Отстрани изглежда, че имате прекрасна работа, чудесно семейство и всичко останало ви е наред. Но сутрин едва ставате от леглото и с усилие започвате новия ден. По време на обяда активно критикувате някого, а вечерта сте толкова изтощени, че отново и отново отваряте хладилника, въпреки че си обещахте да не правите така. Това е мъртвата точка, от която трудно може да се оттласнете, ако не знаете как.

Когато животът е заприличал на порочен кръг и всички опити за бягство от него търпят поражение, не бързайте да обвинявате себе си. Проблемът не е в характера ви и в липсата на воля. За да промените нещо, имате нужда от ресурси, но откъде можете да ги получите?

Има два фактора, които пречат на радостното пребиваване в настоящия момент и активното движение напред – това е преживяването на миналото и безпокойството за бъдещето. Непреживените емоции от миналото черпят от ресурсите ви. Вие се връщате към отминалите обиди и неприятни преживявания, предъвквате оплакванията си, проигравате в главата си болезнени разговори и непрекъснато мислите за получените рани. Това е умствена дъвка, заради която мозъкът изразходва толкова много енергия, че не може да обърне внимание на настоящия момент. Не е изненадващо, че цялата енергия се изразходва за преживяване от миналото, което е невъзможно да се промени.

Представете си, че сте пъзел. Оказва се, че само 30% от картината отразява реалността, всичко останало е фантом. Ето защо бъдещето изглежда толкова непознато, ужасно и тревожно. Развивате симптом, наречен „прахосник“: изразходвате енергия за пътуване от точка А, където всичко вече се е случило, до точка С, където нищо не е известно. Точка В, в която преминава животът ви в момента, се превръща в мъртва точка. За да се измъкнете от това състояние, трябва да предприемете три стъпки, които не изискват много енергия.

Стъпка 1. Простете на себе си

Първото нещо, което трябва да направите, е да спрете и да се огледате. Станете за себе си съзерцател, който вижда всичко, без оценка. Не обвинявайте себе си, а напротив, искрено, с радост и любов към себе си, по отношение на уникалността си, кажете: „Аз прощавам на себе си“. Приемете се такъв, какъвто сте. Обърнете се към себе си  и си кажете: „Да, може би аз не съм трудолюбив; да, направих няколко грешки, бях груб, невеж, злонамерен, завистлив“. Важно е да приемете всичко това заедно с онези качества, заради които винаги сте били обичани.

Знаете ли какво наистина е добър човек? Това е удобният човек. Но да искате да угодите на всички е нездравословно, невротично състояние

Ако в комуникация с хората винаги се опитвате да задоволите техните нужди и очаквания, тогава губите автентичността си. Добрият човек, разбира се е прекрасен, но само когато знае собствената си стойност. Така, че всичко, което трябва да направите, е да се спрете и да приемете несъвършенствата си. И после да си простите. Ако в съзнанието ви има голяма доза вина, тогава почвата, на която стъпвате, е блато. Невъзможно е да се придвижите напред. Но да мислите не означава да действате. Затова е важна следващата стъпка, която трансформира осъзнаването в действие.

Стъпка 2. Разчистете пространството наоколо

След като сте си простили, трябва незабавно да започнете генерално почистване на три фронта: у дома, в областта на информацията и в тялото. Започнете с баналното почистване на дома. Отървете се от всички ненужни неща, особено онези, които ви напомнят за миналото. Ако по някакви причини не ви се иска да изхвърлите вещите, дайте ги на нуждаещи се.

Вторият фронт, в който трябва да почиствате, е вашето информационно поле, личното пространство, заемано от други хора. Внимателно прегледайте телефона, лаптопа, ноутбука: има хора, които са емоционално несвързани с вас, но заемат място в паметта на мобилния телефон и продължават да черпят енергия. Всички тези имена и диалози са като мъртвите души, запълващи пространството на живота ви. Ако все още не сте изтрили отрицателната кореспонденция, най-вероятно не искате да се отървете от тези емоции. В това има мазохистично значение: да се съхранява това, което боли.

И третият фронт, където трябва да почистите, е тялото ви. То си спомня всичко: вашите чувства, опит, емоционални изблици, падения и подеми. Това са камъни, които ви тежат и вашата задача е да се отървете от тях. Как да почистите тялото? Всеки има свои собствени способи: йога, дихателни упражнения, танцувални и психологически практики или просто танци. Основното е да обърнете внимание на тялото и да го заредите с енергия.

Стъпка 3. Задайте си правилните въпроси

Последната стъпка е техника, която ще ви помогне да създадете представа за себе си в момента. Тя се нарича „три въпроса“. Първият звучи така: „Какво искам след това?“ Ако искате да станете от дивана и да отворите прозореца, да включите каната, за да пиете чай – това са правилните отговори на въпроса. Колкото по-бързо задоволите желанието, толкова повече удовлетворение ще изпитате. Задайте си този въпрос и слушайте отговора от дълбините на душата си, а не от ума. Не „трябва”, а „искам”. След като сте изпълнили първото желание, обърнете внимание на чувствата, които изпитвате, защото сте направили желаното.

Вторият въпрос е „Каква е разликата между днес и вчера?“ Ако първият въпрос може да бъде зададен през деня, то този – само вечерта, когато приключи работата, когато сте спокойни. Не се опитвайте да оценявате дните: днес е по-добре (по-лошо) от вчера, и обратно. Задачата е да се отбележи разликата. Да кажем, че вчера валеше, днес не. Вчера бяхте с обувки, а днес – с маратонки. Целта е да се покаже, че животът ви не е неподвижен, а се променя. Така вие следите движението на живота и се учите да забелязвате и най-малките неща.

Третият въпрос е „Ами моята мечта?“ Ако първите два въпроса трябва да се задават всеки ден, то третият е по-глобален. Достатъчно е веднъж седмично. Необходимо е да се извърши ревизия на целите и желанията. Това, за което мечтаете и което ще направите, може да се промени през живота. Като дете ви се струваше, че най-голямата ви мечта е да си купите сладкиши, да ядете и да бъдете щастливи. Сега, дори ако купите две кутии шоколадови бонбони, те едва ли ще ви направят щастливи. Ние се променяме и нашите мечти се променят. Ако в някакъв момент разберете, че мечтата вече не е ваша, не се страхувайте да я коригирате или да се откажете от нея напълно. В този случай си задайте въпроса: Защо вече не искам това? И си отговорете честно: „Защото се промених и сега нямам нужда от това.“ Когато можете да признаете възможността за промяна, ще позволите на себе си да направите това, което наистина искате.

Чудили ли сте се защо често сте замесени в неприятности? Уловката е, че когато се опитвате да опростите задачата, мозъкът се приковава към стереотипи, които усложняват всичко. Защо се случва всичко това?

1. Склонност да се действа по линията на най-малкото съпротивление

Хубаво е да се действа така, че да се изразходват минимални усилия и ресурси, но това не означава, че такова решение в бъдеще ще се окаже вярно. Този трик често се използва от компаниите за популяризиране на техните стоки. Например, когато купувате лаптоп, автоматично ви предлагат инсталиране на различни програми „по подразбиране“, които всъщност са рекламни отпадъци. Или друга опция – вашият доставчик „автоматично“ ще ви отведе до нов пакет с „бонуси“, които всъщност не са придобивка. Много по-полезно е да проучите проблема и да отделите време, търсейки печеливши възможности.

2. Навикът да вярвате в най-доброто

Защо да се подготвяте за изпит, ако можете да научите един въпрос и да се надявате на късмет? Същият принцип се предава и в други сфери на живота – семейство, работа, здраве. Всеки начинаещ бизнесмен е уверен, че ще успее, затова не се замисля за резервни опции за напредък или безопасно отстъпление. Влюбените сключват брак „веднъж и завинаги“, без да обръщат внимание на статистическите данни, гледайки брака през розови очила. Да сте оптимисти е добре, но няма да ви навреди да сте по-предпазливи.

3. Сляпа вяра в добрите намерения на другите

Няма светци, в противен случай всички щяхме да живеем на небето и вместо шапки да имаме ореоли. Продавачът ще направи всичко, за да ви накара да купите продукта, и после доволно да потрие ръце. Фризьорът е печеливш, когато ви убеди да ползвате неговите скъпи услуги. Целта на лекарите е да се продават повече лекарства. Не е необходимо да мислите, че те правят всичко това от любов към човечеството. Оценявайте всеки продукт от гледна точка на лицето, което го рекламира. Каква е мотивацията на хората наоколо, каква печалба получават те? Не бъдете глупави и не се заблуждавайте от красиви думи.

4. Между стандарта и новостите – избор в полза на последното

Човешкият мозък е така подреден, че задължително сравнява всичко, като се съсредоточава върху количествените показатели, а не върху качествените. Така че, ако ви се предложи избор между нормален будилник и новост, която освен основните функции, може да измерва влажност, кръвно налягане и да пее песни на японски, най-вероятно ще изберете новото чудо. Но вече имате апарат за кръвно налягане, овлажнителят е на рафта, измервате всичко това веднъж годишно … защо да плащате повече за такова скъпо устройство? Не е ли по-изгодно да вземете най-добрия вариант с функционалността, която наистина ще използвате?

5. Навик за избягване на важни решения

Това е често срещан проблем, когато човек трябва да се заеме със сложен проект или да вземе решение за важно събитие, но мозъкът прави всичко възможно да намери причина, заради която „напъването“ да се отложи. Неочаквано заболяване, натрупана умора, способността да се отложи всичко за утре е само малък списък от методите за бягство от отговорност. Как да мотивираме волята? Съзнателно елиминирайте всякакви начини да се оттеглите, набирайки подкрепа от близките си. Например, да се обзаложите с приятел, че ако не отслабнете с 10 килограма за два месеца, тогава ще му платите договорената сума. Или се обвържете с такива задължения, които ще ви накарат да работите с максимална сила. Тогава няма да имате друг избор, освен да вървите напред.

6. Акцент върху моментните удоволствия

Защо е толкова трудно човек да се откаже от вредните навици – алкохол, сладко посред нощ, скъпи покупки, които изяждат целия бюджет? Факт е, че мозъкът ни трудно може да изчисли последиците от действията в далечното и мъгливо бъдеще, ако сега го чака нещо приятно и изпълнено с положителни емоции. Моментната полза изглежда по-привлекателна от ползите някъде далеч във времето. Ето защо искате да ядете вкусна торта сега, отколкото да изглеждате слаби в бъдеще. Да вземете днес хиляда лева ви е по-важно, отколкото в дългосрочен план да имате две хиляди. Познавайки тази особеност, не забравяйте да си припомните, че ще последва кратка еуфория.

7. Навикът за възприемане на първоначалния опит като най-добър

Спомнете си с каква трудност превключихте от телефон с бутони на телефон с touch screen? Много хора са уверени, че вкусът на сладоледа от детството не може да се сравни с производството на нито една от съвременните компании. И всичко това е, защото човешкият мозък е програмиран да възприема първия опит като стандарт, който впоследствие се сравнява. Ето защо всичко изглежда по-добре преди – първите нови дънки, първата любов, първата победа над себе си. Вълната на носталгията се преобръща точно заради чувството за удоволствие, което преживяwame, когато срещаме нещо за първи път. Но това е трик! Невинаги миналото е по-добро от настоящето. Трябва да помним тази особеност на нашето мислене и да се опитаме да останем отворени за нови преживявания. Насладете се на реалните постижения вместо да се занимавате със стереотипи.

Замисляли ли сте се някога откъде идва чувството за хумор? И защо всеки има свое собствено. Някой импровизира с лекота, а друг трябва да мисли дълго, за да даде смешен отговор. Някои с хумор приемат дори негативни ситуации. А други невинаги могат да се шегуват дори в спокойна атмосфера. Някой не разбира шегите на други хора, независимо, че умее да се шегува. Защо се случва това?

Дали чувството за хумор е вродено качество или може да бъде придобито, като уменията за четене и писане? Може би това качество може да бъде и вродено, и придобито, като интелигентността?

Предразположение към него е налице при всички. И няма хора, при които тази „функция“ изобщо да не съществува. Но наличието на самото чувство за хумор и качеството му зависят от няколко фактора. Преди всичко, както твърдят учените, то зависи от нивото на интелигентност.

Факт е, че „отговорност“ за чувство за хумор носят долните части на фронталните лобове на мозъка, които също се считат за „център на интелекта“. Тези области на мозъка са отговорни за вниманието, организацията на мислите и действията, способността да се идентифицират несъответствията и да се елиминират. По този начин интелектуалното развитие допринася за развитието на чувство за хумор. Колкото по-високо е нивото на интелигентност, толкова по-развито е чувството за хумор на човека.

Всъщност, много интелигентни и образовани хора се шегуват и се отнасят към живота с хумор. Според изследователските резултати на учения Зива, повечето професионални комедианти имат много висок коефициент на интелигентност. Но френските психолози отричат „теорията за интелекта и хумора“, като твърдят, че тези два показателя не са свързани. И примери от реалния живот показват, че не всички интелигентни хора имат добро чувство за хумор. Може би това се дължи на факта, че чувството за хумор е индикатор за непоклатимо психично здраве. Например, учените Тейлър и Браун провеждат проучване, чрез което искат да разберат коя функция обединява психично здравите хора и ги отличава от тези с по-малко стабилна психика. Оказа се, че това е чувството за хумор!

Смята се също така, че за развитието на чувството за хумор до голяма степен отговаря средата, в която човек расте. Например, ако родителите на бебето са весели, обичат да се шегуват, да гледат комедии, то чувството за хумор се развива от ранна възраст у детето. Ако цялото семейство е сериозно и строго, в детската градина и в училището също цари такава атмосфера, тогава малкият човек ще израсне немного податлив на шеги. Тези хипотези обаче невинаги действат. Мрачно дете може да израсне и в щастливо семейство, и обратно – в сериозна среда – велик хуморист.

Обобщавайки всичко по-горе, можем да направим следното заключение: чувството за хумор е по-скоро придобито качество, отколкото вродено. Ето защо, при желание, на всеки етап от живота, човек може да го развие.

Разбира се, много хора искат да имат лесно запомнящ се номер на мобилния си телефон. Но доколко са готови да платят за него? 100 долара, 1000 долара? Представете си, че в света има хора, които могат да плащат хиляди и милиони долари за тази „магия на числата“. Ето кои са топ 5 на най-скъпите телефонни номера, купени някога от най-богатите хора в света.

5-то място: телефонен номер 8888-8888

През 2003 г. китайската компания „Sichuan Airways” дала 280 000 долара за закупуване на телефонен номер, който се състои от няколко осмици.

Работата е там, че „осем“ на китайски се възприема като фигура на късмета, а  комбинацията от осем осмици увеличава осемкратно този успех. Поради тази причина телефонният номер, състоящ се от осем осмици, се разглежда в Китай като изключително щастливо число. Между другото, този номер не само се продавал, но и се разигравал на търг. Така, че представителите на „Sichuan Airways” трябвало да наддават за него.

4-то място: телефонен номер 555-55555

Този набор от цифри също се разигравал на търг, но през 2010 г. в Кувейт. В резултат на това, неизвестен победител платил за него 210 000 кувейтски динара, което е приблизително 735 000 долара.

3-то място: телефонен номер 050-7777777

Третият най-скъп телефонен номер в света е наборът от цифри 050-7777777, закупен в Обединените арабски емирства. Номерът бил продаден на търг в Дубай през 2014 г. Окончателната оферта била 7,44 милиона дирхама или 2,1 милиона долара.

Интересно е, че и до днес търгът, на който се продавал този телефонен номер, е признат за най-големия в света – в него взели участие над 700 от най-богатите хора в света. Не е известно кой е купил този магически набор от цифрри, но било обявено, че това е мъж, който имал нужда от подобен номер за лични цели.

2-ро място: телефонен номер 052-2222222

На второ място сред най-скъпите телефонни номера в света попада номер 052-2222222. С него се сдобил жител на Обединените арабски емирства, който през 2015 г. го купил за 8 милиона дирхама (2,2 милиона долара). Собственикът му е Мохамед Хилал, който притежавал продуцентска група Mohamed Hilal Group, мрежа от ресторанти и се занимавал с парфюмериен бизнес. Мохамед купил телефонния номер за лични, а не за бизнес цели.

1-во място: телефонен номер 666-6666

Не е изненадващо, че най-скъпият мобилен телефонен номер се състои изцяло от шестици. За собственика му, който е жител на Катар, тази комбинация от числа съвсем не била сатанинска, а божествена. И така, през 2006 г., на благотворителен търг, проведен от „Катар Телеком”, номерът бил купен за 2,75 милиона долара. Любопитното е, че началната тръжна цена била в размер на 1 милион долара. В търга участвали общо 8 души.