Когато бъдат отглеждани като индивидуални клетки в лаборатория, клетките на сърдечния мускул могат да пулсират сами. Малки връзки между всички клетки в сърцето им позволяват да синхронизират биенето си.
Китайският император Сяоу Дзин е убит от своята любовница заради обида
Китайският император Сяоу Дзин (362-396г) е убит от своята любовница, след като отправя обида към нея. През есента на 396г, по време на пир, император Сяоу отправя шега по адрес на незаконната си съпруга Джанг, като й казва, че вече е възрастна (макар да е само на 30 години) и трябва да я замени с някоя по-млада. Джанг се ядосва, но скрива емоциите си. Същата нощ, след като императорът заспива пиян, тя отпраща евнусите, като ги подкупва с вино, след което нарежда на слугините си да задушат Саоу с одеяло. След това подкупва още от подчинените си и обявява, че императорът е починал внезапно в съня си.
Легендарното злато на Ямашита – откриването на най-голямото съкровище
Във финалните месеци на Втората световна война, докато американската армия приближава, генерал Томоюки Ямашита от японската имперска армия извършва последните от поредица ужасяващи военни престъпления.
Огромен тунелен комплекс е изкопан от японците в долина Кагаян във Филипините. Вътре в тунела са скрити съкровища от невъобразим мащаб.
Кръстен просто Тунел 8, той е само един от общо 175 подобни, пръснати из окупираните от японците Филипини. Всеки от тунелите е пълен със злато, скъпоценности, статуи и изкуство за трилиони долари.
Японската армия е прекарала последните 8 години в най-голямото плячкосване в историята. Опустошавайки Китай, Корея, Малайзия, и Индонезия, те систематично крадат чужди съкровища, трупани хиляди години. Междувременно японците извършват безброй кървави зверства и военни престъпления, групови изнасилвания, масови убийства и опожарявания, каквито историята рядко е виждала.
Една нощ в началото на юни 1945г, когато войната на японците срещу САЩ е на път да бъде изгубена, генерал Ямашита следи последното погребване на злато и скъпоценности.
Принц Такеда от имперското семейство е помогнал за проектирането и изграждането на тунелите. Операцията е наречена „Златна лилия“, кръстена на поема от император Хирохито. Всеки тунел е внимателно прокопан с помощта на инженери специалисти и труда на роби филипинци и военнопленници.
В онази нощ Такеда отвежда 175-те си подчинени в бункер в Тунел 8, за да отпразнуват последното си постижение. След няколко часа алкохол и песни, Такеда и Ямашита тихо се изнизват. Входът на тунела е взривен с динамит и запечатан. Мъжете вътре, ако не са се самоубили, са оставени да се задушат до смърт, обградени от несметни богатства.
Робите посрещат същата съдба. Такеда и Ямашита извършват всичко това с неохота, но нямат алтернатива – това е единственият начин да са сигурни, че местоположението на съкровищниците ще остане в тайна.
Принц Такеда бяга в Япония на борда на подводница, а Ямашита отвежда остатъка от армията си на север, където се изправя срещу смазващата американска опозиция и се предава на 2 септември.
И ако цялата тази история не е достатъчно невероятна, случилото се години по-късно е просто едно от най-изумителните неща, случвали се някога.
Рохелио Рохас и откриването на най-голямото съкровище в света
Рохелио Рохас, наричан Роджър, бил бивш филипински войник, който работил като ключар. През 1970г той живее със семейството си на около 350км северно от Манила на остров Лусон. През уикендите Роджър прекарва времето си като търси съкровища с голяма група филипинци. Един от приятелите му, Албърт, получил карта от своя баща, който бил офицер в японската армия по време на Втората световна война. На картата било посочено местоположението на таен тунел, където японците са скрили златно съкровище. Роджър е убеден, че историята на Албърт Фучигами е истина.
„Бяхме приятели много преди да ми разкаже за съкровището. Той ми разкри какво знае за тунелите и имах големи надежди, защото Фучигами беше син на японски войник.“
Роджър и Албърт наемат работници, за да копаят на посоченото място. Още след няколко минути от изкопните работи, те откриват слой от японски шрапнели. Няколко седмици по-късно, работниците пробиват в тунела, който японците явно били взривили с динамит. Тунелната система била сложна и разполагала с железопътни релси. Откриват, че една от експлозиите е блокирала достъпа до основната зала. Това обаче не ги отказва и след усилена работа, Роджър първи влиза в залата.
„За моя изненада, открих няколко скелета на японци. Сигурно бяха повече от 10.“
Роджър се натъква на забравена гробница, където прави най-шокиращото откритие. В същата зала се издига огромна статуя на Буда от солидно злато. Роджър и Албърт са стъписани. Докато работниците се опитват да изнесат тежащия 1 тон Буда, двамата изследователи тръгват още по-навътре в тунела. Там те откриват безброй сандъци, пълни със златни кюлчета.
След като се отърсват от шока, те решават да запечатат входа на тунела и отнасят статуята и малко кюлчета, за да ги продадат. Когато се прибира вкъщи обаче, Роджър и брат му решават да огледат по-добре Буда. Тогава забелязват, че нещо около врата на статуята не е както трябва. Вземат парче дърво и удрят главата няколко пъти… след което тя се отваря.
Вътре в статуята, пред очите на Роджър се разкрива поредното съкровище – шепи необработени диаманти. Той ги скрива в един шкаф, а същата вечер брат му го снима със статуята. Роджър смята, че снимките ще го предпазят, но греши. Новината за откритието му вече е достигнала до президентския дворец в Манила.
Макар по това време Филипините да е демократическа, Фердинанд Маркос, заедно със съпругата си Имелда, управлява като крал с железен юмрук и брутална сила. Два месеца, след като Роджър открива съкровището, на 6 април 1971г въоръжени мъже, уж от националната агенция за сигурност и криминална полиция, нахлуват в дома му и насилствено му отнемат златните кюлчета и статуята на Буда. Червените ленти по оръжията им показват, че са от елитната стража на президента.
На 19 април военните представят статуята пред народа, но Роджър забелязва, че тя не е същата, която са взели от него. Той е убеден, че президент Маркос е оркестрирал обиска и е прибрал истинската статуя и го обвинява публично, като отива в полицията. Президентът обявява награда за главата му и Роджър е принуден да избяга със семейството си в изолирано село в джунглата.
Когато журналисти се усъмняват, че статуята може да е фалшификат, те тръгват по следите на Роджър и го откриват. Убеждават го да се върне в Манила, за да идентифицира Буда. Маркос обаче го принуждава отново да избяга. Роджър пак се крие, само че две седмици по-късно е открит от кралската стража.
Войниците го заключват в хотелска стая и го изтезават, докато той не подписва документ, че е бил подкупен да излъже за статуята на Буда. Искат от него и да им каже къде е скрито останалото съкровище, но дори след няколко седмици мъчения той не проговаря. На 18 май 1971г Роджър е арестуван от полицаи в цивилни дрехи и прекарва няколко години в затвора.
През 1986г синът и братът на Рохас, заедно с техни чуждестранни партньори, основават корпорацията Златния Буда (GBC), за да търсят правосъдие за действията на Маркос.
През март 1988г, в САЩ е подаден съдебен иск от Рохелио Рохас срещу бившия филипински диктатор Фердинанд Маркос и съпругата му Имелда Маркос. В иска си Рохас твърди, че през 1971г е открил златото на Ямашита. Разказва, че след като открива съкровището е арестуван от Маркос, а златото и статуята са му отнети и е изтезаван.
През 1993г Рохас умира при съмнителни обстоятелства в деня, преди да излезе да свидетелства в съда. Официално причината за смъртта му е инфаркт, но има подозрения, че е бил убит. Наследниците му и корпорацията Златния буда продължават да водят съдебната битка след смъртта му.
През 1996г жури в Хонолулу отсъжда $22 милиарда щети в полза на семейството на Рохас, които след присъдата са вдигнати на $41 милиарда – безпрецедентна сума в историята. На 7 ноември 1998г хавайският съд отменя съдебното решение за $41 милиарда срещу Фердинанд и Имелда Маркос. Основанието за това е липса на достатъчно доказателства за количеството и оценката на откритото от Рохас съкровище. Съдът потвърждава решението си относно Маркос и кражбата на златния Буда и 17 златни кюлчета.
Бил Гейтс оглавява най-богатата инвеститорска група, която ще се бори с климатичните промени
Какво правиш, когато лидерът на свободния свят изглежда е решен на всяка цена да оспорва климатичните промени? Е, ако си милиардер, вземаш нещата в свои ръце.
Точно това прави група от 20 инвеститори, сред които Бил Гейтс, Ричард Брансън и Джеф Безос. Те са основали фонда Breakthrough Energy Ventures на стойност $1 милиард, който ще започне да прави инвестиции в нови технологии, намаляващи емисиите на парникови газове през 2017г.
„Световният енергиен пазар се оценява на 6 трилиона долара и потреблението на енергия се очаква да се повиши с 30% до 2040г.“ – пише групата на своя уебсайт.
„Надвисналата опасност от климатичните промени и ангажираността на страните по света за ограничаване на емисиите изискват агресивен подход към стимулиране на енергийни иновации с нулев карбонов отпечатък.“
Фондът е част от коалицията Breakthrough Energy Coalition, която Гейтс стартира с приятели през декември 2015г. Сега планът е през следващите 20 години този фонд да инвестира в различни компании, от стартиращи до установени бизнеси.
Групата има общо богатство на стойност $170 милиарда, което я прави най-богатата инвеститорска група в историята. Те ще инвестират в много отрасли, включително производство на електроенергия, земеделие и транспорт.
„Отворени сме към всичко, което води до чиста, евтина и надеждна енергия.“ – казва Гейтс.
Милиардерът е известен с филантропските си начинания и със съпругата си инвестира значително в неща като лек за малария и ваксини за полиомиелит.
Жирафите изчезват тихомълком
Жирафите изчезват тихо и незабележимо, като популацията им отбелязва драстичен спад през последните 30 години. Това е заключението на Международния съюз за опазване на природата (IUCN).
Между 1985 и 2015г броят на жирафите в дивата природа е спаднал от 155 000 на 97 000, което е около 40% спад.
Жирафите се срещат предимно в южна и източна Африка, макар да има изолирани популации и в западна и централна Африка. Смята се, че именно тези по-малки популации са най-засегнати. От IUCN казват, че най-вероятната причина за драматичния спад са незаконния лов, загубата на хабитат заради земеделие и изграждане на инфраструктура за миньорски дейности и все по-честите конфликти между хора и диви животни.
Червеният списък на IUCN определя статуса на 85 604 вида, които оценява като незастрашени, близко до застрашени, уязвими, застрашени от изчезване и изчезнали. Най-малко 24 307 от тези видове са застрашени от изчезване, като жирафът вече е преминал от незастрашен вид към уязвим.
Освен с жирафите, последният доклад на IUCN разглежда статуса на 700 признати за нови видове птици, като поне 11% от тях вече са застрашени от изчезване. Сред тях са ярката синя ванга и атиокийското мушитрънче, чиито популации са пострадали сериозно заради изграждането на една язовирна стена.

13 от новите видове птици влизат в списъка като изчезнали в природата. Сред тях са паганското шаварче, акепата от Оаху и лейсанският медонос – и трите островни птици, които са заличени от инванзивни видове.

Google преминава на 100% зелена енергия през 2017г
През 2011г, Google използваше 0.013% от световната електроенергия за захранването на дата центрове и офиси. Тази консумация се увеличава непрекъснато, което се отразява върху сметките на компанията и карбоновия отпечатък върху атмосферата.
Следващата година 100% от електричеството, необходимо на компанията, ще идва от възобновяеми източници на енергия. Google ще закупи 2.6 гигавата енергия от ветрогенератори и соларни ферми, което ще е достатъчно за потреблението на компанията през 2017г.
Google върви към тази промяна от известно време. Компанията вече инвестира повече от $3.5 милиарда в проекти за възобновяема енергия и е най-големият в света корпоративен купувач на такъв ток.
Това може да е бизнес ход, който голяма част от водещите компании ще последват през следващите години. Като част от инициативата RE100, 83 от най-големите компании в света са се ангажирали да бъдат захранвани на 100% от възобновяеми източници на енергия. Сред тези компании са Nike, Nestle, Microsoft, Starbucks, Coca-Cola, Goldman Sachs, General Motors, H&M, IKEA и десетки други.
10 котешки кафенета
В този пъстър свят има по нещо за всеки вкус и предпочитание. В случая на фокус излиза идеята за място, на което любовта към котките и освежаващите или ободряващи напитки е еднакво голяма и важна. Посетителите на тези кафенета могат да се наслаждават на компанията на мъркащите си приятели, докато извършват обичайни ежедневни дейности като среща с приятел, бизнес уговорка или просто почивка.
Първото котешко кафене в света отваря врати преди повече от 15 години и посреща възторжените отзиви на местни и чуждестранни туристи. Успехът на формулата идва от факта, че котките благоприятстват за намаляването на стреса и като цяло спомагат за общото физическо и психическо състояние на стопаните си и затова е съвсем нормално да се прекарва възможно по-дълго време с тях, което не само е приятно, а и полезно.
Всичко започва в Тайпе, Тайван през 1998 г. Примерът се последва и в Токио, Осака и други големи градове в Япония. Разбира се като една дисциплинирана нация японците спазват правила, особено когато наоколо има животни. Организациите, отговарящи за грижа за животните, следят за техния комфорт и дори има правило, според което ако животното не прояви желание за контакт с клиента, клиентът от своя страна няма право да настоява.
- На японски „Neko“ означава котка и това е името на отвореното през 2012 г. котешко кафене във Виена, Австрия. Създателите му срещат доста организационни трудности, но все пак успяват да го развият успешно. Котетата „работещи“ в кафенето са от приюти и се чувстват прекрасно заобиколени от такова внимание и любов.
Снимка: https://www.facebook.com/Caf%C3%A9-Neko-451277494889818/photos
- Котешкото кафене в Сеул, Южна Корея. В „Godabang Cat Cafe“ се предлага най-добрият топъл шоколад в Южна Корея.
Снимка: https://www.facebook.com/pages/Godabang-Cat-Cafe/278645925479630
- „Shanghai’s Cat & Jazz Coffee“ в Шанхай, Китай. Открито през 2012 г. Освен на приятната компания на 8 котки, посетителите се радват и на нежна музика и приятна обстановка
- „Калико“ в Токио, Япония. Открито през 2011 г.
- „Nekokaigi Cafe“ в Киото, Япония. Тук деца до 13 години не се допускат, котките не могат да се хранят с донесени от дома продукти, не могат да се отнасят вкъщи и да се снимат със светкавица.
- Кафе „Храм на котките“ в Мюнхен, Германия. Отваря през 2013 г. Друг интересен факт за заведението е, че предлага предимно вегетариански менюта.
Снимка: https://www.facebook.com/177528245730928/photos/?tab=album&album_id=235039599979792
- „Cat Cafe“ в Будапеща, Унгария. Отворено в началото на 2013. 13 котки се грижат за доброто прекарване на клиенти, които обичат животните, но са твърде заети да имат домашен любимец.
Снимка: https://www.facebook.com/CatCafeBudapest/photos
- Арт кафе „Кошачья Республика“, в Санкт Петербург, Русия. Отваря през 2011 г. и е дом за 15 котки. Клиентите на кафенето могат да получат ценни съвети как да разбират домашните си любимци и дали полагат достатъчно и правилни грижи за тях.
Снимка: https://www.facebook.com/CatsRepublicRus/photos
- „Charming Cats Cafe and Pet Shop“ в Банкок, Тайланд. Отваря през лятото на 2012 г. Дом е на 30 котки от екзотични породи. Проектът стартира като магазин за котки, но прераства в кафене.
- „Le Café des Chats“ в Париж, Франция отваря през 2014 г. и разполага с над 30 котки. Появата на това кафене доказва, че французите обичат не само хубавите храна и вино, а и компанията на котките.
Автор: Мария Узунова
10 Любопитни факта за Австралия
Австралия е страна, която се намира на другия край на света. Тя е една от предпочитаните туристически дестинации в световен мащаб. Не трябва да се забравя, че освен благоприятните условия за живот и контрастните пейзажи, там често срещано явление са пожарите и наводненията. Тази информация и още доста любопитни факти биха били интересни и полезни за бъдещи емигранти в Австралия.
- Гласуването в Австралия е задължително
В Австралия да гласуваш е граждански дълг. Всеки гражданин трябва да гласува на парламентарните и сенатски избори. Гражданите, които откажат да гласуват, биват наказвани. Първоначално с 20$, но ако се повтори, го заплашва дори и затвор. Затова изборите тук се взимат насериозно. През последните 50 години избирателната активност в Австралия не е била под 94%.
- Столицата на Австралия е Канбера
Населението й наброява 350 000 души. Градът се намира между двата най-големи града Мелбърн и Сидни. Изборът за столица между Сидни и Мелбърн бил труден и затова статут на столица приел по-малкият град Канбера.
- Уникална дива природа
Австралия има дива природа, която е много по-различна от тази в останалата част на света. Приблизително 90% от дивите животни се срещат само на този континент. Само едно на десет животни може да сме срещали някъде другаде. Този невероятно висок процент на уникални видове се дължи на уединеното географско положение на Австралия. В продължение на милиони години тук не е имало контакт с други култури.
- Най-токсичният континент на света
Австралия се счита за най-токсичният континент на света. Безброй уникални животински видове са отровни и затова може да се каже, че ако напуснете този континент живи, би било голям късмет. Дали паяци, змии, риби, медузи или невинно изглеждащи растения: Смъртта дебне навсякъде. Затова има специализирани ваксини , които е необходимо да си направите, преди да заминете за Австралия.
- Медузите в Австралия
Ето и един пример. От м. ноември до м. май тропическите плажове в северната част на страната са трудни за използване. През тези месеци бреговете са окупирани от милиони медузи. Докосването от тази медуза може да бъде много болезнено или дори смъртоносно. В близост до големите градове има участъци от плажове, които са оградени от мрежи и само там къпането би било безопасно. Алтернатива би бил защитен костюм от медузи.
- Животът в Австралия е около бреговете
Невероятен факт е, че приблизително 85% от австралийците живеят на около 50 м от брега. Страхотно нали?
- Австралия е много рядко населена
Австралия е шестата по големина страна в света. Въпреки това там живеят около 22,8 милиона души. Гъстотата на населението е 2,9 жители на квадратен колометър.
- Един от най-изолираните големи градове се намира в Австралия
Това е град Perth. Населението му наброява 1,5 млн. души и представлява около 80% от населението на Западна Австралия. Като най-близкият град с най-малко 100000 души се намира на около 2100 км. по права линия на изток.
- Хотел означава пъб
Навсякъде където видите надпис “Hotel” означава, че вътре ще откриете кръчма. Разбира се има и стаи, но колко се използват е друг въпрос. В по-малките населени места местните любители на алкохолни напитки се навъртат винаги около мястото с надпис “Hotel”.
Това объркващо име има историческо значение: През 19-ти век законите за алкохола в Австралия били много строги. Лиценз за продажба на алкохол можели да получат само търговци, които предлагали и стаи за нощувка. И така „пъбовете“ се превърнали в хотели. Дори и днес, законите са по-строги, отколкото при нас. Например в супермаркетите не се продава алкохол, а само в магазини с надпис „Bottle Shops”.
- “Бялата” политика на Австралия
Днес Австралия е сравнително мултикултурна страна. Най-малкото в големите градове като Мелбърн и Сидни. Но дълго време Австралия е била расистка държава.
До 70-те години емиграцията в Австралия е била много строго контролирана: допускани са били само бели европейци. Емигрантите е трябвало да се явят на тест по език, който да докаже владеене на европейски език. По този начин са искали да не допускат азиатци в страната.
Австралия може да ни се стори странна в много отношения, но фактът, че се намира в другия край на света, обяснява всичко.
Витлеемската звезда може въобще да не е била звезда
Стотици години учени и теолози се опитват да обяснят Витлеемската звезда – загадъчният библейски символ, отвел тримата влъхви до техния нов водач, Исус.
Тя е известна и като Коледната звезда, но учените сега твърдят, че всъщност може въобще да не е била звезда.
Ново проучване на исторически, астрономически и библейски записки открива, че събитието от 6г.пр.Хр. всъщност е било рядко планетарно подравняване, при което Слънцето, Юпитер, Луната и Сатурн застават в съзвездието Овен.
Грант Матюс, професор по теоретична астрофизика и космология в университета Нотр Дам изучава Витлеемската звезда повече от десетилетие.
„Астрономи, историци и теолози отдавна дълбаят въпроса за Коледната звезда. Кога и къде се е появила? Как е изглеждала? От милиардите звезди в небето, която е светела толкова силно в онзи ден преди толкова време? Модерната астрофизика е средството, с което се опитваме да обясним едно от най-значимите астрологически събития в историята.“ – казва Матюс.
Според учения, Слънцето, Юпитер, Луната и Сатурн са се подравнили в Овен, докато Венера е била в съзвездието Риби, а Меркурий и Марс – от другата страна, в Телец.
Когато това подравняване на планетите се е случило през 6г.пр.Хр., Овен е бил и мястото на пролетното равноденствие.
За влъхвите, езическите жреци, звездобройци от древен Вавилон – известни още и като тримата мъдреци – това подравняване в Овен е символизирало раждането на новия владетел на Юдея.
Юпитер и Луната са говорили за раждането на владетел с необикновена съдба, докато Сатурн е символизирал новия живот.
Същото е и със съзвездието Овен и пролетното равноденствие, което бележи началото на пролетта.
„Влъхвите трябва да са забелязали това на изток и да са разпознали, че символизира величествено раждане в Юдея, което ги отвежда в търсене на новородения владетел.“ – обяснява Матюс.
Подобно събитие е изключителна рядкост и няма да бъде наблюдавано отново поне още 16 000 години.
Но дори тогава равноденствието няма да е в Овен.
Дори изчислявайки 500 000 години в бъдещето, учените казват, че няма да има друго такова подравняване, както онова, известно като Коледната звезда.
Според професор Дейвид Уейнтрауб от университета Вандербилд, ако мъдреците на Матей наистина са тръгнали да търсят новородения крал, ярката звезда не ги е водила, а само им е дала знак кога да тръгнат.
Освен това, не са открили новородено бебе в ясла. Все пак, бебето вече било на 8 месеца, когато влъхвите са разгадали астрологическото послание, което според тях предричало раждането на бъдещия крал.
Предзнаменованието започва на 16 април 6г.пр.Хр с изгряването на Юпитер през онази сутрин, последвано от лунното му затъмнение в съзвездието Овен по обяд.
Продължило е до 19 декември, когато Юпитер е спряла да се движи на запад, застинала е за кратко и е тръгнала на изток, наблюдавано спрямо застиналите звезди на заден план.
Според професора, Матей вероятно е писал с цел да убеди читателите, че Исус е бил предречения месия.
Вземайки предвид астрологическите бележки в неговото евангелие, той трябва да е вярвал, че историята за Витлеемската звезда ще е достатъчно убедително доказателство за неговата публика.