Сър Ейдриън Картон де Виарт – умирай трудно

Сър Ейдриън Картон де Виарт бил офицер от британската армия, участвал в Бурските войни, Първата световна война и Втората световна война. Бил е прострелван в лицето, главата, стомаха, глезена, крака, бедрото и ухото; оцелял е при две самолетни катастрофи; прокопал е тунел и избягал от военнопленнически лагер; отхапал е собствените си пръсти на ръката, след като лекар отказал да му ги ампутира. Получил седем медала и награди за службата си, включително кръста Виктория – най-високото отличие за храброст във Великобритания. 

Ранни години и първи бойни изпитания

Още като студент в Оксфорд Ейдриън Картон де Виарт напуска университета, за да се запише доброволец за Бурската война (1899–1902). Там получава първите си рани и вкус към фронтовия живот. Енергията и хладнокръвието му бързо правят впечатление на командирите. Следват служби в Индия и Сомалия – колониалните периферии, където британската армия трупа кадри с реален опит. В Сомалия губи лявото си око; по-късно, при друга операция, тежко раняване налага ампутация на лявата му ръка. Според легендата той сам разкъсва превръзките и дърпа излишните бинтове, за да се върне по-бързо в строя.

Първата световна война: храброст, която граничи с безразсъдство

На Западния фронт Ейдриън Картон де Виарт командва батальони и бригади, участва в най-жестоките сражения при Сом и Пашендейл. Военните дневници описват офицер, който инспирира с личен пример: еднорък, едноок, с празен ръкав, свирепо спокоен под огън, често водещ атаки с бастун вместо с пистолет. Раните му са толкова много, че списъкът звучи като инвентар: гърди, бедро, глезен, глава, ухо. През 1916 г. получава Викториански кръст за действия при Ла Боасел – отличието се дава за „изключителна храброст пред лицето на врага“. За подчинените той е „генералът, който отказва да умре“.