Великият Рамзес II е третият фараон от XIX династия, роден през 1303 г. пр.н.е., син на Сети I и съпругата му Туйи. Той е владетелят, управлявал най-дълго Египет – почти седем десетилетия, половината от които – постоянно във война.
Рамзес II се възкачва на трона през 1279 г. пр.н.е., едва 24-годишен. По време на продължилото му 66 години управление Египет достига своите максимални граници, а епохата се смята за най-големия разцвет в египетската цивилизация. По негово време са построени много храмови комплекси и монументални произведения на изкуството – като уникалният скален храм в Абу Симбел, например.
Прочети повече за Абу Симбел: http://iskamdaznam.com/abu-simel-hrama-na-ramzes/
В историята на Египет има 11 фараона с името Рамзес. Само Рамзес II обаче, е титулуван от сънародниците си със званието „Велики”. Много статуи на фараона са били намерени по долината на река Нил. На раменете им е било изписано „Силният бик”. Прякорът на Рамзес говори за мощта и силата му като воин.
В стремежа си да разшири границите на Египет, Рамзес II води много военни експедиции, като реорганизира армията си и създава свой собствен военен флот.
Рамзес II празнува 14 пъти празника на Сед, който се отбелязва за пръв път на десетата година от царуването на фараона и след това на всеки 3 години. Още докато е жив, Сети I му подбира на сина си три съпруги. Най-привилегирована от тях е Нефертари Меренмут, чието име означава прекрасната възлюбена на Мут. След подписването на мира с хетите, Рамзес II се жени и за някои от хетските принцеси. През живота си Великият създава огромно потомство, като се предполага, че оставя след себе си между приблизително 56 синове и 44 дъщери.
Един от най-древните, запазени до наши дни мирни договори е свързан именно с великия фараон. Текстът на договора между Рамзес II и царя на хетите Хатушили III е изсечен върху камък, а с него се слага край на войната между двете държави, няколко години след голямата битка при Кадеш.
Битката при Кадеш се състояла през 1275 г. пр.н.е. между египетската войска на Рамзес II и хетите на Муватали. Тя се провежда на брега на река Оронт, в днешна Сирия. В нея вземат участие около 5 000 бойни колесници и 9000 пеши войници, което е прави и първата за времето си масовата битка в подобен мащаб. Петнадесет години след сражението, предвид факта, че никоя от страните не може да се обяви за победител, е подписан договорът, с който Рамзес II и Хатушили III осигуряват за царствата си сравнително дълъг период на мир. Текстът на договора, преди да бъде изсечен върху камък, първоначално е гравиран на сребърна плочка с клинопис, а по-късно е преведен на египетски и е увековечен на стените на храма в Карнак.
Още с качването си на престола, Рамзес започва да строи своя гробница и храм в Абу Симбел. На входа на храма има 4 огромни статуи, с които фараонът искал да покаже, че е бог сред боговете.
Рамзес II умира на преклонна възраст през 1213 г. пр.н.е. Водят се спорове дали е починал на 91 или на 99 годишна възраст. В древността мумифицираното тяло на фараона е препогребвано многократно, за да се избегнат набезите от мародери на царски гробници. За последно мумията на Рамзес II се оказва скрита в тайник, заедно с мумиите на други фараони, чиито гробници са били ограбени. В средата на XIX век тайникът е открит от арабско семейство, занимаващо с разграбване на гробници. Арабите започнали да продават на европейски туристи различни ценности, което привлича вниманието на египетските власти. Службата за охрана на паметниците от древността провежда операция и шейхът, който стои начело на групата мародери, е принуден да издаде мястото на подземния тайник край Деир ел Бахри.
Добре запазената мумия на Рамзес II е намерена там през 1881 година. През септември 1975 година мумията преминава специална процедура за обща консервация в Париж. За пътуването на мумията от Кайро до Париж ѝ е оформен съвременен паспорт, какъвто притежава всеки египетски гражданин. В паспорта, в графата “занимание” е записано “цар (починал)”. При пристигането във френската столица мумията на фараона е посрещната с всички военни почести, които се полагат при посещение на държавен глава. В днешни дни мумията на Рамзес II се намира в Египетския музей в Кайро.
Носят се много легенди за най-великия сред фараоните от Новото царство. Според някои той е бил левичар и е имал рижа коса. Други предполагат, че е бил много висок – според някои източници ръстът му е бил 210 см. Това твърдение се счита за грешно от съвременните египтолози.
Несъмнено, една от най-любопитните легенди е тази, която свързва Рамзес II с библейския Мойсей. Има различни теории – едни смятат, че Мойсей извежда израелското племе от Египет именно по времето на Рамзес II. Това обаче противоречи на фактите – тъй като според Библията, при преминаването на морето, фараонът и армията му са унищожени, а Рамзес II доживява до дълбока старост.
Съществува и друга версия, според която Мойсей е син или внук на Рамзес II. Доказателство за това изследователите виждат в Изход от Библията, където е записано: “След дълго време умря царят Египетски” и Бог се явява на Мойсей, за да го убеди да поеме мисията по освобождаването на евреите. Ако приемем, че Мойсей наистина е внук на фараона е сред претендентите за трона, то смъртта на Рамзес II е наистина благоприятен момент да предяви претенциите си.
Няма конкретни данни, които да опровергаят или да докажат категорично тези версии. Факт е обаче, че сключеният след битката при Кадеш мир, дава възможност на египтяни и хети да заживеят заедно. От смесването на двете нации възникват юдеите – народът от който води началото си християнството.
