“Опиумните войни” са войни, водени между Англия и Китай в средата на 19 век заради опитите на китайските власти да спрат нарастващия приток на опиум, произвеждан и внасян от чужбина. Истинската причина за Първата опиумна война (1839 – 1842), наричана още Англо-китайската война, е китайската съпротива срещу британските искания за свободна търговия с опиум. С цел да бъде сложен край на високите такси за внос в Китай (по това време се заплаща единствено в сребро), както и да се прекратят другите ограничения за чуждестранна търговия, британците намират претекст за война, след като Китай забранява вноса на наркотика и конфискува този на английските търговци.
Опиумът отдавна се използвал в Китай в традиционната медицина, но през 17 и началото на 18 век неговата употреба за други, не медицински цели, нараства главоломно, като той е използван от хора от всички социални класи. “Британската източноиндийска компания” превозва към Китай огромни количества опиум, отглеждан в Индия, който бил разменян за чай и други продукти. Китайското правителство започва да се тревожи за нарастващия брой хора, употребяващи опиум в ежедневието си и през 1799 година забранява вноса на наркотика и обявява смъртно наказание за незаконния му трафик.
Въпреки забраната, търговията продължава да процъфтява, а частни търговци от Англия и други западни страни, включително САЩ, реализират огромни печалби от продажбата на опиум в Китай. Към края на 1830-те години чуждестранните търговци внасят в Китай около 2 тона опиум годишно. Контрабандата разстройва търговския баланс в страната и икономиката стои на ръба на колапса.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
