дипломацията не стига.

Два плана под едно име

1) Офанзивен план (май 1945)

Първият вариант на Операция „Немислимото“ изследва ограничена война срещу СССР с цел да се „наложи волята“ на Великобритания и САЩ по ключови политически въпроси (най-вече Полша). Хипотетичният старт е 1 юли 1945 г., с удари по съветските позиции в Германия и Полша. Предвижда се участие на британски и американски войски, подкрепени от остатъчни германски формирования (разоръжени, но все още налични) и от полски части на Запад. Въздушното превъзходство и морската логистика на съюзниците са силни, но мащабът на съветските сухопътни сили в Европа е решаващ фактор в полза на Москва.