Още радиоактивни тайни на СССР

Продължаваме с разказите за още няколко случая на премълчани радиоактивни аварии в СССР

Краматорска ампула

Тази история не е свързана с големи технологични бедствия и има по-скоро битов мащаб. Но точно затова на мнозина изглежда най-страшно и необяснимо. Всичко започнало с факта, че в една от гранитните кариери на Донецката област, в Украинската ССР, се изгубила ампула с радиоактивен цезий-137. Това опасно вещество било използвано в измервателно устройство – нивомер. Загубата на радиоактивното вещество довело до разследване.

Претърсили цялата кариера, и като не намериха нищо, разбрали, че ампулата може да заминала заедно с материалите до един от многото клиенти на предприятието. Всички клиенти на строителния материал били предупредени и помолени да бъдат бдителни, докато проблема не бъде отстранен.

Историята продължила след няколко години. През 1981 г. 18-годишно момиче умира от левкемия в една от високите панелни сгради на Краматорск. Година по-късно, по-малкият й 16-годишен брат и майка им също умират. На всички била поставена една и съща диагноза – левкемия. Лекарите заключиха, че се дължи на наследственост, но когато новите наематели на същия апартамент, също започнали да умират, започнало разследване, което разкрило източника на радиация в стената на детската спалня.

Оказало се, че ампулата с размери 4 на 8 мм заедно с натрошен камък е вградена в бетонната стена. Ампулата попаднала в стена, която разделяла два апартамента и излъчвала 200 микро-рентгена на час, което довело до много смъртни случаи. След изясняване на обстоятелствата, парчето от стената с цезий-137 било изрязано и отнесено в Киев за проучване, а няколкото апартамента са обеззаразени.

Спешно положение в залива Чажма

В списъка на най-тежките радиоактивни аварии от съветския период, случаят с злополучната подводница К-19 не бил единственият. Друг инцидент със сериозни последици станал на 10 август 1985 г. на ядрена подводница К-431. Подводницата била разположена на пристанището в залива Чажма в Японското море и върху нея било извършено планово презареждане на активните зони на реактора.

По време на такава поддръжка на реактора, част от корпуса на подводницата над машинното отделение се отстранява и на това място се монтира така наречената „презареждаща къща“. В това технологично помещение по време на презареждане има персонал, обслужващ реактора. Този вид работа е общ за всички и затова често се допускат малки нарушения на изискванията за безопасност.

Този път по време на работата внезапно се оказало, че реакторът изтича. В такива случаи работата трябва да бъде спряна и незабавно да се докладва на висшите органи за ситуацията на подводницата Но вместо това екипажът на лодката решил сам да разреши проблема, без да издава допълнителен шум.

За ремонта, с  помощта на специален кран свалили бавно капака на реактора. Всички присъстващи знаели много добре колко високо може да се повдигне тази част от реактора, за да не предизвика верижна реакция. Но случайно абсорбаторите започнали да се повдигат заедно с капака, което по някаква причина останало незабелязано.

Ситуацията била много опасна и изисквала максимална деликатност. Дори леко колебание на капачката на абсорбатора, окачена на крана, можело да предизвика верижна реакция в реактора. В този много неподходящ момент торпеден кратер влязъл в залива Чажма с висока скорост, причинявайки вълна която разтърсила подводницата. Абсорбаторите били напълно отстранени и реакцията започнала.

Трансбордиращата къща, заедно с моряците в нея, просто се изпарили от огромната реакционна температура. В момента загинали 10 души, от които буквално нищо не останало. По-късно експертите намерили сватбения пръстен на един от служителите и определили нивото на радиация от него. Радиацията възлизала на 90 хиляди рентгенови лъчи на час и не само заливът с бойни кораби и екипажи, но и село Шкотово-22, разположено в далечината, било засегнато.

Веднага започнали да заваряват разкъсаната в резултат на експлозията страна. В работата участвали офицери и служители на корабостроителницата, които много добре знаели какво правят. След като работили известно време, били откарани в болница. В резултат на инцидента били облъчени 290 ликвидатори, от които 39 са диагностицирани с лъчева болест.

Жителите на село Шковото-22 не били уведомени за аварията и не били евакуирани, както и работниците на завода, които продължили да работят през цялото това време. За всеки случай зоната прекъснала комуникациите и поставили кордон около нея. Малко по-късно радиоактивната подводница била оттеглена до отдалечен залив на Павловски, където нейният ремонт продължил, докато не я отписали.

Чернобил

Всеизвестна е аварията в Чернобил, случила се на 26 април 1986 г. Тя се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Но в Чернобилската АЕЦ „Ленин“ и преди е имало авария, която е била прикрита. На 9 септември 1982 г. става инцидент в първи енергоблок, при който част от ядрото се разтапя. Реакторът бил ремонтиран и пуснат в експлоатация няколко месеца по-късно. За аварията се споменава чак през 1985 г. – година преди най-голямата ядрена катастрофа.

Нека се надяваме, че повече никога няма да сме свидетели на аварии с радиоактивно заразяване.

Аварии с радиоактивно заразяване са се случвали не само в СССР, но и в други страни, за които ще разкажем в следващите ни статии. Но независимо къде се случват, винаги страдат невинни хора, когато катастрофи от такъв характер се крият, за да не пострада имиджа на съответната държава.

Прочетете и Немирният атом: Аварии с изпускане на радиация, за които в СССР мълчаха