Историята на столицата Плиска все още е обвита в мистерия. Обикновено се мисли, че отдавна всичко е изяснено – това е първата столица на България, създадена веднага след 681 г. След като разбива византийците (680 г.), кан Аспарух води народа си в пределите на днешните български земи, харесва си Плисковското поле и нарежда тук да бъде построен главният град на царството му. Обаче това е само една опростена и невярна представа за най-ранната българска история.

 „Кан Аспарух“ – худ. Б. Чантарски  

Всъщност към момента няма безспорни доказателства, че първите български владетели – Аспарух и Тервел – изобщо са обитавали днешните предели на България. От къде тогава идва тази увереност, че Аспарух е основателят на Плиска и от негово време насетне това е столица на България (до избора на Преслав)?

В известния български исторически извор от периода на византийското владичество (XI в.), наричан Български апокрифен летопис („Сказание на пророк Исая“), се съдържа следното сведение за построяването на Плиска от Испор (Аспарух) цар: „И този цар създаде велики градове: на Дунава Дръстър  град; създаде и велик презид от Дунава до морето. Той създаде и Плиска град. И този цар погуби голямо множество измаилтяни. Този цар насели цялата Карвунска земя.“ Следователно на Аспарух се приписва преместването на прабългарите от Онгъла, където пък по негова заповед е построен „презид“ (защитни валове) срещу византийците. А след победата си Аспарух се настанява в Кравунската земя, т. е. Добруджа. Трябва да се каже, че масово заселването на прабългари в Добруджа от 80-те години на VII в. не е засвидетелствано по никакъв начин при продължилите вече около 120 г. археологически находки в Плиска и другаде на българска територия.

Към настоящия момент се знае със сигурност, че при кан Крум (803-814) прабългарите вече обитават Плиска. Има безспорно сведение за такова нещо и от времето на Омуртаг (813-831г.). Обаче не и преди тези владетели. Значи ли това, че прабългарите до началото на IX в. все още живеят извън пределите на днешна България?

Ако това в така, то би трябвало повече от столетие прабългарите да обитават единствено Онгъла или пък друго някое място отвъд или около Дунава. Едно такова твърдение също е твърде пресилено. Всъщност прабългарите у нас създават своя специфична материална култура, която ни се разкрива по пътя на археологическите находки. Тази прабългарска езическа култура е почти идентична с материалната култура, развила се от средата на VIII в. в Южноруските степи – става дума за салтово-маяцката археологическа култура, типична за хазарите. За тази салтово-маяцка археологическа култура са характерни масивните монументални градежи в архитектурата (Саркел), каквито ги има и в Плиска и Преслав, керамична традиция, сходна с прабългарската – съдове от фина керамика с излъскана украса, произведени на грънчарско колело и пр. Така че прабългарите по днешните български земи след средата на VIII в. са достатъчно добре засвидетелствани. Но за преди това – управлението на рода Дуло (Аспарух, Тервел, Кормисош, Севар) следите за живот почти отсъстват.

Изключение от това правило е прабългарският езически некропол (гробище) при Балчик. Там са погребани около 200 души, а погребалният обред е характерният за прабългарите – с трупополагане и трупоизгаряне (смесен тип, биритуални некрополи). Датиран е в последните две столетия на 7 век. Ако изходим от него, може да се каже, че прабългарите след 680 г. започват постепенно да усвояват „земята Карвунска“ (днешна Добруджа). В никакъв случай не става дума за еднократен акт на нашествие и последвал пълен контрол  над цялата тази територия – нито при Аспарух, нито при Тервел, Кормисош или Севар. Това, разбира се, влиза в известно противоречие с писмени източници (Свидас), че при Тервел българската държава се разширява дори в областта Загоре в Тракия.

От друга страна, некрополът при Балчик потвърждава свидетелствата на патриарх Никифор и Теофан Изповедник, че след победата си при Онгъла (680 г.) прабългарите „придошли към така наречената Варна, близо до Одесос“. Все още доста неща има да се изясняват. Но е добре да се знае, че писмените извори и материалните сведения за прабългарите преди VIII в. на този етап не водят до едни и същи заключения. Явно големите археологически находки за прабългарите от езическия период тепърва предстоят.

Миналото е известно с много постижения в архитектурата, изкуството, литературата и какво ли още не, но с данъците си – не толкова. Ако си мислите, че единствено в нашето съвремие плащаме различни по вид и размер данъчни облози, то много грешите. Хората от миналото са ги плащали също, само че по малко по-различни начини. Ето и кои са 10-те най-интересни данъка от минали времена:

Средновековна Англия и таксата за страхливци

Средновековните рицари в Англия са били поласкани и за тях е било въпрос на чест ако бъдат извикани на война. Така те са защитавали своята чест и тази на краля си. Освен техен дълг и задължение, това е било и въпрос на принципи. Имало е и рицари, които любезно са отказвали тази чест, разбира се. Именно тези рицари, отказващи да защитят честта и земите на кралството, са били таксувани с такса „страхливец“ или откуп от военна служба. Този метод на данъчно облагане е съществувал при управлението на английския крал Хенри I. Тогава таксата била сравнително ниска, но крал Джон я прави в размер на 300% и започва да я взима от всички рицари в кралството, независимо дали искат да се бият, когато няма война. Тази така позорна такса съществува приблизително около триста години и в последствие е заменена от други данъци.

Древен Египет и таксата му върху олиото за готвене

Тъй като египтяните не са работили с парични единици, то техните данъци са се събирали под формата на собственост и разменни стоки и култури. През периода на фараоните в Египет се въвежда данък върху олиото за готвене. Той е трябвало да се плаща от всички домакинства, като доверениците на фараона строго са следели за събирането му. Те са нахлували по къщите и са проверявали дали олиото се използва повторно или пък се търси негова алтернатива за готвенето. Ако да, то наказанията са били жестоки.

Древен Рим и таксата му за урина

Античността е разнообразно време на величие и падение същевременно. Един много интересен налог в Древен Рим е бил данъкът върху урината. Защо се появява този данък ли? Ами тази течност в Рим е била ценна в миналото . Ползвала се е за избелване на зъби, за тен, за пране и редица други необичайни неща. Така императорите Нерон и Веспасиян намират начин да пълнят хазната си, благодарение на урината и данъка за облагането й.

Данък „прозорец“ в Англия

През 1696 година в Англия се въвежда безумния данък за прозорец в дома. Той е изчисляван на база броя на прозорците в една къща. Така масово къщите в страната са станали с един прозорец, което довело до студ и задуха в дома. В последствие се появила и висока заболеваемост, което довело до отмяна на таксата през 1851 година.

Данък „брада“ в Русия и Англия

През късния 17-ти век цар Петър въвежда данък брада. През 1698 мъжете в Русия или са се бръснели, или са плащали такса за брадата си. Това царя е направил, защото е смятал брадата за отживелица и му се е искало да я премахне като мода. Разбира се, Петър не бил първият ентусиаст в тази област. През 1535 крал Хенри VII въвежда данък брада в Англия, чийто размер зависи от статуса в обществото на носителя й.

Данък „свещ“ в Англия

Изглежда Обединеното кралство не си е поплювало с данъци и в далечното минало. През 1789 година е въведена отново една безумна такса – свещ. На хората им е било забранено да си произвеждат свещи, както досега, освен ако не си извадят лиценз за това, като платят разбира се. Таксата отпаднала през 1831 година и довела до по-широко разпространение на ползването на свещи.

Данък „шапка“ в Англия – отново

Този данък се въвежда от британските управници през 1784 година, когато масово са се носили в страната, така характерните, цилиндри. Всеки, който носел шапка, е бил облаган с данък. Размера му зависел от това колко е скъпа шапката. Отпадането му идва през 1811 година, когато шапките в Англия вече се носят свободно от облагане.

Средновековния данък „сапун“

Тази такса оставила много хора от бедните и средни класи мръсни, защото не могли да си я позволят. Тя действала дълги години през Средновековното минало и в Англия я отменили чак през 1835 година.

Данък „игра на карти“ в Англия

Отново в Англия и отново странен данък от миналото. През ранния 16-ти век играта на карти е била облагана с данък, но през 17-ти век той става много по-висок по размери. Налогът е отменен едва през 1960г.

Данък „китаец“ в Канада

Всички китайци, дошли в Канада през периода на златната треска по долината на река Фрейзър, са били облагани с данък, че са китайци. Така управлението на страната е искало да спре нахлуването им и близо 40 години данъка се е плащал.

След смъртта на Кубрат прабългарите, водени от Аспарух, се заселват в местността Онгъла. Там не е ясно колко време прекарват. Този Онгъл има много важно място в българския политически живот, защото фактически се явява първата българско владение след 680 г. В него се е укрепява Аспарух с хората си, там е отпразнувана победата над византийския император Константин IV Погонат и там е сложено началото на Първото българско царство (681 г.). И така, къде е това място, как изглежда и каква е площта му?

До скоро този въпрос е много оспорван. Византийските хронисти, описали събитията от онова време, са патриарх Никифор и Теофан Изповедник. Те дават информация, която допуска разнопосочни прочити и тълкувания. Двамата не са очевидци на събитията, а ползват за основа на историческите си трудове друго съчинение, което не се запазва в наши дни. Ето коментарите за паметната битка между прабългари и византийци и последвалия мирен договор, с който се признава основаването на Дунавска България (681 г.).

„А императорът Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отвъд Дунава в Оглоса и че опустошава близките до Дунава земи, т. е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните, много се огорчил и заповядал всички отреди да преминат в Тракия. И като въоръжил флота, потеглил срещу тях по суша и по море с намерение да ги изгони с война, като отправил в боен ред пехотната войска по суша към т. нар. Оглос и Дунава и заповядал корабите да пуснат котва на близкия бряг.“ (Теофан Изповедник)

„А Константин, след като узнал, че заселилият се при Истър народ напада близките области на ромейската държава, се заел да го унищожи, прекарал тежко въоръжени войски в тракийската земя, въоръжил също и флота и се отправил против флота, за да се отбранява. А българите, щом видели множеството конници и кораби, уплашили се от внезапния и ненадейния поход, избягали в своите укрепления и там останали четири дни. И понеже ромеите не могли да завържат сравнение с тях поради непроходимостта на мястото, те (българите) се съвзели и станали по-смели. (…) Те преминали Истър, спуснали се към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя.“((патриарх Никифор).

От цитираните сведения става ясно, че Онгъла (Оглоса) се намира „отвъд Дунава“, при „Истъра“ (Дунав), в някаква непроходима местност, в която прабългарите изграждат свои защитни укрепления. Дългогодишните опити за локализация на историческата местност Онгъла водят до следните заключения. Става дума за равнинна и блатиста територия с площ приблизително 15 хил. кв. км. Част е от днешните Бесарабия и Северна Добруджа. Защо прабългарите избират именно тук да се установят?

От една страна, природните условия тук са много близки до тези в Плисковското поле, където прабългарите се настаняват по-късно. Явно такива са предпочитанията тогава – към равнинни места, подходящи за паша на конете. От друга страна – Дунава и Черно море предоставят естествена защита от вражески нападения, затова прабългарите се настаняват в съседство с тези големи водоеми. За защита срещу византийците от юг бил изграден дългият около 60 км Малък землен вал, докато срещу хазарите и аварите от север е насочен Южният бесарабски вал. Така огромното множество Аспарухови прабългари усвояват едно обширно защитено пространство. Освен това във вътрешността на Онгъла има друго, по-малко и солидно укрепено място, което се обитава от владетеля и приближените му аристократи: това е лагерът Никулицел. С площта си от 48 кв. км това е най-голямото подобно военно укрепление за времето си.

Колко време прабългарите прекарват в Онгъла и в Никулицел след победата си над византийците на Константин IV Погонат и последвалия мирен договор (681 г.)? На този въпрос все още няма категоричен отговор. За да стане ясно кога прабългарите се настаняват в Плиска и в „така наречената Варна, близо до Одесос“, трябва да се използват сведенията от археологически разкопки. Трябва да се датират правилно строителните периоди на столицата Плиска и на другите езически прабългарски аули в Дунавска България. Нещо друго много важно – трябва да се изясни хронологията на прабългарските езически некрополи от териториите на днешна България, както и на прабългарската керамична традиция. Защото може да се очаква, че след като прабългарите са настаняват в днешните български земи, те оставят свои некрополи (гробища) и свои специфични глинени съдове, които са косвено свидетелство за присъствието им.

Онгъла и Никулицел

Към момента изследователите датират „излизането“ на прабългарите от Онгъла в различни периоди. Посочва се управлението на Кормисош (след 753 г.), Кардам ( след 777 г.), дори Крум ( след 803 г.). Това значи, че прабългарите остават в Онгъла повече от столетие. Така че въпросната територия е огромна важност за историята на Първото българско царство.

Възможно е обаче поне една част от прабългарите да напускат Онгъла и да са заселват в днешна България още през 80-те г. на VII в. Свидетелство за това е най-ранният езически прабългарски некропол (гробище) – този при Балчик. На площ от декар и половина в него са проучени над 200 гроба. Прабългарите-езичници от онова време се погребват с трупополагане и трупоизгаряне (смесена, биритуална погребална практика). Това подсказва, че заселването на прабългарите трябва да се разглежда като дълъг процес, а не като еднократен акт.

Преселение на прабългарите

На 18 март 1314 г. в Париж, на остров Сиен по средата на Сена, били изгорени на клада двама души.

Единият е Жофроа Шарне – прецептор (управител) за областта Нормандия на Ордена на бедните рицари на Храма на Соломон. Другият е самият Велик магистър на Ордена – Жак дьо Моле.

Смята се, че така приключва историята на една от най-тайнствените и загадъчни организации в световната история, чието кратко название е Орденът на тамплиерите (от фр. „тампл“ – храм).

С него са свързани множество легенди и хипотези, където се смесват истини и полуистини, действителност и предположения. Затова най-доброто, което може да направим, разказвайки за тамплиерите, е да се придържаме към фактите.

Те гласят следното: основан по време на кръстоносните походи през 1109 г. в Йерусалим, Орденът на тамплиерите бързо се превръща в най-могъщата организация в средновековна Европа. Той имал свои филиали (прецептории) във всички католически държави. След като биват изтласкани от Светите земи през 1291 г., тамплиерите изцяло се прехвърлят в Европа и установяват резиденцията си в Париж. За кратко време се трансформират от военна в предимно финансова организация. Чрез хитроумни тълкувания на забраната за лихварство, те устройват в Европа първите банки. Началото било сложено доста простичко: преди тях пренасянето на пари от едно на друго място представлявало рисковано начинание. Разбойници и грабители кръстосвали пътищата. Да си спомним само славния Робин Худ… За нас той е славен, благодарение на легендите и романите на Уолтър Скот – но едва ли така смятали богатите търговци, които оставали без парички подир срещите си с такива борци за социална справедливост.

Тамплиерите измислят простичка схема, която позволила елегантно да се избягват подобни рискове. Тя се състояла в следното.

Когато един търговец от града А искал да изпрати крупна сума на партньора си от град Б, дотогава обикновено наемал въоръжена охрана, която придружавала торбата, чувала или сандъка с жълтиците. Това, разбира се, струвало скъпо. Пък и нямало никаква гаранция, че самите „охранители“ не ще се полакомят за парите, които пренасяли. Ами, да – нали до ден-днешен, когато бъде ограбена кола, превозваща „инкасо“, първото подозрение неизбежно пада върху шофьора и охраната…

Тамплиерите обаче предложили следната услуга: срещу скромна комисионна (примерно, 5 жълтици на всеки 100) те гарантирали, че парите ще бъдат занесени сигурно и в срок. Разбира се, никакви пари не били пренасяни – просто тамплиерите от града А вземали торбата със златото и изпращали на „колегите“ си от Б писмо, с което съобщавали, че сумата трябва да бъде платена на съответното лице от тамошните запаси на Ордена. Днес този документ се нарича „платежно нареждане“. Така било положено началото на банковото дело в Европа…

Орденът на тамплиерите ставал все по-могъщ и влиятелен.

Ала френският крал Филип ІV нямал намерение да дели властта с никого – и на 13 октомври 1307 г., петък,  всички тамплиери били арестувани, а имуществата на Ордена – конфискувани. Мнозина смятат, че суеверието за злощастния ден „петък, 13-ти“ води началото си именно от тази историческа дата.

Филип ІV използвал влиянието си върху папа Климент V – и същото станало в цяла Западна Европа. Тамплиерите били хвърляни в тъмници, подложени на жестоки разпити, някои били изгорени на клади. Малцина от тях се спасили, като избягали в Шотландия, където крал Робърт Брус имал нужда от такива опитни воини в борбата си срещу Англия. Орденът бил разтурен навсякъде.

Това, в общи линии, са основните събития от неговата история.

Но един от най-любопитните факти е, че съществува една държава, където Орденът на тамплиерите не е преставал да съществува, и то до ден-днешен – с малка пауза през ХІХ-ти до началото на ХХ-ти век.

Тази държава е Португалия.

Прочети част 2-ра – Тамплиери завинаги – част 2