Преди Интернет един от любимите начини да покажеш на някого, че не го харесваш бил като се опиташ да го убиеш. Това разбира се не е лесна задача, ако мишената ти е световен лидер – мъжете и жените променили историята с покушенията си обикновено прекарвали години планирайки убийството и разчитали на прости и ефективни методи.

Други обаче успяват да влязат в историята заради безмилостната си бруталност и смешната некомпетентност.

5. Убиецът, дегизиран като мечка

Швейцарският проповедник Георг Йенач в общи линии е бил образецът за човек, просещ си покушение – безскрупулен политически лидер през 17-ти век, който се радвал на завидна слава като предател.

Казват, че смъртта има различно лице за всеки. В такъв случай за Йенач тя е дошла с лицето на мечка. По време на един карнавал пълен с угощения и алкохол, всички гости носели маски. Именно тогава Йенач забравил статуса си на най-мразения мъж в страната и свалил гарда си. Докато празнувал в отделна стая с приятелите си, към него се приближили няколко непознати, всички носещи маски, но един от тях бил с цял мечешки костюм.

Разбира се това на никого не му се сторило подозрително, още по-малко пък издутината под костюма, която много приличала на скрит пистолет. Изключваме и факта, че повечето от мъжете носели оръжия, а самата мечка размахвала огромна брадва. Йенач по някаква причина решил, че новите му приятели са пичове и ги поканил. Именно тогава злощастният швейцарец се превръща в първия човек в историята убит от мечка с брадва в ръце.

4. Убийството на Райнхард Хайдрих

Като един от архитектите на Холокоста и човек, който Хитлер наричал „мъжът с желязното сърце”, нацистът Райнхард Хайдрих се отличавал от океана от омразници с това, че бил най-мразеният от всички. През 1942г британското разузнаване обединява сили с чешката съпротива, за да свали Хайдрих. Задачата била поверена на Ян Кубиш и  Йозеф Габчик, двама смели и никому известни войници. Двамата имали само един недостатък – съдбата ги белязала като едни от най-некадърните убийци в историята.

Кубиш и Габчик избрали един тесен завой за място на покушението, откъдето щяла да мине колата на Хайдрих. Те заели позиции и зачакали сигнал да действат. Когато колата се появила, Габчик се приближил и натиснал спусъка. Нищо не се случило – оръжието засякло, защото се било запушило с храната за зайци, която убиецът бил купил за домашните си любимци малко по-рано.

Представете си изражението на нещастника със запушения пистолет в ръка, изправил се срещу най-големия злодей по онова време. Още по-голяма била изненадата, когато Хайдрих решил да спре колата и започнал да стреля… или поне се опитал. Пистолетът му не бил зареден. Докато Габчик и Хайдрих се опитвали да се застрелят взаимно с неработещите пистолети, Кубиш използвал момента и хвърлил граната. Разбира се не изчислил правилно закъснителя и ранил всички, включително и себе си.

Раненият Хайдрих се измъкнал от колата и тръгнал да преследва убийците невъоръжен. Кубиш откраднал едно колело и тръгнал да бяга. Нацистът не се отказал и наредил на шофьора си да го преследва. В този момент Габчик се сетил, че и той носил пистолет и гръмнал шофьора в крака, след което отпрашил без да довърши Хайдрих.

В крайна сметка нараняванията на Хайдрих при нападението не били толкова тежки и той щял да оживее… ако се бил добрал навреме до някоя болница. Оказало се обаче, че съвсем не бил най-популярната личност в страната окупирана от нацистите и никой не спрял да му помогне.

3. Убийството на Линкълн

Джон Уилкс Бут, който е застрелял президента Линкълн в театъра Форд през 1865г бил известен актьор. Макар покушението, което извършил да било успешно, то също така било изключително нелепо.

Първоначалният план на Бут бил да отвлече президента и да го върже за железопътните релси. Когато си дал сметка колко нелепо е това, решил лично да убие Линкълн и след това дори да се отърве безнаказано – не му се щяло да се превръща в мъченик.

Първата част от плана проработила разбира се – актьорът се приближил до президента и го гръмнал. Миг по-късно Бут разбрал колко лош бил изборът му на оръжие – пистолетът Деринджър с един патрон. Сега въоръжен само с нож, той се изправил срещу човека седящ до президента. Успял да го пребори, но трябвало да търси как да се измъкне. По някаква причина решил, че най-добрият път е право надолу.

Скочил от балкона, но шпората на обувката му се закачила за американския флаг и нещастникът паднал и си счупил крака. Сигурно ще си кажете, че с него било свършено, но по някакво чудо той все пак успял да избяга и да се укрива цели 12 дни.

2. Убийството на Григорис Ламбракис

Ламбракис бил ляв политик и активист още преди това да стане модерно или пък безопасно – през 60-те години, когато южната ни съседка е управлявана от дясната партия. Със своите действия той толкова ядосал гръцката полиция и армия, че те решили за крайно необходимо да го разкарат. Трябвало обаче да се подходи внимателно, тъй като Ламбракис бил популярна личност, а правителството не искало да си цапа ръцете.

Били изпратени двама убийци, които грабнали по една бухалка и се натикали в една малка триколка. Стигнали до мястото, където Ламбракис давал реч и в момент, в който вниманието на полицията било привлечено от друго, двамата успели да минат с колата си покрай тях. В планът им имало само един недостатък – за да пребият с бухалките Ламбракис трябвало да забавят триколката, да минат покрай човека и да го ударят по главата пред погледите на всички. Така и направили.

Тук срещнали още един голям пропуск в плана си ­-  озовали се сред тълпа от хиляди привърженици на човека, когото са пребили с бухалки.

1. Убийството на испанския министър-председател Луис Кареро Бланко

През 1973г четирима командоси от баската сепаратистка организация ЕТА решават да убият министър-председателя на страната. Мисията получава кодовото название Операция Огре и е абсолютно откачена.

Първо убийците трябвало да се представят като студенти по скулптура, за да наемат един приземен апартамент на улицата, по която Бланко често минавал. Дори фактът, че тези закоравели престъпници са успели да убедят хазяите, че са ученици е не малко постижение.

След това трябвало да изкопаят собственоръчно тунел под пътя – разбира се никой от тях си нямал представа от копаене на тунели. Щом започнали да копаят, открили че кирките им са твърде големи и не могат да ги размахват със сила. Тогава един от убийците се сетил, че има клаустрофобия – нещо, което трябвало да му хрумне още когато дал идеята „да се изкопае тесен, мрачен тунел”. Накрая тунелът започнал да се срутва отгоре им.

Все пак на някой му хрумнала идеята да прочете книга как се копае тунел. Убийците се научили как да укрепват тунела, за да не се срути, но човешките фекалии и газове, които  се изливали от канализацията вече се отразявали на здравето им. Невероятно, но четиримата в крайна сметка успели да прокопаят тунела – вторият най-щастлив ден в живота им.

Първият бил, когато колата на жертвата им минала по пътя над тунела, който вече били напълнили с експлозиви. Огромната бомба била повече от ефикасна – колата на Бланко хвръкнала до петия етаж във въздуха, прехвърляйки една сграда и се приземила на тераса от другата страна.

Момчетата били дегизирани като електротехници и наблюдавайки успеха си едва се сдържали да не се поздравят.

Никоя друга професия, освен може би тази на полицая и доставчика на пица, не е по-погрешно представяна в киното от тази на археолога. Във филмите, археолозите са все блестящи личности, рискуващи живота си в преследване на познание, докато древни артефакти и капани пречат на усилията им. Те постоянно отварят отдавна изгубени, прокълнати гробници и се натъкват на обладани от злото пещери, все в името на науката. В действителност обаче всички знаем, че археологията изобщо не прилича на това. Всъщност е доста по-ужасяваща.

Ужасените мумии

През 1886г египтологът Гастон Масперо върши своята еднообразна работа – вади мумии от саркофазите им, развива ги и записва досадни бележки. Тогава обаче се натъква на необичайно обикновен саркофаг. За разлика от кралете и кралиците, с които е работил през по-голямата част от кариерата си, този саркофаг не издава никаква информация за намиращото се вътре.

Дори още по-странно, тялото е обвито в овча кожа, която е била считана за нечиста от древните египтяни. Когато развива мумията, Гастон открива, че ръцете и краката на трупа са били завързани по някаква необяснима причина. И тогава, вдигайки поглед нагоре, той зърва едно ужасено, викащо лице.

Заради овчата кожа, вързаните крайници и измъченото изражение, експертите тогава смятат, че човекът (кръстено Неизвестен мъж Е) е бил отровен, погребан жив или по някакъв начин измъчван преди да умре. Сега обаче, след много по-подробни изследвания върху мумифицирането и още запазени примери, вече разбираме колко нелепа е била тази теория. Не защото мумията не е имала ужасено изражение, а защото всъщност това е при всички мумии.

Ако челюстта не е здраво стегната по време на мумифицирането, тя се отваря при процеса на разлагане. Но не всички култури вземат това предвид, а понякога пък просто възлите се развързват или изхлузват. Затова, освен Неизвестен мъж Е, има още няколко такива ужасени мумии, открити при различни разкопки по света.

Масовият гроб на обезглавените викинги

Археолози разкопавали част от скучен стар път в Дорсет, когато изненадващо се натъкнали нещо доста вълнуващо: масов гроб с обезглавените останки на 54 викинга. Когато започват внимателно да записват местоположението на костите, те забелязват нещо доста необичайно – костите на краката, ръцете, торса и главата били подредени във отделни купчинки.

Но защо? Какво се е случило? Според първоначалната теория, след като са били заловени от жителите на близко село, което по някакво чудо е оцеляло след викингско нападение, самите викинги са били убити, а труповете им са съблечени и разчленени.

Това обаче не обяснява защо викингите са били обезглавени чрез необикновени, много прецизни удари с меч отпред назад. След като отхвърлят първата си теория, археолозите твърдят, че всъщност по-вероятно е викингите да са били пожертвани при много контролиран и странен ритуал, несъответстващ на никоя близка култура по онова време.

Планинската моа

През 1986г експедиция тръгва към връх Оуен в Нова Зеландия с намерението да изследва обширната мрежа от пещери под планината.

Зловеща атмосфера, изолирана експедиция, неизследвани пещери. Звучи като продължение на „Спускането“, но като че ли още по-страшно. Когато проучва коридора между две пещери, екипът се натъква на нещо доста тревожно: купчина странни кости. Кости с все още запазена кожа, почти свежа. Както и това нещо:

Оказва се, че екипът е открил 3000-годишни останки на планинска моа – птица, която някак е успяла да изчезне, въпреки че е разполагала с нокти, на които може да завиди дори велоцираптора.

Гробницата на загадъчните черепи

През 2009г археолози изследват дъното на праисторическо езеро в Мотала, Швеция и попадат на основите на мистериозна каменна структура. Залавят се за работа и не след дълго изравят животински останки, каменни инструменти… и 8000-годишните черепи на 10 души, деца и възрастни.

В последствие попадат и на 11-ти череп, погребан дълбоко в древната кал на езерното дъно. След това пък откриват фрагменти от един от другите черепи, умишлено натъпкани в кухината на 11-ия череп.

Нека да преговорим: По някакви необясними за нас причини, някакво древно общество вероятно е изколило 11 души в каменна къща насред езерното дъно, след което е натъпкало черепа на единия мъртвец в черепа на друг.

Но това не е всичко. Преди да бъдат наврени в гробницата, няколко от телата били пронизани с кол и запалени. В два от черепите дори все още стоели коловете.

Официалните теории са много, от странни погребални практики до група воини, набили на кол черепите на своите врагове. Според нас обаче загадъчните праисторически хора, които са затворили костите там, всъщност са били добрите и просто са избавили света от вампирите.

Каналните бебета

Група археолози, проучващи канал под римска баня в Ашкелон, Израел, откриват стотици хиляди дребни кости. Надеждата им, че са попаднали на древно римско KFC, вместо на бебешко гробище умира, когато за техен ужас започват да намират черепи и осъзнават, че са затънали до кръста в помийна яма, предназначена за изхвърлянето на новородени.

Всичко на всичко, археолозите откриват близо 100 тела и никой не знае защо те са там. Първоначално се смята, че ямата е използвана за изхвърлянето на момиченца, което е ужасяващо, но има логика, имайки предвид, че по онова време са се отнасяли към жените със същото уважение, както към тоалетната хартия. Анализите обаче показват, че много от костите са на момчета и мистерията остава.

Хората от тресавището

Торфените фермери в Северна Европа заслужават съжалението ви. Освен че имат една от най-депресиращите работи на света – торфът съвсем не е толкова забавен, колкото златото или понитата – те често се натъкват на кошмарни находки като тази:

Това за съжаление е точно каквото изглежда: убити хора, предложени като дар при някакъв шантав торфен ритуал. Един от труповете разказва доста ясна картинка: Той е убит зимата след лоша реколта. По лицето му има следи от брада, което показва, че е бил държан в плен и не му е позволявано да се бръсне в дните преди смъртта си. Погребан е точно в средата на торфено блато.

Точно така, бил е убит и предаден на торфа за добра реколта.

Древна химическа война

През 1933г археологът Робер дю Меснил провежда разкопки в района на Дура-Европос, където древните перси са обсадили римляните. Там французинът открива няколко тунела, което е нещо очаквано при ситуация на обсада. Необикновеното се оказва купчината от 19 римски войника в единия тунел, всички изглеждащи сякаш са умрели, бягайки от нещо. Какво може да е имало в другия край на тунела, че да ужаси и да убие 19 римлянина толкова бързо?

Един персийки войник, открит вкопчил се отчаяно в бронята си, завинаги застинал в този панически момент.

Прибавете към това и факта, че по стените са открити следи от сяра и битум. И така, имаме един ужасен персиец, умрял в гърчове; 19 римлянина, умрели докато бягат в противоположната посока; следи от сяра по стените.

Може да изглежда като обладаване от демон, но има и някои по-достоверни теории. Заключението на археолозите е, че това е един от най-ранните опити за химическа война.

Римляните чули персите да копаят под земята, затова насочили своя тунел към врага. Техният бил по-плитък от персийския, затова планът бил римляните да ги изненадат отгоре. Но никоя от двете страни не била изненадана: персите също чули римляните да копаят.

Те им устроили капан. Тъкмо когато римляните пробили, персите запалили своя тунел и хвърлили сяра и битум в пламъците. Разчитали на естествените течения да отведат отровния пушек към врага. Един войник обаче не успял да се измъкне и загинал, жертва на своите. Римляните били обгърнати от задушаващия газ, който се превърнал в сярна киселина в дробовете им.

Когато говорим за италианския Ренесанс, обикновено се сещаме за имена като Медичи, Да Винчи и Галилео. Малцина обаче са чували за Бартоломео Кристофори, изящен майстор, живял и работил по времето на гореспоменатите. Може да не знаете името му, но знаете за най-великото му изобретение – пианото.

Почти нищо не е известно за семейството и детството на Кристофори. Роден е през 1655г и е израснал в Падуа, Венеция. Когато пораства, той работи върху всякакви инструменти, но най-известен става като майстор на клавесини. Точно с тази работа, когато е на 33 години, Кристофори привлича вниманието на Фердинандо Медичи, наследника на Козимо Медичи, владетел на Флоренция. Принцът наема майстора да поддържа инструментите в огромната му колекция, както и да се опита да изобрети нови такива.

Първоначално обаче Кристофори не е заинтересован от предложението. В една от малкото записки, които имаме от него, той твърди, че когато принцът разбрал за отказа му, казал, че ще го убеди да приеме. И наистина Кристофори започва работа и получава по-висока заплата от предшественика си – 12 скуди на месец, плюс напълно обзаведена къща, както и инструменти, с които да работи. В последствие получава също собствена работилница и двама помощници.

Преди Кристофори да изобрети пианото, липсвал струнен музикален инструмент с клавиши, който да предлага достатъчно широка експресивност и да е подходящ за публични изпълнения. Основните варианти по онова време били клавесинът и клавикордът. И двата инструмента работели чрез натискането на клавиш, който удрял съответстващата струна. Главният проблем обаче бил, че силата на звука на клавесина не можел да се регулира, а пък клавикордът бил прекалено тих, за да се използва на обществени места. Именно дизайнът на пианото решава и двата проблема.

А относно кога Кристофори изобретява това, което днес познаваме като пианото, инвентар на музикалните инструменти на Медичи от 1700г разкрива, че първото пиано вече е било създадено, но тогава е се е наричало „арпичембало“. Смята се, че е изобретено през 1698 или 1699г, но Кристофори вероятно е работил по него още от 1694г. Пианото обаче е представено на обществото чак през 1709г.

Чертежи и описания на оригиналното пиано са публикувани през 1711г и майстори от цяла Европа започват да работят по пресъздаването му, особено германеца Готфрид Зилберман. Той става толкова известен с работата си по пианото, че понякога погрешно е посочван за негов изобретател. Истината е, че макар Зилберман да допринася значително върху историята на пианото, той разчита основно на дизайните на Кристофори и неговата версия на инструмента се появява около година след смъртта му.

Първоначалните прототипи на Зилберман обаче не са особено сполучливи. Той дава на Йохан Себастиан Бах да пробва първия, но музикантът не е впечатлен. Критиките на Бах мотивират германеца да изобрети по-добро пиано, този път копирайки по-късните дизайни на Кристофори, съдържащи повечето от частите, които срещаме и в модерното пиано. Бах харесва новата версия.

Във всеки случай, след като изобретява пианото, Кристофори продължава да работи за фамилията Медичи, дори след смъртта на своя благодетел, Фердинандо Медичи, през 1713г. Самият Кристофори умира през 1731г на 76 години, прекарвайки по-голяма част от живота си в опити да усъвършенства пианото.

Три от неговите пиана са оцелели до днес. Най-старото, от 1720г, се намира в Метрополитън, Ню Йорк. Другите две са в Рим и Лайпциг.