По време на Великата Отечествена война на Съветския съюз срещу нацистка Германия, противно на общоприетото схващане, щиковите атаки „на нож“ не били толкова често явление. Така или иначе, е крайно неприятно да тичаш да мушкаш врага с щик, докато той стреля насреща ти с картечница.
Но това не отменя факта, че все пак в определени моменти на бойците им се налагало да влизат в ръкопашен бой. Интересното е, че в такива случаи, по време на пряк досег с врага, имало неписани правила, които и двете страни се стараели да спазват.
На първо място: парламентьорите и онези, които вдигат бяло знаме, не се убиват. Разбира се, може би не е съвсем коректно това правило да се нарича „неписано“. В края на краищата, открай време и във всички епохи пратениците винаги били защитавани от специално отношение. В противен случай, как да се преговаря с вражеската страна, ако парламентарьорите непрекъснато се изпращат на оня свят?
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
