Поглеждайки назад към войните на 20-и век, все още се усещат ужаса и загубите, които е преживял света. Но колкото и кошмарни да са били, можело е да бъде много по-страшно… или много по-добре – зависи от гледната точка. Имало е моменти в историята, когато нещата са можели да се развият коренно различно и това едва не се е случило.

Военен план Червено – Американската инвазия на Канада

Англо-американските отношения може да изглеждат страхотни днес, благодарение на Дж.К. Роулинг, Монти Пайтън и „Шон от мъртвите“, но е факт, че САЩ и Великобритания дълго време се опитват да се избият, преди да намерят общи интереси. Военен план Червено е планът на американците в случай, че нещата тръгнат към зле с цялото английско кралство: Британия, Индия, Канада и където още са кацнали англичаните.

До 1902г американците вече са водели две войни с Англия и са се разминали с трета през 1896г. Когато англичаните сключват съюз с японците, американското правителство реагира остро. Нещата се успокояват след Първата световна война, но военният министър и министърът на военноморските сили въпреки това одобряват военен план Червено през 1930г. Никой не смята, че този план някога ще бъде приложен, но през 1937г се появяват слухове, че крал Едуард VIII подкрепя нацистите.

Какво спира войната?

Малък момент от историята, наречен кризата с абдикацията на краля. На 11 декември 1936г Едуард VIII шокира целия свят, когато се оттегля като глава на Британската империя, за да се ожени за два пъти развежданата Уолис Симпсън. Коя е тя? Жена, която самият Хитлер смятал, че може да е добра кралица.

Макар кралят по начало да не е особено авторитетен в страната, без проблем е можел да издава съюзнически тайни на германските си приятелчета. Което, между другото, историците подозират, че той и Уолис са започнали да правят след началото на войната, когато Великобритания застава твърдо срещу нацистите.

Какво е можело да се случи?

Американското правителство вижда Канада като най-доброто място за англичаните да нанесат удар дълбоко в американския континент, затова военен план Червено диктува САЩ да извършват мащабна инвазия на Канада през Върмонт, Северна Дакота и Средния запад. Планът дори описва детайли като най-подходящи маршрути през Ванкувър.

С Големите езера, превърнати във военни зони и бреговете на Канада блокирани от американския флот, военен план Червено вероятно е щял да принуди страната да се предаде. В най-лошия случай за американците, щели са да получат Квебек. В най-добрия случай – всичко, заедно с всички острови в Тихия океан, Атлантическия океан и Карибите, считани за заплаха.

Защитна схема номер 1 – Канадската инвазия на САЩ

Оказва се, че през цялото време, докато американската армия е планирала да нахлуе в Канада, канадците тайно са кроели своя инвазия. Защитна схема номер 1 е дело на канадския директор на военни операции Джеймс Браун, който вероятно е нямало да я измисли, ако Ню Йорк Таймс не публикуват на корицата си военен план Червено на 1 май 1935г.

Какво е предотвратило войната?

Разумът. Макар да е смятан за „отчаян план, който може и да проработи“, защитна схема номер 1 е прекратена от началника на генералния щаб на армията Андю Макнътън с основанието, че Канада си има по-важни неща от това да се занимава със САЩ. Схемата и автора й стават за смях, което не е изненадващо, имайки предвид, че планът е представлявал нещо като сражение с лък и стрели срещу картечници.

Ако Браун е бил надделял, тогава Сиатъл, Грейт Фолс и Минеаполис са щели да стоварят мощта на канадците със забележителна подла атака. След това Олбъни и Мейн са щели да бъдат нападнати в хода на контраатаката на янките.

След това Канада е щяла да се отбранява срещу САЩ, докато чака британския флот да доплава и да довърши работата от океана. Така САЩ са щели да бъдат обсадени от всеки фронт.

Операция Немислимо

Когато Втората световна война върви към края си в Европа, става ясно че САЩ и СССР ще са двете доминиращи световни сили. Това не се нрави на доста съюзнически лидери, защото за тях Сталин е също толкова голям изверг, колкото и Хитлер. Но какво биха могли да направят?

Руснаците вече са понесли най-голямата загуба в историята си и са се издигнали от пепелта по-силни от всякога. Те притежават половин Европа, някои от най-добрите генерали, живели някога, както и армия наброяваща около 10 милиона души – най-голямата армия в историята, а вероятно и най-опитната. Кой би искал да си има работа с тези хора, особено след спечелването на войната, до голяма степен благодарение на тях.

Страхът на Чърчил от съветска инвазия в Западна Европа води до създаването на операция Немислимо на 22 май 1945г. Макар Чърчил да настоява, че операцията винаги е била чисто „хипотетична“, трябва да се отбележи, че целта на плана е била американци и британци да се наложат над руснаците. Накратко казано, това е бил резервен план в случай на съветска инвазия, която британците са знаели, че никога няма да се случи.

Операция Немислимо щяла да бъде обявяването на Трета световна война още преди приключването на Втората. Освен това Чърчил по това време е напълно наясно с успешните ядрени тестове на САЩ. Той смятал, че САЩ и Британската империя заедно ще смачкат СССР, ако руснаците продължат с агресията си в Европа.

Защо операцията не е осъществена?

Заради математиката.

На колкото и питиета да е бил, Чърчил бил достатъчно трезвен, за да признае, че съветските войски превъзхождат съюзническите двойно. И това дори след плановете на британците да въоръжат 100 000 пленени германски войници, с които да нахлуят в Съветския съюз.

Успехът на операция Немислимо щял да зависи от американците, които не искали отново да се въвличат във война, докато все още се бият в Тихия океан. Труман нямал никакъв интерес да воюва с руснаците.

Ако има едно нещо, което трябва да научим от историята, това е, че Русия е адски трудна за превземане. И тук дори не говорим само за Москва. Сталин е бил подготвен чак до планината Урал. В Русия през войната има зима, има реки и има повече кал, отколкото пътища. Да не забравяме и армията, която убива повечето германци.

Единственият начин такава война да бъде спечелена, е бил американците да пуснат бомбите си над Съветския съюз. Но понеже тогава САЩ имат само две от тях, а точно толкова са им нужни, за да спечелят войната с Япония, може да се каже, че изборът е щял да бъде или едната, или другата война.

Най-вероятно резултатът от цялата тази работа щеше да тотален погром за англичаните и маршируването на руснаците чак до Ламанша, докато Труман упреква Чърчил с думите „Нали ти казах!“.