Още

    Правила за ръкопашния бой през Великата Отечествена война

    По време на Великата Отечествена война на Съветския съюз срещу нацистка Германия, противно на общоприетото схващане, щиковите атаки „на нож“ не били толкова често явление. Така или иначе, е крайно неприятно да тичаш да мушкаш врага с щик, докато той стреля насреща ти с картечница.

    Но това не отменя факта, че все пак в определени моменти на бойците им се налагало да влизат в ръкопашен бой. Интересното е, че в такива случаи, по време на пряк досег с врага, имало неписани правила, които и двете страни се стараели да спазват.

    На първо място: парламентьорите и онези, които вдигат бяло знаме, не се убиват. Разбира се, може би не е съвсем коректно това правило да се нарича „неписано“. В края на краищата, открай време и във всички епохи пратениците винаги били защитавани от специално отношение. В противен случай, как да се преговаря с вражеската страна, ако парламентарьорите непрекъснато се изпращат на оня свят?

    Съветските войници щурмуват къща в Сталинград, февруари 1943 г. Снимка: Уикипедия

    Но друго нещо било, когато вражеските войници се предават. Имало случаи, когато някой се преструвал, че се предава – а внезапно напада и нанася удар в гръб. Особено, ако в момента се води битка и няма време пленниците да бъдат вързани. Тогава всеки постъпвал, както диктувала и позволявала ситуацията в момента. Така можело да бъде убит и вражески войник, който се предава – просто няма време някой да се занимава с него, докато другите връхлитат от всички страни с намерение да убият самия теб.

    Гьобелс заповядал да бъдат убивани леко ранените съветски войници и да не бъдат вземани в плен – защото в такъв случай те ставали тежест за германската страна, която трябвало да ги лекува. И обратно: тежко ранените съветски войници, които оставали на „ничията земя“ между немските и съветски окопи, не бивало да бъдат убивани, а трябвало да се мъчат и да чакат санитарите. Освен това, те натоварвали съветските лекари и така ставали тежест за тях. На всичко отгоре, такава „хуманност“ била добре дошла за пропагандни цели – вижте ни какви „тевтонски рицари“ сме и спазваме правилата на войната!

    В Червената армия нямало такива формални постановления, но е близко до ума, че когато виждали зверствата на нацистите, съветските войници не им оставали длъжни. Въпреки това, те се отнасяли по-хуманно към немските военнопленници, особено в края на войната, когато Хитлер хвърлил в боя опълчение от старци и деца…

    Немски войници по улиците на Сталинград. Снимка: Уикипедия

    Сравнително строго и едните, и другите спазвали правилото да не се убиват санитарите и гробарите. Да не бъдат убивани санитарите било не само хуманно, но и прагматично – ти не убивай чуждите санитари, които спасяват своите бойци; и врагът няма да убива твоите, когато спасяват твоя живот. Това била своеобразна войнишка солидарност. Разбира се, тя не винаги се спазвала, защото в една армия има всякакви хора, но принципът се знаел от всички.

    Що се отнася до гробарите, никой не стрелял по тях, когато прибирали труповете. В края на краищата, след битката все някой трябва да копае гробове и да погребва мъртвите. В противен случай телата ще започнат да се разлагат, може да започне епидемия, която ще коси войските, без да гледа кой приятел и кой враг.

    Така войната принуждавала враговете да спазват неписани, но необходими правила.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови