Още
    Начало Блог Страница 214

    Най-добрите нови курорти на частни острови в света

    Да, знаем. Чуете ли думите „частен остров“ и веднага ви светва лампичката: „не е за мен“. Очевидно тези бели плажове са рай, достъпен само за невъобразимо богатите и техните съпруги. Но нови курорти никнат от Африка до Азия (като само в Малдивите вече има пет) и ваканцията на частен остров вече не е само мечта за простосмъртните, които искат малко повече от голям басейн.

    Six Senses Zil Pasyon, Сейшелите

    Най-добирте нови курорти на частни острови в света

    Щом отворят врати тази година, тези вили с три и четири спални във Фелисите ще бъдат идеалното място за семейството ви. Докато възрастните отпочиват в басейна и се люлеят на хамаци над океана, децата могат да си играят на пирати в двуетажна къща на дърветата и да преследват съкровища. Ако искате нещо по-специално, за вас може да уредят да плувате с морски костенурки. Цените започват от $1340.

    Остров Кокомо, Фиджи

    Най-добирте нови курорти на частни острови в света

    Примамливото тук не са само 21-те вили (всяка със собствен басейн), които ще отворят за посетители в средата на 2017г в рифа Астролаб – четвъртият по големина в света. Гостите могат да изследват археологическата страна на острова, а ако имате късмет, ще попаднете на малко кава – лека опияняваща напитка, която местните пият. Цените започват от $2600.

    Остров Бава, Индонезия

    Най-добирте нови курорти на частни острови в света

    Част от предимно неизследвания архипелаг Анамбас, Бава изглежда ще е дестинацията, с която ще се хвалят доста хора през 2017г. 13 пусти плажа и епични места за гмуркане, намиращи се на един ферибот и едночасов полет от Сингапур, което означава, че сутрин може да си правите бизнес срещи, а през уикенда да разпускате в някоя от 24-те вили в сафари стил. Цените започват от $2500.

    Остров Танда, Източна Африка

    Най-добирте нови курорти на частни острови в света

    На около 30км от танзанийския бряг, това е дом за една вила с пет стаи и дюгони, китови акули и морски костенурки. Гостите могат да съчетаят удоволствията (сапунени бани на плажа) с екологични проекти като описване на костенурки. Цените започват от $10 000.

    Остров Воава, Малдивите

    Най-добирте нови курорти на частни острови в света

    Новият хотел Четири сезона е най-лежерното изживяване в Малдивите. Има център за гмуркане, спа и 20-метрова яхта, която може да ви отведе до места за каране на сърф. Искате най-добрата храна? За вас ще повикат Томас Келър. Искате някоя знаменитост да вечеря с вас? Ще ви доведат такава. Наистина. За $38 000.

    Как младеж открива най-старото живо дърво на планетата и го убива в името на науката

    През 1964г, геолог в пустошта на Невада открива най-старото живо нещо на света… след като го убива. Младежът е Доналд Ръск Къри, дипломиран студент, изучаващ ледниковата история на източна Невда; дървото, което той отсича, е мъхестошишарен бор. Работещ за Американското горско стопанство и Националната научна фондация, Къри събира информация за възрастта на древни борове, за да проучи ледниковата история на региона.

    Броейки кръговете на това дърво, Къри преминава от днешно време назад до основаването на САЩ, кръстоносните походи и дори създаването на Гръцката и Римската империи, чак до времето на древните египтяни. Растящ на незабележително място на връх Уилър, борът се оказва на близо 5000 години, хванал корени едва няколко века след първите исторически записки от човешката история. Как може полумъртъв, 6-метров бор да надмине високите стотици метри секвои, за които се смята, че са най-старите живи дървета?

    Как младеж открива най-старото живо дърво на планетата и го убива в името на науката

    Дълголетието на боровете в Големия басейн е забелязано за първи път през 50-те години от д-р Едуард Шулман, който шокира научното общество, което вярва във връзката между дълголетието и размера. Шулман систематично изследва борове в Калифорния и Невада и публикува откритията си в статия за National Geographic през 1958г, в която разкрива няколко дървета на възраст над 4000 години. Анализите му подкрепят идеята, че „злополучието стимулира дълголетието“, или че тежките условия, в които са еволюирали дъбовете, всъщност са допринесли за издръжливостта им.

    Боровите дървета виреят в сурова среда на висока надморска височина, където има малка конкуренция за ресурси от другите растения. Дървесината на бора е по-плътна, което я прави по-устойчива на разлагане и микроби. Заради трудните условия на живот, боровете растат на по-голямо разстояние един от друг, затова пожарите и други бедствия не опустошават тези региони толкова често. Една светкавица може да порази някое дърво, но рядко би засегнала и останалите.

    Дори голяма част от бора да е увреден от ерозия или пожар, малки части жива кора, която учените наричат „линия на живота“, може да продължи да функционира и да поддържа дървото живо.

    Боровете стигат до около 1000 години и след това кората им от едната страна започва да умира. Тогава дървото не може да поддържа клоните точно над тази зона и те умират. Скоро остава само малко парче кора, което поддържа цялата зеленина на дървото. Тя може да е едва 5см широка, но борът все още се счита за растящо, здраво дърво.

    Как младеж открива най-старото живо дърво на планетата и го убива в името на науката

    Тези борове дори не започват да произвеждат семена, докато не станат на около 50 години и може да им отнеме стотици години да достигнат няколко метра височина. Те се фокусират върху оцеляването, а не върху способността си да се конкурират. Растат бавно и сигурно.

    Вероятно за щастие на боровете, нашата културна мания към всички големи неща ни е накарала да ги оставим намира. През 19-и век, западните щати обещават обширни земи, огромни планини и гигантски дървета. Извисяващи се много над пейзажа, секвоите се превръщат в туристическа забележителност.

    Но екологията изостава от капитализма и преди значимостта на тези дървета да бъде разбрана, хората вече ги отсичат, за да строят къщи или шантави крайпътни забележителности. През 1881г дупка, достатъчно голяма да мине през нея каруца с кон, е изрязана в дървото Вавона в Йосемити. Вавона остава една от основните атракции на парка до падането му през 1969г.

    Как младеж открива най-старото живо дърво на планетата и го убива в името на науката

    Въпреки грубата си красота, боровете не издават своята възраст за нетренираното око, което означава, че видовете са предимно игнорирани от търсачите на най-високите дървета. Това е било нещо нормално за времето. Търсите старо дърво? Намерете най-високото.

    Но боровете имат и други врагове, като смъртоносна, придошла гъбичка, чието влияние е много по-пагубно заради промените в регионалния климат. Колкото Горското стопанство го е грижа за защитата на най-старите дървета, то се занимава и с дълголетието на видовете като цяло. Опитва се да поддържа адаптивния капацитет и оцеляване на видовете, а това не е лесно, когато околната среда непрекъснато се променя. Освен, че предпазва живите дървета от хората, Горското стопанство се грижи за репродуктивните способности на дърветата, като събира семена и изучава естествената им устойчивост на гъбичката.

    Днес вече знаем, че боровете в Големия басейн са най-старите видове неклонални организми в света. Технически, най-старите дървета са клоналните растения или онези, които непрекъснато се репликират чрез отводи (когато пуснат нови корени) и вегетативно клониране (когато коренната система се разшири под земята и от нея избият нови стебла). Макар някои клонални организми да са на поне 80 000 години, никоя индивидуална част от тях не е била жива повече от няколко века.

    За сравнение, неклоналните дървета като секвоите и боровете разчитат на структура, родена от първоначалното семе, през целия си живот. Всяка година по време на сезона на растежа, неклоналното дърво трупа клетки в стеблото си, които функционират като изпращат вода към листата и захари към корените. В края на есента борът произвежда много по-малко клетки от онези през активния летен растеж, което води до образуването на концентрични кръгове, видими след отрязване на дървото.

    Как младеж открива най-старото живо дърво на планетата и го убива в името на науката

    Дендрохронологията все още е сравнително млада методика, установена през 1890-те от астронома А.Е. Дъглас. Опитвайки се да открие връзка между слънчевите петна и моделите в метеорологичните системи на Земята, Дъглас твърди, че дървесните кръгове отразяват тези големи климатични промени. Макар учените отдавана да разбират връзката между възрастта и броят на дървесните кръгове, Дъглас първи прави детайлен анализ на моделите пръстени у различните дървета.

    Дъглас изучава хиляди паднали дървета в югозападните щати и използва метод за датиране, като налага моделите от падналите дървета по време на различни ери, за да проследи големи климатични промени отпреди хиляди години. Когато става известно за метода му, Дъглас изведнъж става много търсен от археолозите, изучаващи известни индиански места като Чако и Меса Верде, чиято възраст преди това е била изчислявана по интуиция. Дъглас сравнява пръстените на дървените греди, открити в руините, за да каталогизира местата в хорнологичен ред.

    Как младеж открива най-старото живо дърво на планетата и го убива в името на науката

    Десетилетия по-късно, Дъглас основава научна лаборатория към университета в Аризона, която се превръща в световен лидер при анализа на дървесни кръгове. Учени като Едуард Шулман в последствие провеждат най-подробните проучвания на боровете от Големия басейн.

    Няколко години преди Доналд Къри да започне своята работа в Големия басейн, няколко от най-впечатляващите дървета там са кръстени от активисти, работещи за учредяването на национален парк. Борът, който Къри убива, е кръстен Прометей, на персонажа от гръцката митология, който краде огъня от боговете и го дава на хората. Къри избира точно това дърво за своята работа, защото изглежда по-старо от обкръжаващата го гора.

    По времето на Къри, дърветата са датирани предимно чрез проби, вземани чрез кухо свредло, забивано в ствола на дървото. Не по-големи от сламка за безалкохолно, тези проби се обработват в лаборатория, за да бъдат по-лесно четими под микроскоп. Докато взема проба от Прометей, което Къри кръщава WPN-114, свредлото му се чупи в плътната дървесина. След като иска помощ от Горското стопанство, екип е изпратен, за да бъде срязано дървото с триони. Само дни по-късно Къри лично преброява всеки от пръстените на дървото и осъзнава какво е сторил.

    Как младеж открива най-старото живо дърво на планетата и го убива в името на науката

    Къри споменава откритието в есе за списание „Екология“ през 1965г, в което споменава, че WPN-114 може да е на 4900 години. Макар точната възраст на дървото все още да е спорна, Прометей определено е било най-старото дърво, на което са попадали учените.

    Унищожаването на Прометей крие двойна символика, както митът улавя човешкия глад за познание и негативните последици, произлизащи от това желание. Макар научното общество и пресата да са шокирани, че дървото е убито, грешката на Къри дава основание за създаването на национален парк за защита на боровете.

    И до днес Прометей държи рекорда за най-много дървесни пръстени – 4862. През 50-те години Едуард Шулман идентифицира Матусал, второто най-древно дърво, което е живо и до днес. Макар първоначално местоположението на Матусал да е обявено публично, днес тези данни са заличени за негова безопасност. Всъщност известността е голяма заплаха за всяка туристическа дестинация – през януари 2011г жена неволно изгаря Сенаторът, петото най-възрастно дърво на планетата в натоварен район на централна Флорида.

    На Свинския остров прасетата бродят на свобода

    Мразите кланиците? Тогава Свинският плаж е за вас. На този бахамов остров, прасетата бродят свободно. Тропическият рай е дом на около 20 прасета, но може да откриете също котки, кокошки и кози.

    Както с повечето инвазивни видове в Карибските острови, европейските изследователи стоят и зад този нашественик. Когато са правели своите трансатлантически пътувания, тези европейци са оставяли добитък на различни острови, за да са леки корабите им, а по-късно са се връщали и са си устройвали барбекю.

    Всъщност оттам идва терминът „буканиер“. Французите наричали дървената скара, на която ловците готвели свинското „букан“.

    Но дори тези буканиери да не се завръщали, прасетата оцелявали благодарение на храна, изхвърляна от преминаващи кораби.

    От друга страна, различна теория разказва, че отговорни са не изследователите, а предприемачи, които са решили да внесат прасетата, за да привлекат туристи. Поддръжниците на тази теория посочват вида на прасетата, при които липсват бивни и прави опашки – тоест не са диви прасета – което означава, че това са домашни прасета и са били такива още от самото начало.

    Въпреки всичко, днес туристите хранят прасетата, а те от своя страна привличат още туристи, така че е вероятно местните нарочно да увеличават популацията на животните.

    maxthonsnap20170108211729 maxthonsnap20170108211815 maxthonsnap20170108211717 maxthonsnap20170108212110 maxthonsnap20170108211750 maxthonsnap20170108212104 maxthonsnap20170108211931 maxthonsnap20170108211802 maxthonsnap20170108211739

    Тусен Лувертюр – робът, разгромил Наполеон

    Сърцераздирателната, героична история на един мъж, който извоюва свободата на своя народ от робство.

    В типичната плантация през 18-и век работят стотици роби, по 18 часа на ден, във всякакво време. Порционите са минимални, а наказанията – брутални. Най-голямата, най-доходна европейска робска колония е контролираната от французите Сан-Доминго – западната част на днешно Хаити.

    Известният икономист Адам Смит описва Сан-Доминго като „най-важната захарна колония в Карибите“ и благодарение предимно на търговията с новите независими Американски щати, производството в колонията почти се удвоява между 1783 и 1789г.

    Тусен Лувертюр - робът, разгромил Наполеон

    Френските колониални власти правят всичко по силите си, за да запазят контрола над повече от половин милион чернокожи роби – за целта прибягват до ужасяващо насилие.

    В своята книга „Изписано с кръв: Историята на хаитянския народ, 1492-1971г“, Робърт и Нанси Хеинл цитират Васти, роб описващ престъпленията срещу робите в Сан-Доминго:

    „Провесваха хора с главата надолу, давеха ги в корито, разпнаха ги на дъски, погребваха ги живи… одираха ги с камшици… бичуваха ги върху кръстове в блатото, за да бъдат изядени от комарите…. хвърляха ги във врящи котели със захарен сироп… вкарваха мъже и жени във варели с шипове и ги пускаха по стръмното към бездната… хвърляха тези нещастни черни мъже на човекоядни кучета, а осакатените жертви довършваха с байонет или нож.“

    Тусен Лувертюр - робът, разгромил Наполеон

    Въпреки – или вероятно заради – това насилие, Сан-Доминго става сцена на поредица робски въстания от 1679г нататък. Те продължават и през 18-и век, когато в последните години преди Френската революция (1785-1789г) французите внасят 150 000 роби в Сан-Доминго, за да отговорят на експлозивния икономически растеж на региона.

    Този увеличаващ се брой роби все повече се противи на условията, в които живее и колониалните власти го забелязват. Както пише Маркиз дьо Рувре през 1783г: „Играем си с пълни в барут бурета.“

    В нощта на 21 август 1791г буретата експлодират. Робското въстание се разгръща бързо и се активизират множество въоръжени банди. Първоначално африканските бунтовници не се борят за пълна еманципация; всъщност, повечето генерали търсят свобода единствено за себе си и своите последователи, и по-добри условия за другите роби.

    Тогава обаче, два фактора превръщат конфликта в нещо много по-голямо и мащабно: отчаяната нужда на французите от съюзници и водачеството на един роб на име Тусен Лувертюр.

    Великата френска революция и контрареволюция

    През 1793г Френската революция е в ръцете на якобинците, от всички най-радикални революционерски групировки. Френските роялисти, британците и испанците се противопоставят на якобинците и в крайна сметка революцията е прехвърлена на по-умерени ръководители, а след това е поета от Наполеон Бонапарт.

     

    Въпреки максимата „Свобода, равенство, братство“, едва в предсмъртните моменти на якобинското правителство робството е забранено. И това се случва единствено, защото трима души от Сан-Доминго – бял колонизатор, мулат и чернокож освободен роб – успяват да стигнат до Париж и да го изискват. В родилните мъки на революцията и в нужда от подкрепа, свирепите якобинци одобряват премахването на робството без никакъв дебат.

    Тяхното съгласие се оказва добър ход: подкрепата на 500 000 роби и икономическата база, която представляват в Сан-Доминго позволяват на якобинците да продължат борбата със своите врагове в революцията. А най-важният лидер сред робите скоро се оказва не кой да е, а Тусен Лувертюр.

    Тусен Лувертюр

    Роден в робство на 20 май 1743 в Сан-Доминго, Тусен Бреда (кръстен на плантацията, в която е роден) е най-големият син на Гау Гину, африкански принц, заловен от търговци на роби.

    Лувертюр научава за Африка от баща си, а кръстникът му, свещеник на име Симон Баптист, го учи да чете и пише. Впечатлен от Лувертюр, управителят на плантацията Бреда, Байон де Либертад, му позволява достъп до личната му библиотека.

    Тусен Лувертюр - робът, разгромил Наполеон

    Вече навършил 20 години, начетеният и владеещ три езика Лувертюр има репутацията на опитен ездач и начинаещ лекар. Лувертюр дори урежда свободата си от Де Либертад, макар да продължава да се грижи за дома на бившия си собственик.

    Но „Нощта на огньовете“ на 22 август 1791г – в която робите на Сан-Доминго въстават като подпалват именията и плантациите, убивайки белите – убеждава свободният 48-годишен мъж да се включи в бунта. Тогава той приема името Лувертюр (онзи, който открива пролука).

    Лувертюр не намира своята пролука веднага. Два години след „Нощта на огньовете“ – и под атака от френски роялисти, испанците и британците – якобинският губернатор на Сан-Доминго издава декрет, който отменя робството в опит да получи подкрепата на робите. Лувертюр и неговите приятели обаче знаят, че губернатора надхвърля възможностите си и френското правителство всъщност не е отхвърлило робството. Затова ръководството на робското въстание първоначално избира да подкрепи испанците срещу Франция.

    След това, след решението на якобинците във Франция да отменят робството във френските територии, Лувертюр променя позицията си и се обединява с Франция срещу Испания. През май 1794г той се присъединява към френските революционери и си спечелва огромно влияние.

    От 1794 до 1802г, Лувертюр се издига до доминиращ водач в Сан-Доминго и се доказва като политически и военен гений. За десет години война, той превръща групи от роби в дисциплинирана армия, която изумява европейските командири и побеждава най-добрите войски, които европейските правителства успяват да изпратят.

    Революцията се разпространява

    Събитията в Сан-Доминго всяват страх у сърцата на властимащите в региона и зад граница, които са инвестирали сериозно в поддържането на статуквото. САЩ например бързат да изпратят въоръжени сили, които да потушат въстанието. Дори Джордж Вашингтон пише „колко е жалко да се види такъв дух на въстание сред негрите“.

    Воплите на Вашингтон не пречат на робското въстание в Сан-Доминго да вдъхнови робите в САЩ. Както казва Фредерик Дъглас, един от лидерите на аболиционизма:

    „Когато се прицелиха в свободата, те градиха по-добре, отколкото предполагаха. Мечовете им не бяха извадени само заради тях самите. Те се обединиха и преплетоха със своята раса и борейки се за свободата си, се бореха за свободата на всеки чернокож по света.“

    Но следата на Лувертюр в историята не се ограничава само до робското въстание и премахването на робството. Действащ като главнокомандващ на армията, Лувертюр води французите към победа срещу британците и завоюва контролираната от испанците половина на острова.

    Тусен Лувертюр - робът, разгромил Наполеон

    Междувременно, обратно във Франция, преврат сваля якобинците и Директорията идва на власт. Директорията официално одобрява лидерството на Лувертюр в Сан-Доминго, като го прави лейтенант губернатор на колонията през април 1796 и главнокомандващ на френските сили през 1797г.

    През 1801г, макар Сан-Доминго да остава френска колония, Лувертюр я управлява като независима държава. Дори чертае конституция, в която повтаря премахването на робството от 1794г и се самоназначава за губернатор.

    Свободата обаче е кратка. Когато Наполеон идва на власт, той отговаря на молбите на собствениците на плантации като връща робството във френските колонии, въвличайки отново Сан-Доминго във война.

    Разгромът на Наполеон

    Наполеон изпраща 35 000 души армия в Сан-Доминго през 1802г. Бившите роби се бият и спечелват независимостта си за втори път, скоро давайки началото на република Хаити. Това прави Хаити първата независима нация в Карибите и единствената нация в западното полукълбо, разгромила три европейски суперсили, както и единствената нация в света, родила се в резултат от успешно робско въстание.

    Тусен Лувертюр - робът, разгромил Наполеон

    Преди да дойде истинската независимост обаче, Лувертюр и Наполеон сключват сделка: вторият се съгласява да признае независимостта на острова, а първият се оттегля от обществения живот.

    Скоро нещата тръгват на зле за Лувертюр. Няколко месеца по-късно французите го канят на преговори, като обещават сигурността му. Но когато той пристига, армията (по заповеди на Наполеон) го арестува и го качва на кораб за Франция.

    Когато Лувертюр пристига, Наполеон нарежда да го хвърлят в тъмница в Алпите, където умира на 7 април 1803г.

    По жестоко стечение на обстоятелствата, шест месеца по-късно Наполеон решава да се откаже от придобивките си в Новия свят и да фокусира усилията си върху европейската империя. Хаити получава обратно своята независимост.

    Това обаче също си има цена. В годините след независимостта на Хаити, европейските сили не признават републиката и Франция успява да наложи жесток данък върху Хаити.

    Тусен Лувертюр - африканският роб, разгромил Наполеон

    Оттогава западните сили постоянно се месят в политическите дела на Хаити, често с унищожителни последици: днес, островната нация е една от най-бедните страни в света, като 80% от жителите й живеят под прага на бедността.

    Истинската история на Кървавата Мери

    Историята на жената зад детската игра е повече тъжна, отколкото страшна.

    Стоите в тъмна баня, осветена само от една свещ, поглеждате в огледалото и изричате името й три пъти: Кървавата Мери. Тогава, казват, появява се нейният призрак, понякога държащ мъртво бебе, а друг път обещаващ да вземе вашето.

    Макар тази легенда да е измислена, жената зад огледалото е била истинска и то с кралско потекло.

    По-късно станала известна като кралица Мария I Тюдор, първата кралица регент на Англия, легендарната владетелка, която знаем като Кървавата Мери, е родена на 18 февруари 1516г. в Гринуич.

    Истинската история на Кървавата Мери

    Като единствено дете на крал Хенри VIII и Катерина Арагонска, терзанията на Мери заради собствената й женственост започват на 17 години, когато баща й анулира брака си с майка й, раздразнен от факта, че не му се ражда мъжки наследник. Така младата Мери е напълно отделена от майка си и й е забранено повече да я посещава.

    Кралят се жени за Ан Болейн, придворна дама на бившата му съпруга, която го разочарова с още една дъщеря, Елизабет. Разтревожена, че Мери може да попречи на възкачването на трона на Елизабет, Болейн притиска парламента да обяви Мери за незаконна дъщеря.

    Разбира се, Болейн по-късно е обезглавена от съпруга си заради измяна, но до тогава името и репутацията на Мери са пострадали и тя е на последно място на опашката за трона.

    Още от младежките си години, Мери е измъчвана от ужасни менструални болки и нередовен цикъл, които са приписани на физическия и психологическия стрес, на който е подложена.

    Известно е също, че е изпадала в дълбоки и дълги периоди на меланхолия и депресия през целия си живот.

    Противно на всички шансове, Мери все пак успява да седне на трона през 1553г, на 37 години. Омъжва се за испанския принц Филип с надеждата да им се роди наследник.

    Отчаяна за любов и вечно търсеща одобрението на баща си, Мери повтаря същите несгоди с новия си съпруг, за когото е готова да даде всичко.

    Десет години по-млад от нея и съвсем не толкова развълнуван от чувствата й, Филип изпълнява договорените задължения, които се очакват от него и два месеца по-късно най-голямото желание на Мери се сбъдва: тя забременява.

    Истинската история на Кървавата Мери

    Макар да показва обичайните симптоми на бременността, включително подуване на гърдите и нарастване на корема, обществото е подозрително към късмета на кралицата и бързо плъзват слухове за фалшива бременност.

    Във време, когато няма тестове за бременност, а лекарите нямат право да преглеждат монарх, само времето може да покаже дали тези слухове са верни. До тогава обаче, народите на Англия и Испания следят Мери изкъсо и зачакват.

    Както е по обичай, Мери е приета в отделна стая, където лежи 6 седмици преди очаквания термин на 9 май. Големият ден идва, но не и бебето. Тя и прислужничките й предполагат, че вероятно датата не е сметната правилно и новият термин е насрочен за юни, месец по-късно.

    Веднага обаче тръгва невярна информация, че кралицата е родила момче, а други твърдят, че е умряла при раждането или че подутия й корем е симптом за тумор, а не за бременност.

    Въпреки всички слухове около нея, едно може да се потвърди: в края на май, коремът на Мери започва да спада.

    Неспособна да разбере или обясни случващото се с тялото й, тя продължава да чака, докато онези около нея бавно губят надежда.

    Юни и юли идват и си отиват, а лекарите й отлагат датата още повече. През август Мери най-после напуска покоите си, без дете и по-самотна от всякога.

    Тя вярва, че Бог я е наказал заради провала й в мисия, която си е поставила само месеци по-рано.

    По времето на бременността на Мери, английският народ е разделен на протестанти и католици. Мери, решена да обедини хората под „истинската религия“, поема нещата в свои ръце като подписва преди Коледата на 1554г декрет, който превръща преследването на протестанти в държавна политика. 240 мъже и 60 жени са осъдени като протестанти и изгорени на клада, заради което тя си спечелва прозвището Кървавата Мери.

    И до днес, историята на Кървавата Мери, кралица на Англия, остава един от най-известните случаи на мнима бременност.

    Рядко и загадъчно състояние, то се получава, когато жената има толкова голямо желание да забременее, че всъщност заблуждава собственото си тяло и то започва да проявява симптоми на бременност и дори спира менструалния цикъл.

    Години по-късно Мери обявява, че отново е бременна, като този път и самият й съпруг е скептичен. Сигурна заради всички признаци на бременност, по-късно тя навлиза в менопауза и отново не ражда. На следващата година умира на 42, вероятно от рак на яйчниците или матката.

    Африканска суперколония мравки е на път да превземе света

    Отегчена от живота сред дърветата, една суперколония африкански мравки е започнала да разширява границите си – и човечеството по-добре да внимава.

    Видът мравки, за който става въпрос, Lepisiota canescens, произлиза от защитените гори около християнските ортодоксални църкви в Етиопия, но скоро може да превземе света и да се превърне в глобален проблем.

    Учените казват, че способността на вида да образува суперколонии, обединяващи множество мравуняци, позволява на мравките да обхващат огромни територии и така се превръщат в инвазивен вид.

    Африканска суперколония мравки е на път да превземе света

    Специалисти от различни американски и етиопски институции публикуват своите открития преди месец, след като са изучавали проблема в течение на месеци.

    „Видовете, които открихме в Етиопия, имат голям потенциал да се превърнат в глобални вредители.“ – обяснява Магдалена Соргер, ръководител на екипа от Природонаучният музей в Северна Каролина.

    „Инвазивните видове често пътуват с хората, а с развиването на туризма и глобалната търговия в този регион на Етиопия, се увеличава и вероятност мравките да се окажат в нечий багаж. Нужна е само една бременна кралица. Така са започнали и огнените мравки.“

    Засега тези гигантски мравки живеят в някои от последните гори на Етиопия, които са нетипично богати на биоразнообразие. Причината е, че етиопските християни обграждат църквите си с дървета и така предпазват някои гори вече хиляда години.

    Именно на това място учените наблюдават най-голямата суперколония на мравки в естествения им хабитат, простираща се на почти 40км дължина.

    Най-лошото е какво би се случило, ако мравките от вида Lepisiota canescens мигрират на място, където нямат естествени врагове. Подобни мравки от същия род вече са нахлули в националния парк Крюгер в Южна Африка, а след като австралийските власти откриват тези мравки сред товар, пристанище Дарвин е временно затворено.

    Една суперколония мравки не е шега работа. Възходът на аржентинската мравка например, която е успяла да създаде суперколония в Калифорния с дължина повече от 800км, след като заличава местни видове мравки, е довел до масовото измиране на хищници, зависещи от местните мравки за храна.

    Как американската евгеника вдъхновява нацистите

    „Днес има една страна, в която се забелязва началото в стремежа към нещо по-добро. Това разбира се не е нашата германска република, а американския съюз.“ – Адолф Хитлер

    През 1942г, социален работник от Северна Каролина задържа 14-годишната Вирджиния Брукс. Тя няма представа какво й готви правителството.

    Временно настанена в жилищен комплекс, служещ и за щатска болница, властите казват на Брукс, че трябва да изрежат апендикса й. Вместо това обаче, лекарите й правят радикална хистеректомия и й казват, че няма да може да има деца.

    С това осакатяване, което законът в Северна Дакота тогава позволява, Брукс става една от повече от 7600 младежи в щата й – и повече от 60 000 в страната – стерилизирани като част от програмата за евгеника на САЩ.

    Как американската евгеника вдъхновява нацистите

    Тази програма съществува десетки години, дори след разглеждания от Върховния съд. Между Първата световна война и началото на 70-те, 32 щата приемат закони, ограничаващи правата на гражданите да имат деца, като на прицел са най-вече расовите и етническите малцинства и бедните.

    Теория на евгениката

    В края на 19-и век научаваме много повече за наследствеността и изкуствения подбор и много умове започват да се чудят дали същите принципи, които фермерите прилагат за отглеждането на по-добри култури, не могат да се използват и при хората.

    Поддръжниците на новите евгенични общества бързо наричат това наука и поемат на мисия за създаването на подобрени човеци.

    Разбира се, тези „подобрени“ човеци често отразяват външността на онези, които подкрепят евгениката. Говорим за бели и почти винаги финансово успешни личности.

    Стари богати фамилии от Европа и Северна Америка се смятат за върха на човешката раса, затова наливат милиони долари в международни усилия за изкуствен подбор и намаляване на „множенето на негодните“.

    Как американската евгеника вдъхновява нацистите

    Плановете за постигането на това вървят по границата на законовите рамки в различни нации. Някои се фокусират върху „позитивна евгеника“, която стимулира определени родилите да имат деца. Други залагат на „негативна евгеника“ – термин, обхващащ всичко от доброволно въздържание до стерилизация, принудително депортиране и масови убийства.

    Иронията е, че всичко започва с добри намерения.

    Ранните дни на евгениката

    Идеята, че някои хора просто заемат излишно място на света не е нова. Все пак, казва се, че дори древните гърци изоставяли слабите бебета да умрат, за да не бъдат в тежест на държавата. В по-модерни времена, още през 1798г, английския свещеник Томас Малтус пише „Есе за законите на населението“, в което призовава за скандално известните хлебни закони на Ирландия. Това са закони за глад, чиято цел е да се елиминира излишното население.

    Как американската евгеника вдъхновява нацистите

    Без тези закони, твърди той, ирландците щели да се множат без контрол и това щяло да доведе до по-голяма катастрофа. Влиятелни фигури в Британската империя вземат тази идея на сериозно в продължение на половин век и не премахват законите, които забраняват вноса на храна в Ирландия години след началото на смъртоносния глад през 1840-те. Макар тогава терминът „евгеника“ все още да не е въведен, принципите очевидно са същите в отношението към Ирландия: Отказ на храна, за да убие гладът стотици хиляди, след което случаите да се препишат на естествени последствия от прекомерно голяма популация негодни хора.

    „Научната“ ера на евгениката започва малко след публикуването на „Произход на видовете“ от Дарвин през 1859г. Важно е да се посочи, че Дарвин никога не се е свързвал с „добрата евгеника“, нито е имал какво добро да каже за прилагането на принципа „оцеляване на по-силния“ върху хората. Неговият задълбочен поглед към смъртта и мизерията на естествения подбор в природата всъщност го е накарал да отхвърли подобни идеи за хората.

    Дарвин умира през 1882г. Година по-късно, братовчед му Френсис Галтън въвежда термина „евгеника“ и започва да разпространява новата вяра. През 1910г професори вече преподават евгеника като академична дисциплина в много университети, а добре финансирани политически групи оказват натиск за прокарването на закони в подкрепа на евгениката. До голяма степен, те успяват.

    „Три поколения малоумници“

    Британското евгенично общество е основано през 1907г и започва да организира международни симпозиуми на тема подобряване на човека. Обществото има за цел изкореняването на физическите и психологическите недъзи, ограничаване на престъпността и стимлурането на „подобрени“ човешки популации. Белезите, считани за по-добри, са неконкретни – отговарящи предимно на това, което притежава богатата британска класа.

    Как американската евгеника вдъхновява нацистите

    Навсякъде, където действат евгенични общества, те успяват в спечелването на подкрепа от институциите. В Англия, обществото е подкрепено от духовни и индустриални лидери; в Америка, най-продуктивният подход е чрез политика и расизъм. През 1921г се появява Американското евгенично общество и бързо успява да уреди прокарването на закони против смесването на расите в няколко щата.

    Има обаче известна съпротива. След Първата световна война, администрацията на Уилсън работи усилено върху отделянето на изпълнителния клон на правителството и то доста успешно. Главният прокурор, Мичъл Палмър, прекарва 1919 и 1920г в преследване на профсъюзни водачи, като Юджийн Дебс. В отговор на това, няколко групи за защита на гражданските права се обединяват и образуват Американския съюз за защита на гражданските свободи (ACLU) със специфичната цел да използват правосъдната система, за да спрат погазването на човешките права.

    Един от първите им случаи е Бък срещу Бел. Делото се разглежда от Върховния съд през 1927г.

    Подробностите по делото са прости. Кери Бък, чиято неомъжена майка е приета в лудница, докато Бък е още тийнейджър, е под опеката на приемно семейство в родния й щат Вирджиния. Още непълнолетна, тя забременява и не може да каже дали бащата на бебето е приемния й баща или неговия син, но признава на социалната работничка, че е била насилвана.

    Вместо да повдигне обвинения срещу приемното семейство, щатът изпраща момичето в болница. Докато е там, директорът й дава избор: Може да напусне болницата, ако се съгласи на стерилизация, или може да даде бебето и да остане затворена завинаги. Бук се свързва с ACLU и съди щата.

    Как американската евгеника вдъхновява нацистите

    Когато делото стига до Върховния съд, проблемът на дневен ред е дали щатът е имал право да иска регулиране на възпроизвеждането, което надхвърля правата на „слабоумни“ граждани да се размножават. След като изслушва двете страни, съдия Оливър Холмс прочита решението на съда, че правата на Кери Бък са под правото на щата Вирджиния да ограничава размножаването сред негодните и следователно стерилизацията не е в разрез с Четиринадесетата поправка.

    Холмс заключава с мнението, че „Три поколения малоумници стигат“

    И до днес Върховният съд не е отменил това решение и то остава важен прецедент, макар евгеничните закони във Вирджиния да са премахнати през 1974г. Освен това, не са представени доказателства, показващи, че майката на Кери Бък наистина е била луда, нито че Бък някога е демонстрирала ненормално поведение.

    Мащабът на американския проект

    Нещастието на Кери Бък е само капка в океана. До средата на 30-те, 32 щата прокарват закони, регулиращи правата на гражданите да се възпроизвеждат. Някои залагат на по-леки санкции и забраняват смесването на расите, докато други дават на граждани властта да отвличат деца и да им прилагат сериозни хирургически процедури без тяхното съгласие.

    Някои, като Вирджиния Брукс, са заблудени относно процедурата. Друга са отнети от семействата им и им е казано, че няма да се приберат, докато не се „съгласят“ на стерилизация. Само Калифорния между 1909 и 1960г прави около 20 000 принудителни стерилизации.

    През 1942г, същата година когато правителството на Северна Каролина стерилизира Брукс, Върховният съд преразглежда проблема. В един случай от Оклахома, съдът отсъжда против стерилизирането на затворници на основанието за равни права. Според решението, Оклахома не може да стерилизира опасни престъпници, освен ако не стерилизира също и онези на лек режим.

    Как американската евгеника вдъхновява нацистите

    Други щати си вземат бележка и разширяват програмите си. В Северна Каролина, социални работници трябва само да изправят човек пред комисия и да демонстрират, че коефициентът му на интелигентност е под 70. Комисията почти никога не отхвърля предложение за стерилизация.

    Германия

    През 20-те и 30-те години, европейските евгенисти завиждат на успеха на американците.

    Европейските страни, с доста стари култури и тежки културни норми, се противопоставят на евгениката. Дори Католическата църква застава срещу предложените закони. Не защото нарушават правата на човека, а защото хирургическата намеса не ограничава безразборността и други грехове. При тези условия, нужно е драматично желание за промяна, за да бъде одобрен контрола върху възпроизвеждането.

    Точно това се случва през 1933г, когато Нацистката партия идва на власт в Германия. През следващите 12 години, Третият Райх налага толкова брутален режим на евгеника, че дори най-свирепите застъпници на идеята прекратяват своите операции.

    Флиртът на нацистка Германия с евгениката започва със закони от 1933г, които изключват евреите от секторите на търговията, професиите и гражданското дело. Тези политики дават резултат през 1935г, когато Нюрнбергските закони превръщат в престъпление германците да се женят за евреи или да имат деца от тях. Желаещите да се женят, трябва да имат валиден документ за самоличност и да се закълнат под клетва, че са чисти арийци.

    Райхът забранява промяната на имената, макар да изискват всички еврейски мъже да приемат презимето „Израел“, а жените – „Сара“. Освен това депортират хиляди полски емигранти, много от които евреи.

    През 1938г, регионален нацистки организатор изпраща писмо до офиса на Хитлер. В писмото ,той се оплаква, че физически увреденият му син е тежест за семейството и изисква момчето да бъде „приспано“. Хитлер прехвърля молбата към своя лекар (който години по-късно е екзекутиран за военни престъпления) и детето е убито със смъртоносна инжекция.

    Това ражда нова индустрия в Германия за часове. По волята на Фюрера, партията отваря офис на улица Тиргартенщрасе 4 в Берлин, откъдето програмата T-4 получава името си.

    В последствие, става задължително при всяко раждане да присъства лекар или акушерка, които да попълват формуляр с евентуалните физически или умствени увреждания на детето. Ако такива са открити, ъгълът на формуляра се отбелязва с кръстче. Втори лекар след това преглежда документите и одобрява изпращането на детето в един от половин дузината специални центрове за убиване.

    Как американската евгеника вдъхновява нацистите

    По-големи деца, инвалиди и възрастни хора също са погубени от проекта. Нацистите водят субектите в комплекси, където им дават хартиени нощници и ги пращат да се къпят. След това затварят баните и пускат въглероден моноксид вътре.

    След време се разчува за програмата и опозиция от Църквата води до спиране на убийствата през 1941г, след като вече 60 000 души са били екзекутирани.

    Нацистката евгеника не е само масови убийства. Ако едно момиче се окаже от добро потекло, нацистите го вкарват в програмата Лебенсборн, за която водачът на СС Хайнрих Химлер признава, че му е любима. Момичетата от Лебенсборн имат една единствена цел – да раждат.

    Администраторите на програмата организират големи събития за хиляди германски момичета, на които се срещат с войници и преспиват, за да забременеят. Химлер прави всичко по силите си да потуши слуховете, че проектът е на практика бардак, като дори забранява на мъжете от СС да посещават момичетата в големите имения.

    По време на войната, независимо колко тежки са условията за цивилните, момичетата от Лебенсборн винаги получават свежа храна и удобства. Младите майки решават сами дали да отглеждат бебетата или да ги дадат в държавни сиропиталища.

    Смята се, че програмата Лебенсборн е произвела 25 000 деца. След войната, тези деца и техните майки са подложени на брутално отношение и мнозина бягат в Швеция.

    Лоша слава и край

    Отмъщението на хората към децата от Лебенсборн води до обща ненавист на света към евгениката след Втората световна война.

    Изведнъж, със снимки на концлагери като Дахау, отпечатали се в съзнанието на хората, става изключително опасно да се говори за контрол на размножаването или социално инженерство. Влиятелни личности, които през 30-те говорят само за стерилизация, сега са изправени пред истории на ужасите от славяни и евреи, чиито органи са били изкормени и мъже, чиито тестиси са опечени с рентгенови лъчи.

    Как американската евгеника вдъхновява нацистите

    За една нощ, без никакви фанфари, различните евгенични общества си събират багажа и изчезват. Щатите постепенно отменят законите за стерилизация, а Върховният съд премахва всички точки против расовото смесване през 1967г.

    Днес обаче евгениката възкръсва.

    Учени идентифицират отделни гени, стоящи зад някои заболявания, от глухота до болест на Хънтингтън и предразположение към определени видове рак. Директното манипулиране на тези гени става все по-евтино, а идеята за „дизайнерски бебета“ се лансира от години.

    Ако евгениката се завърне, вероятно ще е контролирана по-строго от всякога.

    Най-голямото масово убийство в училище, за което Америка е забравила

    В САЩ не е имало по-голямо масово убийство в училище. Когато терористите ударят, за това се говори със седмици. Медиите отразяват тези събития често, понякога дори с месеци и години.

    За най-голямото масово убийство на ученици в американската история обаче не се говори, дори малко американци са чували за него. Случва се на 18 май 1927г в Бат, Мичиган.

    45 души, сред които 38 деца, загиват в този ден, защото Андрю Кехоу е разстроен от местните данъци.

    Най-голямото масово убийство в училище, за което Америка е забравила

    Далечно чувство

    С не повече от 300 жители по онова време, Бат е малко мичиганско градче, където всички се познават. Било известно, че Андрю Кехоу е странна птица.

    Той никога не привлича вниманието. Независимо за колко добри приятели се имат хората с него, те винаги имат едно чувство на отчуждение.

    Носят се и легенди за агресивността на 55-годишния мъж. Някои казват, че Кехоу е убил мащехата си, като е повредил газовата й печка. Друга жена твърди, че е застрелял кучето й, а съседите му отбелязват жестокото му отношение към животните във фермата – веднъж дори пребил кон до смърт.

    Често взривявал дънери и скали и държал плевнята и инструментите си маниакално подредени – по-чисти от домовете на повечето хора.

    Но дори и с такова странно поведение, никой в Бат не подозира какво ще се разиграе на 18 май. Нищо такова не се е случвало нито преди, нито след това.

    Най-голямото масово убийство в училище, за което Америка е забравила

    Детонацията

    Кехоу мрази данъците. Причината за това отчасти е повишаването на данъците, за да се плати за новото училище в града. Закъсняващ с плащането, той получава известие от банката и е изправен пред риска да изгуби фермата си.

    Като опитен електричар, Кехоу е нает на работа в училището и започва да крои своето отмъщение.

    Натъпква мазето на училището със стотици килограми динамит, посипва около тях барут, след което свързва батерия и настройва часовник за 8:45ч сутринта.

    В деня преди взрива, първокласничка звъни на Кехоу по телефона, за да попита дали може да използва фермата му за пикник. Той й отговаря, че „ако иска пикник, по-добре да го направи сега“.

    Най-голямото масово убийство в училище, за което Америка е забравила

    На следващата сутрин, точно в 8:45, половината училище излита във въздуха.

    Домът на Кехоу също е унищожен. Той го е минирал със сложна система от динамит, свързана към уличните телефонни линии. По-късно властите откриват съпругата му вързана за маса.

    След като и двете сгради са погълнати от пламъците, Кехоу се качва в колата си и тръгва към училището. Приближавайки се до загрижените ученици и спасителни екипи, той взривява колата си – също пълна с експлозиви – като убива себе си и още няколко души.

    Унищожението

    Полицията открива сложните механизми, сглобени от Кехоу. Намират също много неизползван динамит и туба с бензин под останалата част от сградата, което означава, че планът е бил да взриви цялото училище.

    Следователите са убедени, че за планирането на всичко това са били нужни месеци и само един „,маниак“ е способен на това.

    Загрижени и съпричастни с банкрутиралия град, хора се изсипват от цялата страна. Но след три дни отразяване в медиите, хората започват да оставят случилото се на заден план.

    Америка през 1927г – както много американци днес – бърза да пропусне задълбочените анализи, приемайки идеята, че всеки способен на подобно нещо е просто откачен; че злото у терориста е необяснимо и неизбежно.

    Най-голямото масово убийство в училище, за което Америка е забравила

    Само че самият Кехоу е мислел различно. Няколко дни по-късно на оградата на фермата му е открита табелка с надпис: „Престъпници се създават, не се раждат.“

    Как зайците превземат Австралия

    В Куинсланд, Австралия, е незаконно да притежавате заек за домашен любимец, освен ако не сте вълшебник. Защо? Защото за последните 150 години зайците са предизвикали екологична катастрофа в Австралия.

    Липсата на сезони и огромните площи с ниска растителност са превърнали континента в идеален дом за зайците. Те обожават Австралия толкова много, че са унищожили 2 милиона акра растителност във Виктория, преди да дори да бъдат забелязани в друг щат.

    Днес повече от 200 милиона зайци населяват 6.5 милиона кв.км. от Австралия. Ако ви се струва доста, трябва да знаете, че преди е имало три пъти повече зайци.

    Как зайците превземат Австралия

    Кратка история на зайците в Австралия

    Зайците се устройват в Австралия в края на 18-и век, когато Първият флот – 11 кораба с престъпници, основали първото европейско селище на континента – ги докарва с храната през 1788г.

    През 1840-те, много хора отглеждали зайци, като в съдебни записки често се откриват случаи на кражби на зайци. Пухкавите животни стават част от диетата на колонизаторите и фермери ги отглеждат в каменни ограждения. Това обаче не ги спира и скоро зайците се разпространяват навсякъде.

    Според историята, през октомври 1859г земевладелец на име Томас Остин внася 24 европейски заека от Англия и ги пуска в гората с цел да бъдат преследвани като дивеч.

    Остин обичал да ловува в Англия и когато се преместил в Австралия, бил разочарован, че нямало по какво да стреля. Затова кара племенника си да му изпрати от Англия 12 сиви заека, 5 диви заека, 72 яребици и малко врабчета, надявайки се да оживи малко местността.

    Племенникът на Остин обаче не успява да открие достатъчно сиви зайци, затова изпраща и домашни зайци. Някои биолози смятат, че това е причината популацията да експлодира – когато двата вида зайци се чифтосали, появил се хибриден вид, виреещ идеално в условията на Австралия.

    И дивеч се появил. Десет години след като Остин пуска зайците в гората, те са толкова много, че австралийците убиват по 2 милиона – всяка година – без това да засегне особено популацията им.

    Екологичен кошмар

    Размножаването на тези зайци наистина е нещо невиждано: експерти казват, че това е най-бързото разпространение на бозайник в историята.

    Това обаче си има своите екологични последствия. Макар и огромна, Австралия не е особено подходяща за земеделие. Малкото годна за отглеждане на култури земя, зайците опустошават, за да оцеляват.

    Как зайците превземат Австралия

    Зайците пасат по навик, а когато са наистина много, унищожават зелената покривка и вятърът отнася плодородния слой почва.

    Това е важно, защото ерозията на почвата влияе на способността й да абсорбира вода, както и на растителността да се възстанови. С изчезването на пасищата пък намаляват и популациите на овце и крави. Зайците са много добри в намирането на семената и младите стебла и ги изяждат до толкова, че растенията след това са неспособни да се възстановят.

    Фермерите започват да водят добитъка си по-далеч, за да може да пасе, но това пък води до проблем с изтощаване на почвата. Всичко на всичко, проблемът на Австралия със зайците нанася щети на земеделието за милиарди.

    Но катастрофата не засяга само земеделието. Биолози приписват на зайците изчезването на растението ефемофилия и различни австралийски дървета.

    Местни животни като свиненогият бандикут и обикновения торбест бандикут вече са изчезнали. Защо? Защото са търсели същата храна като зайците, но не са могли да се конкурират с числеността им.

    Намаляване на заешката популация

    Дълго време австралийците разчитат на два начина за справяне със заешкия проблем: ловят ги с капани и ги стрелят. Но през 1901г правителството решава, че чашата е преляла.

    Започва изграждането на три огради против зайци с надеждата те да предпазят пасищата на Западна Австралия. Минават шест години и през 1907г повече от 3200км огради пресичат континента.

    Първата ограда, дълга 1831км, се спуска вертикално надолу по цялата западна страна на Австралия и все още е най-дългата непрекъсната ограда в света. Втората се разклонява от първата на 1165км до южното крайбрежие, а третата ограда се простира хоризонтално 260км.

    Как зайците превземат Австралия

    Въпреки всички тези усилия, начинанието е неуспешно. Твърде много зайци успяват да преминат, преди австралийците да завършват оградите, а онези, които не са успели, просто копаят тунели под земята.

    Тогава австралийското правителство решава да прибегне до драстични мерки: пускат заразата миксоматоза върху заешката популация.

    Болестта засяга само зайците, като води до образуването на тумори по кожата и слепота. Особено ефективна е, като заразените зайци умират след 14 дни.

    За две години заразата редуцира популацията на зайците в Австралия от 600 милиона на 100 милиона.

    Но природата винаги намира начин. Останалите зайци продължават да се множат и достигат 200 милиона, като днес болестта засяга само около 40% от тях.

    Домашните зайци обаче не развиват същия имунитет. Понеже правителството не разрешава на ветеринарите да ваксинират домашните зайци, много деца се сбогуват с домашните си любимци.

    В крайна сметка заешката популация в Австралия е в пъти по-малка отпреди, но продължава да е сериозен проблем за страната.

    Къде е старата Зеландия?

    Ню Мексико е кръстено на Мексико, Ню Йорк е кръстен на Йорк. Но къде е старата Зеландия?

    Първият западен изследовател, попаднал в днешна Нова Зеландия е холандецът Абел Тасман. Когато пристига през 1640-те, той смята, че е стигнал до Статен Ланд, остров край Аржентина.

    Къде е старата Зеландия?

    Скоро след това, нидерландските картографи Хендрик Браувър и Ян Блау откриват, че тези големи острови всъщност не са част от Южна Америка и Блау кръщава мястото Нова Зеландия, на Зеландия – най-западната холандска провинция. Зеландия също е съставена от острови и името й се превежда като „морска земя“.

    Най-шокиращите находки от дълбините на океана

    Ако смятате, че сте виждали какви ли не щуротии на сушата, почакайте да видите какво има под водата.

    Дълбоководният рибар Роман Федорцов стана известен в социалните мрежи със снимките, които прави на наистина странните си находки.

    Според The Moscow Times, рибарят живее в Мурманск, пристанищен град в северозападна Русия. И докато някои хора може да отвръщат поглед от тези същества, Роман ги намира за доста интересни.

    seacreature10 scaryfish2 seacreature seaspider seacreature5 seacreature6 seacreature7 seacreature8 scaryfish1 seacreature9 seacreature11 seacreature12 seacreature13 c1vp9r5wiaac0gq c1khqhzw8aaejyd c0mkjxbviaauv9x c0-2hqtxcaakob2 c06etbewqaaa8c1 c0mouirwqaa5m1i c0fleqkxgaaitnx

    Император Манса Муса – най-богатият човек, живял някога

    Забравете за Рокфелер и Гейтс – малийски император от 14-и век е най-богатият човек в историята.

    Представете си колко пари ще ви трябват, за да станете най-богатия на света. Сега прибавете стотина милиарда и ще се доближите до богатството на Манса Муса.

    Икономисти са изчислили, че огромното богатство на западноафриканския император го нарежда на първо място в историята. Но колко точно е бил богат? И какво е правил с толкова много пари?

    Император Манса Муса - най-богатият човек, живял някога

    Възходът на Манса Муса

    Император Манса Муса се качва на трона на Малийската империя при странни обстоятелства.

    Преди да поеме на дълго и трудно поклонение към Мека, тогавашният император Абубакари II назначава Муса за негов временен заместник. Такива „императори на повикване“ е имало не веднъж в историята на империята. Можем да го сравним с еквивалента на днешния вицепрезидент.

    Всичко върви добре, докато Абубакари не решава да изследва далечната страна на Атлантическия океан и повече никога не се връща. Тогава Муса наследява трона, тъй като официално служи като император. Само че той не е случаен: прачичо му е Сандиата Кейта, основателят на Малийската империя.

    Както може би сте чували, има много начини за забогатяване. Муса натрупва своето богатство основно чрез търговия със злато и сол, които по онова време са в изобилие в Западна Африка. Той използва парите, за да подсили културните центрове на империята, особено Тимбукту, който анексира през 1324г.

    Император Манса Муса - най-богатият човек, живял някога

    Когато Муса прави своя Хадж в Мека – важна част от мюсюлманската религия – останалия свят разбира за богатството му.

    Той има толкова много пари, че преминава през Кайро, Медина и Мека, съпровождан от 60 000 души, десетки животни и цял куп злато. Всъщност, по пътя Муса и антуражът му раздават злато на хората по улиците. Също така си купуват доста неща – толкова много неща, че за момент повлияват на глобалната икономика. Златото, което Муса харчи, влиза в обръщение и е толкова много, че цената му пада.

    Отпечатък в историята

    Какво друго е правил Манса Муса с толкова много пари, освен че ги е раздавал на непознати и си е купувал сувенири?

    Всъщност императорът харчи повечето, за да изгради голям брой джамии (според легендата, той строил по една всеки петък от управлението си), като най-известната е Джингеребер. Освен това той финансира много университети в кралството – голяма част от тях, както и от джамиите, все още стоят и днес, 700 години по-късно.

    Муса буквално е поставен на картата –  италиански картографи по време на неговото управление наемат художници, които го рисуват върху картите, държащ парче злато, разбира се. Муса разширява обхвата на търговските си пристанища и се превръща в един от най-могъщите владетели на своето време – ако не и в цялата история.

    Император Манса Муса - най-богатият човек, живял някога

    Муса управлява около 25 години според най-добрите изчисления на историците. Смята се, че императорът умира през 1332г, след което синът му го наследява.

    Говорейки за изключително богати хора, превърнали се във филантропи, вероятно се чудите как Муса би се сравнил с милиардери като Бил Гейтс, Джон Рокфелер или Уорън Бъфет.

    Като сметнем инфлацията, богатството на Муса се изчислява на около $400 милиарда. Единственият човек, богат почти толкова, е бил Джон Рокфелер, който е имал около $336 милиарда. Бил Гейтс изостава със стотици милиарди и има $136 милиарда, но ще говорят ли за него след 700 години?

    Историци и икономисти отбелязват, че Манса Муса влиза в историята не заради това колко пари е имал, а за това как ги е използвал.