На 7 май 1999г струващият $44 милиарда самолет B2 – най-скъпият в света – излита от военната база Уайтман в Мисури с пълен корем с бомби, предназначени за Белград. Прелита над Атлантическия океан и Западна Европа, след което пуска най-точните бомби в света – JDAM.
JDAM използват четири подвижни перки за промяна на позицията, която се следи и коригира непрекъснато от седем сателита. Оръжието е толкова прецизно, че удря целта си с точност до 2 метра.
Бомбите на този B2 се изсипват над сръбската столица и разтърсват града – удрят южната част на китайското посолство. Разрушават офиса на военното аташе и убиват трима журналисти. Среднощната бомбардировка е толкова прецизна, че северната част на посолството е незасегната, като мраморът и стъклата на предния вход остават цели, както и Мерцедеса на посланика и четири саксии с цветя.
ЦРУ, Държавният департамент на САЩ и Външното министерство на Великобритания твърдят, че е ударена погрешната сграда. Съжаляват за ужасната грешка. Макар да е използван американския арсенал за трилион долара, целта била избрана от разузнаването, използвайки стари карти.
Днес обаче истината е добре известна – макар все още да е отричана от замесените – американците са знаели много добре какво правят. Китайското посолство в Белград е умишлено ударено от най-прецизното американско оръжие, защото е използвано от Желко Ражнатович, военнопрестъпникът, известен повече като Аркан, за предаване на съобщения до неговите „Тигри“ – сръбските отряди на смъртта – в Косово.
Това не са първите бомби, които падат над Югославия през тази година. На 24 март 1999г НАТО започва въздушни удари срещу страната и бомбардира сръбски военни позиции в Косово. Атаката на НАТО идва в отговор на нова вълна етническо насилие от страна на сръбските сили срещу косовските албанци на 20 март.
Косово лежи в сърцето на Сръбската империя в края на Средновековието, но регионът е изгубен от османските турци през 1389г след разгрома на сърбите в Битката за Косово. Когато Сърбия успява да си върне контрола на Косово от Турция през 1913г, там вече почти не са останали сърби и регионът е доминиран от етнически албанци. През 1918г Косово официално става провинция на Сърбия и продължава да бъде такава след като комунистическият водач Тито установява Социалистическата федеративна република Югославия през 1945г, състояща се от Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Словения и Македония. Тито обаче в крайна сметка отстъпва пред косовските искания за по-голяма автономия и от 1974г Косово съществува като независима страна, освен по име.
Сърбите са против автономията на Косово, която му позволява да действа срещу сръбските интереси и през 1987г Слободан Милошевич е избран за водач на сръбската комунистическа партия с обещание да върне сръбската власт в Косово. Две години по-късно Милошевич става президент на Сърбия и бързо насочва вниманието си към Косово, като отнема автономията му и през 1990г изпраща военни части, за да свалят правителството. Междувременно, сръбския национализъм води до разпадането на Югославската федерация през 1991г, а на следващата година балканската криза преминава в гражданска война. Нова югославска държава, състояща се само от Сърбия и Черна гора, се появява на картата, а Косово започва четиригодишна ненасилствена съпротива срещу сръбската власт.
През 1996г се появява Армията за освобождение на Косово (АОК), която започва да напада сръбските полицаи в Косово. С оръжия от Албания, АОК прави още по-дръзки атаки, което води до ответен удар на сръбските части срещу държания от бунтовниците регион Дреница през февруари и март 1998г. Десетки цивилни са убити, а в АОК постъпват много нови доброволци. През юли АОК провежда организирана атака в Косово и успява да превземе контрола в почти половината провинция, преди да бъде изтласкана от контраатаката на сърбите по-късно същото лято. Сръбските войски гонят хиляди етнически албанци от домовете им и са обвинявани за избиването на косовски цивилни.
През октомври НАТО заплашва Сърбия с въздушни удари и Милошевич се съгласява да позволи връщането на десетки хиляди бежанци. Войната обаче продължава и преговорите между косовските албанци и сърбите във Франция през февруари 1999г се провалят. На 18 март нови преговори в Париж пропадат, след като сръбската делегация отказва да подпише сделка за автономията на Косово и разполагане на сили на НАТО, които да наложат споразумението. Два дни по-късно сръбската армия напада Косово. На 24 март НАТО отговаря с въздушни удари.
Освен сръбски военни позиции, НАТО атакува правителствени сгради и инфраструктурата на страната в опит да дестабилизира режима на Милошевич. Бомбардировките и продължителната сръбска офанзива принуждават стотици хиляди косовски албанци да избягат в Албания, Македония и Черна Гора. Много от бежанците са превозени със самолети до САЩ и други страни от НАТО. На 10 юни НАТО спира атаките, когато Сърбия се съгласява да оттегли силите си от Косово и на тяхно място да дойдат миротворци.
С изключение на двама американски пилоти, загинали при тренировъчна мисия в Албания, НАТО не дава жертви по време на 78-дневната операция. Случват се обаче някои грешки – погрешно насочени бомби убиват много косовски бежанци, членове на АОК и сръбски цивилни. Най-скандалният инцидент е от 7 май, когато американците бомбардират китайското посолство и настъпва сериозна дипломатическа криза между САЩ и Китай.
На 12 юни силите на НАТО влизат в Косово през Макединия. На същия ден руски части пристигат в столицата Прищина и принуждават НАТО да се съгласи на съвместна окупация. Въпреки присъствието на миротворци, завръщащите се косовски албанци си отмъщават на сръбското малцинство, принуждавайки го да търси убежище в Сърбия. Под окупацията на НАТО, Косово си връща автономията, но провинцията остава официално част от Сърбия.
Милошевич е свален от власт след революция през октомври 2000г. На негово място идва Воислав Кощуница, сръбски националист, който обещава да реинтегрира Сърбия в Европа и света след десетилетие изолация.
Години по-късно, Сърбия все още носи дълбоките белези на бомбардировките, които НАТО оправдава с „предотвратяване на нарастващата нестабилност в Косово“. Все още остава въпросът за законността на тази операция, при която загиват хиляди, а балканската република е разтърсена и запалена от хиляди бомби.
Така наречената операция „Съюзна сила“ е най-голямата атака, предприемана от съюза. Освен това е първият път, когато НАТО използва военна сила без одобрението на Съвета за сигурност на ООН и срещу суверенна нация, която не е реална заплаха за членките на съюза.
По време на операцията НАТО пуска 2300 ракети срещу 990 мишени и 14 000 бомби, включително уранови бомби, като неизбухнали снаряди продължават да бъдат заплаха за хората години по-късно. Убити са около 2000 цивилни, включително 88 деца, а хиляди други са ранени.
При така наречените „косвени щети“ са разрушени повече от 300 училища, библиотеки и 20 болници. 40 000 домове са разрушени или повредени, а 90 исторически и архитектурни паметници са срутени. Освен физическите и емоционалните щети, операция „Съюзна сила“ води до загуби за $30 милиарда за икономиката на страната.
Специалният пратеник на Бил Клинтън на Балканите, Робърт Белбард, описва АОК като „без никакво съмнение, терористична групировка“. Въпреки това, НАТО влиза в конфликта на страната на АОК, обвинявайки сръбските сили в зверства и „етническо прочистване“ срещу етническите албанци в Косово. Основната цел на кампанията е Милошевич да изтегли силите си от провинцията. Фактът, че насилие има и от двете страни е до голяма степен игнориран от съюзниците и западните медии – това разпалва обществения гняв заради фокусирането върху действията на сърбите.
Като извинение и повод да се намеси в конфликта, НАТО до голяма степен използва инцидент с „масово избиване“ на албанци в косовското село Рачак, тогава база на АОК. Сърбите са обвинени за смъртта на десетки албански „цивилни“. Твърде вероятно е обаче обвиненията да са инсценировка и телата на бунтовници от АОК, убити при сражения, да са преоблечени, за да изглеждат като на цивилни. Убийствата са разследвани от два отделни следствени екипа, първият югославско-беларуски, а вторият – финландски. Докладът на първия екип заключава, че убитите са били партизани, а не цивилни.
През 2013г Амнести Интернешънъл обвинява Временната администрация на ООН в Косово, че не е разследвала отвличанията и убийствата на косовски сърби след войната.
И днес мненията за войната и намесата на НАТО са противоречиви. Мнозина обаче смятат, че агресията на военния съюз е „престъпление срещу човечеството“ и „нарушение на международните закони и норми“. Сърбия продължава да носи белезите от войната, като в цялата страна има паметници на жертвите от войната, а взривени от американските бомбардировки сгради продължават да напомнят за събитията отпреди близо 20 години, когато Белград горя.
