Още
    Начало Блог Страница 232

    Замъкът в Равадиново – България

    На 2 километра от Созопол, навътре в сушата до село Равадиново се издига странна, романтична и величествена постройка. Гледана от въздуха, прилича на кръст, гледана откъм езерото – на детска приказка.

    y543w
    Снимка: Facebook

    Сградата отвън е украсена с орнаменти от месинг, които ни препращат в легендарните рицарски времена. Те висят по каменните стени, обвити в задната част на замъка с гъст бръшлян. Кулите са украсени с мед и месинг.

    556445

    hyfdde
    Снимка: Facebook


    Навсякъде из градината има статуи, огромни дървени фенери с красива дърворезба, каменни птици и русалки. След като веднъж влезе в имението през голяма каменна порта, посетителят поема към уникалния дворец. Следва красива арка, копие на Адриановата в Истанбул. Зад нея се озоваваш в приказна градина с езеро, в което плуват двойка бели и четири черни лебеда, които привнасят неповторима атмосфера към аристократичната обстановка.

    erdjrr

    5433Снимка: Facebook


    Собственикът иска цяла България да знае, че всеки може да дойде тук по всяко време и да види замъка. „Направих го в България, защото сме родени тук и тук ще умрем , а той ще остане…”

    erdyr

    Замъкът печели 1-во и 2-ро място в категорията  „Туристическа атракция“ на най-престижния международен конкурс за дизайн и архитектура в Италия „A’ Design Award“ 2016. и бе обявен за архитектурно чудо.

    Видео.

     

    Едни от най-красивите места в България

    Един страхотен клип, който показва малка част от невероятни места в България.

    Трудно е да се каже дали това са най-привлекателните дестинации, защото в родината ни сякаш има безкрайно много красиви кътчета, но със сигурност кадрите в това видео спират дъха.

    https://www.youtube.com/watch?v=DTIx-JmvzCw

    Синеморец – Силистар: пътеката с дивите райски гледки

    С нажежяването на температурите всички започваме да мечтаем за безметежните дни край морето. Всяка година се чудим къде да прекараме отпуската си и много от нас обръщат взор към курорти и плажове извън пределите на България. Но си струва да обмислим възможностите, които родното Черноморие ни предлага, въпреки редицата наболели проблеми.
    Всеки любител на топлото южно слънце, красивите плажове и къмпингуването е чувал за плаж Силистар. Той се намира на около 5-6 км. Южно от Синеморец и си струва да бъде посетен, дори само за това, че е част от защитена местност. Но, ако и вие сте от хората, които не издържат да стоят с часове на хавлията, плажът е отправна точка за една невероятна пешеходна възможност. Преди да излезете на самия плаж, в ляво се крие пътека, почти потулена от растителност, която бързо ви издига на скалите над плажа.

    IMG_2026

     

    Тя се вие по самите скали, надвиснали над морето. По пътя ви следват шумът на вълните, песните на птиците и слънчевите лъчи.

    Untitled-1

    Пътеката, тръгваща от Силистар, стига до южния плаж в Синеморец. Обратният път също е възможен, но трябва да предвидите възможността да пътувате по шосето с кола в едната посока, ако ходенето се окаже изтощително.
    Преди да стигнете Синеморец, пътеката ще ви отведе до друг красив плаж – Липите, който също е известен за къмпингарите.

    Untitled-8

    По протежение на цялата пътека ви се разкрива невероятна гледка към морската шир и крайбрежието. Ще видите диви, каменисти плажове, малки стръмни заливчета, ще се любувате на изкуството на морската вода, дълбала с постоянство причудливи форми в скалите.

    Untitled-3

    Малко преди Синеморец има информационна табела, която разказва, че оттук минава via Pontica, морският прелетен път на птиците и предоставя на любителите орнитолози добра възможност за наблюдение на дивия живот.
    По пътеката няма маркировка или други обозначения, но морето е най-добрият ориентир.

    Untitled-5

     

    Untitled-4

    Теренът не е с повишена трудност, но има стръмни места и гъста растителност, а в някои гористи, влажни отсечки и ята насекоми, което прави разходката не особено подходяща за малките. Големите също не бива да подценяват възможните опасности, както и факта, че се върви няколко часа. Не забравяйте да се запасите с вода и храна.

    Untitled-2

    Ако във вас тлее авантюристичният дух, обаче, обуйте здрави, туристически обувки и отделете някоя слънчева сутрин, за да извървите „пътя на птиците”. Наред с всичко друго това приключение ще обогати албума ви с невероятни кадри!

    Untitled-6

    Untitled-7Снимки: личен архив                                                                                          

    Автор: Ралица Люцканова

    Човешката история в снимки – част 1

    1. Най- старата оцеляла снимка, направена с фотоапарат – Франция 1826 или 1827г.1
      Снимка: National Geographic
    2. Парижката работилницата на скулптора Фредерик Огюст Бартолди по време на изграждането на Статуята на свободата през 1882г. 2
    3. Младо момиче с изкуствени крака 1900г. Поради огромният напредък на тази технология за времето си, експерти първоначално са подложили на съмнение истинността на фотографията.
      3
    4. Свещеник по време на опело в памет на десетки жертви на корабокрушението на Титаник, преди да бъдат погребани в морето 1912г.4
      Снимка: Daily Mail
    5. Ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му херцогиня Австрия Софи, само няколко минути преди да бъдат убити в Сараево 1914г.5
    6. Уолтър Йео е един от първите претърпели пластична операция. Изгарянията са получени по време на Първата Световна война 1917г.6
    7. Замерване дължината на банските костюми на жените през 1920. Нарушителките подлежали на глоба.7
    8. Тестване на бронежилетка. Вашингтон 1923г.
      8
    9. Кула от бурета с алкохол, която подлежи на унищожение по време на Сухият режим 1924.9
    10. Откриването на гробницата на Тутанкамон, 1924г.
      10
    11. Изгорени манекени от музея на мадам Тюсо след пожар, който унищожава и поврежда голям брой фигури, създадени от самата Тюсо, 1925г.11
    12. През 30-те и 40-те години на миналият век са окачали бебешките кошчета на прозорците. Така децата живеещи в големи градове получавали чист въздух и слънчеви бани. Снимката е правена около 1937.
      12
    13. Момче чете в руините на книжарница след въздушно нападение над Лондон, 1940г.
      14
    14. Войници празнуват края на Втората Световна война, 1945г.
      15
    15. Джералд Уолър (австрийско сираче) получава нови обувки, 1946г.
      16
    16. Жена крие лицето си до знак „4 деца за продан“ – Чикаго, 1948г.
      17

    Най-незабележимите животни в природата

     

    Много животни разчитат на способността си да бъдат незабележими. Няма нищо срамно в това: природата е сурово и жестоко място – ние също се крием. Но някои същества са толкова добри в сливането с околната си среда, че то вече не е камуфлаж, а цяло изкуство. Говорили сме и друг път за такива животни, но тук ще ви покажем още шест, които в този момент може да са точно пред и вас и дори да не знаете – ако четете тази статия от пустинята, блатото или дъното на океана, разбира се.

    Плодовата мушица, която си има хайка

    6. Плодовата мушица, която си има хайка

    Мушицата goniurellia tridens има по крилата си изрисувани мравки (може би паяци), също като на самолет от ВСВ. Но те не са само някакви бегли очертания на мравки или паяци – само ги погледнете, направо са си реалистични.

    Защо тази плодова мушица има такива татуировки? Не можем да сме сигурни, но се предполага, че с тях плашат потенциални хищници, карайки ги да мислят, че вече са били изядени и накацани от други твари.

    Мъхоподобните пръчици са горските "духове"

    5. Мъхоподобните пръчици са горските „духове“

    Това на снимката е мъхоподобна пръчица от рода phasmatodea. Тя е напълно неразличима в джунглата и това ни кара да се запитаме как по дяволите е била открита? Да не би някой изследовател да е претърсвал джунглата, като е ръчкал всичко пред себе си, давайки имена на нещата, които са помръднали?

    Trychopeplus laciniatus живее високо в горите на Коста Рика и залага цялото си съществуване на това да не изглежда като нещо живо.

    Някои насекоми постигат подобен камуфлаж като закачат по себе си разни боклуци, но всичко по пръчицата си е нейно и е част от екзоскелета й.

    Нощната пеперуда, преструваща се на листо

    4. Нощната пеперуда, преструваща се на листо

    Макар нощните пеперуди да са известни като по-малко интересните братовчеди на обикновените пеперуди, някои от тях всъщност са доста впечатляващи. Например тази на снимката. Не, не под листото, а самото листо. Китайската нощна пеперуда uropyia meticulodina доста се старае с камуфлажа си – вижте всичките жилки, сенки и навитите на руло крила. А сега забравете всичко, защото е една оптична илюзия. Пеперудата всъщност има напълно нормална форма, но крилата й са с такава шарка, че създават илюзията за свито, изсъхнало листо.

    Пигмейското морско конче, което се преструва на корал

    3. Пигмейското морско конче, което се преструва на корал

    Със своите 2см височина, пигмейското морско конче е един от най-дребните представители на и без друго дребен вид. Само го погледнете! За нещастие, точно заради размера си, то трябва доста да се старае, за да оживее. За щастие обаче, способността му да се слива с коралите го прави и едно от най-незабележимите същества във водата. Всъщност, видът е открит, след като учените събрали малко корали за изследване и се натъкнали на морското конче сред тях.

    Баронската гъсеница е невидима върху листата

    2. Баронската гъсеница е невидима върху листата

    Това е euthalia aconthea, гъсеницата на баронската пеперуда. Върху всяка друга повърхност, тя е като ярка неонова табела, но върху листата е напълно неразличима.

    Местен вид в Индия и югоизточна Азия, баронската гъсеница се храни с листата на манговите дървета, след което се представя за тях. Тя подравнява тялото си с жилките на листото и застава в центъра му.

    Паякът, който ви дебне от пясъка

    1. Паякът, който ви дебне от пясъка

    На тази снимка има паяк. Може би дори много паяци. Кой знае? Като поредното доказателство, че не е добра идея да ходите боси по пясъка, представяме ви ocyale guttata. Този вид вълчи паяци се сливат толкова незабележимо с пясъка в детските площадки и обществените плажове, че няма да разберете за него, докато не забоде зъби в детето или крака ви.

    Мостът на безсмъртните

    Гранитни върхове в причудливи форми, невероятна природа, красиви залези и поразителни височини. Жълтата планина в Източна Азия е наистина нещо, което всеки човек трябва да види. Най-високият мост в света – мостът на безсмъртните, известен още като Huangshan, е разположен именно там. От моста се разкрива спираща дъха гледка към спускащите се надолу склонове, а облаците сякаш докосват върховете на планината.

    3

    Със своите над 140 забележителности, отворени за посетители, Huangshan е водеща туристическа дестинация в Китай.

    Мостът на безсмъртните

    Мостът на безсмъртните

    Голяма част популярността си Huangshan дължи на китайското изкуство и литература. Освен вдъхновение за много поети, мостът на безсмъртните и неговите пейзажи често са тема на множество произведения на изкуството в китайската живопис. От времето на династията Тан до края на династията Цин за Huangshan са написани над 20 000 стихотворения, а на негово име е кръстено и училище за живопис. Режисьорът на „Аватар“ – Джеймс Камерън, споделя, че е бил силно повлиян от Huangshan при създаването на измисления свят във филма.

    Мостът на безсмъртните

    Мостът на безсмъртните

    По пътя нагоре към върха, стръмните склонове са осеяни с множество стъпала за изкачване. От едната страна, наречена Южна небесна порта, дори са разположени три дъски, по които човек може да балансира, придържайки се до скалите с помощта на голяма верига. Страхът от височини би бил единственото извинение да не предприемете това вълнуващо пътешествие през Жълтата планина, защото това е нещо, което наистина си заслужава да се изживее.

    Три български суперхрани

    Интересно е как се изменят ценностите в нашето съвремие. Някога приоритет са били добрият живот и грижата за оцеляването. Двете са били взаимно свързани. Работата на полето, макар и трудна, не е натежавала, защото точно тези полета са раждали прехраната на семействата.

    Хората са усещали връзката със земята и не просто са я поддържали, те са се грижели за нея, облагородявали са я. Тогава храната е била ценност, защото е дарявала живот.

    Днес пък имаме ГМО храна, която отнема живот и разболява. Но си имаме и могъща фармацевтична индустрия. Всичко е в опаковки – и храната, и така необходимите ни лекарства. В тази връзка ще цитирам Луиз Хей, който трайно се настани в съзнанието ми: „Храня се само с неща, които растат“. Звучи простичко. Но това е фундаментът.

    Храната не е само пържени картофи, чипсове и сандвичи. И не се ограничава само до така познатите ни въглехидрати, мазнини и белтъчини. За да е полезна и да ни поддържа здрави (нейното реално предназначение), тя трябва да съдържа и фибри, и минерали, и витамини, и микроелементи…

    За щастие все повече хора напоследък обръщат поглед към природните дарове и към суперхраните. Това е признак, че искат да възстановят прекъсната си връзка с природата. А ние трябва да си припомняме от време на време, че България изобилства от натурални храни и суперхрани. Те са навсякъде около нас – в двора, в парка, на поляните, на полетата. Също както е било едно време. И също както едно време, те продължават да са източник на здраве и живот.

    Три български суперхрани

    Коприва

    За повечето хора ползите от копривата се свързват с високото съдържание на желязо. Но освен желязо, в копривата се съдържат 20 аминокиселини, 8 от които са незаменими. Това са тези аминокиселини, които не могат да бъдат синтезирани от организма и е нужно да се приемат чрез храната. Сушената коприва е много богата на белтъчини – цели 25% се съдържат в нея. За сравнение – в свинското месо са 16%.

    Малко известно е, че съдържанието на витамин C в копривата е по-виско от това на лимоните, а съдържанието на витамин А – от това на морковите. Освен това има големи количества витамин К, който е от голямо значение за съсирването на кръвта. Тя е източник на минерали, като: калций, магнезий, цинк, фосфор, кобалт и др. Листата на копривата са богати и на хлорофил, а той от своя страна има противораково действие и понижава киселиността на кръвта.

    Използват я за детоксикация, защото има диуретични свойства и при неразположения, като алергии, анемии и артрит. Лекото натупване с коприва може да помогне при ишиас или схванатост в някои части на тялото.

     

    22874

    Черница

    Черницата може да върне зрението на слепец. Или поне така казвали древните китайски медици. Наистина плодът подсилва защитните сили на очния нерв, но идеята на азиатските специалисти била по-скоро да подчертаят вълшебните лечебни свойства на плодовете. Според китайските легенди черниците са ключът към дълголетието. Освен при зъбобол, диабет, бъбречна недостатъчност и т.н. черниците помагат и при афти. Танините в листата им действат заздравяващо върху устната лигавица. Борят се и срещу ензимите, които отделят различни бактерии, преди те да успеят да предизвикат кариеси по зъбите.

    Плодовете на черница са изключително богати на витамини. Особено високо е съдържанието на витамин А, С и В2. Срещат се следните минерали – фосфор, натрий, калий и магнезий. В черницата се съдържат 18 аминокиселини. В нейния състав почти липсват мазинини, а количеството на захар е сравнително малко, което я прави подходяща за ежедневна консумация.

    Черницата се възприема като помощно средство при бронхит; при леки форми на диабет също се използва, заради способността й да намалява нивото на кръвната захар. Доказано е подобрението на дейността на сърдечно-съдовата система.

    Освен това в нея се съдържа ресвератол – смята се, че той има анти-застаряващо действие, макар че това твърдение не е подкрепено с научни доказателства. Дори и действието на ресвератолът все още да не е изследвано върху човек, при направените тестове върху гризачи са наблюдавани противовъзпалителни и противоракови ефекти.

    Черницата е добро средство за борба с различни дерматози, заради съдържащия се в нея танин, който има изсушаващ ефект.

    Проблемът при тях е, че черниците са едни от най-нетрайните плодове. Дори в хладилник издържат само 2-3 дни, после започват да гният. За да се възползвате цяла година от лечебните им свойства, замразете ги във фризер. Най-добре във вода, за да не променят вкуса си и да се съхранят максимално полезните съставки.

     

    dkbr

    Тученица

    Тученицата може да се види буквално навсякъде. Култивацията й е започнала в миналото в Индия и Персия, впоследствие се е разпространила по целия свят, а днес, след дълъг период на пренебрегване, хранителните й ползи я правят все по-търсен продукт.
    У нас тученицата се среща често, ще я познаете по плътните, месести тъмнозелени листа във формата на розетка. Семената й са толкова мощни, че могат да се съхранят в почвата до 40 години, а самото растение е без особени претенции към почва и климат. Малко растения могат да се похвалят с подобна сила и издръжливост, а по подобен начин тученицата действа и на тялото ни при консумация. Мнозина я смятат за плевел, но всъщност тя съдържа много полезни вещества и витамини и се използва като лек при редица заболявание. Някои от тях са: вирусни инфекции, възпалени сливици, възпаления на половите органи, цистит и др.

    Високото съдържание на витамин А прави тученицата много полезна за зрението. Само 100 грама са достатъчни, за да приемете половината от необходимата ви за организма дневна доза от този витамин. В тученицата се откриват и витамините В6 и В9, както и минералите: калий, натрий, магнезий, фосфор.

    Това растение е много подходящо за консумация от вегетарианци – в него се съдържа пет пъти повече омега-3 мастни киселини от спанака. Консумацията на тученица спомага за прочистването на кръвоносните съдове и натрупаните в тялото токсини.

    Тя е и естествен антибиотик, който унищожава салмонела, туберколозни и други болестотворни бактерии.

    Начините й за консумиране са както всички останали зелени растения – идеална е за салата, задушено или готвено. Използват се листата и младите по-тънки стъбла. В Гърция например е много популярна салата с тученица, фета сирене, домати, лук, чесън, риган и зехтин, в Турция я готвят подобно на спанак, а в Португалия я използват в супи. Разбира се, може да добавите шепа тученица и към зеленото смути.

    Важно е да се спомене обаче, че тя не бива да се консумира по време на бременност.

     

    Изумителни създания

    Кралски лешояд

     

     

    Снимка: Jerry Reynolds

    2215

    Лешоядите обикновено са известни като тъпи, грозни,черни птици.

    От друга страна, кралският лешояд е изумителна птица.

    Тялото му е бяло в горната част и черно в долната, а главата му е изпъстрена в различни цветове. Широко разпространен е в почти цяла Южна и Централна Америка, но в последно време представителите намаляват поради изсичане на горите.

    Една от теориите за името му е, че в легендите на маите птицата е била крал, който е изпращал посланията на боговете до хората и обратното.

    Японски паяковиден рак
    Снимка: Leong Soong

    2517

    2518

    Това е най-големият жив Антропод. Краката му се простират на 4 метра дължина и тежат 20кг. Смята се, че живеят до 100 години.

     

    Морски паяк

     

    2512

    INV0033. Two sea spiders, Colossendeis megalonyx ssp., crossing each other's path, Antarctica

    Този зловещ студенолюбив обитател на морските дълбини дори няма тяло, а вместо това органите му са разположени в краката. Необичайното създание обитаващо Южните морета около Антарктика се състои почти изцяло от крака без обособено тяло и дълъг хобот, с помощта, на който изсмуква жертвите си, обикновено мекотели като медузи и червеи.

    Морския паяк няма дихателна система, а използват дифузия.

     

    Камшичест скорпион

    1228

    Ужасяващите паякообразни имат големи щипки и камшиче в края на коремчето. Тези скорпиони могат да изпускат различни химикали, включително и мравчена киселина, хлор и оцетна киселина.

    Обърната морска котка
    Снимка: jgamboa

    Тези африкански риби често се забелязват да плуват на обратно (с корема нагоре). Смята се, че го правят, за да улавят храна по повърхността на водата, като например яйца на насекоми. Оцветяването им също е наобратно – за разлика от повечето риби, при тях коремчето е по-тъмно от гърба.

    Водна мечка

    Тези малки, приличащи на гъсеница, създания са едни от най-изумителните. Могат да живеят навсякъде – от горещи извори до арктически региони. Още по-невероятно е, че могат да влязат в крионичен режим, което ги прави почти неуязвими от външни заплахи. Могат да оцелеят при температури от над 150 градуса по Целзий, както и такива близки до абсолютната нула. Издържат на огромно налягане, радиация и дори космическия вакуум. Метаболизмът им също клони към нула. Най-често се откриват по мъхове, лишеи и други влажни места.

    Вампирска нощна пеперуда

    За разлика от останалите пеперуди, които пият нектар, вампирската буквално пие кръв. Използва хоботчето си, за да пробие кожата и започва да смуче. Често хапят и хора, но за щастие не е известно да пренасят болести.

    Вълнена нощна пеперуда
    Снимка: Maria

    Megalopyge Opercularis са доста космати, особено в стадий на гъсеница, когато приличат на персийска котка. Може да изглеждат пухкави и мекички, но в никакъв случай не ги докосвайте. Като повечето гъсеници, и тези имат защитен механизъм. Косъмчетата всъщност са отровни бодли. Ако се убодете няма да умрете, но със сигурност ще ви боли много.

    Жирафски хоботник
    Снимка: ketuakelas

    Както може да се очаква, тези хоботници имат дълъг, прав врат (само мъжките). Това им помага при строенето на гнездо. Също така са и доста цветни, като най-често са оцветени в черно и червено.

    Кашалот джудже

    Кашалотът е могъщо създание. Той е най-големият от зъбатите китове, гмурка се на голяма дълбочина и яде огромни сепии. Все пак това е най-малкият вид китове. Голям е горе-долу колкото човек и изпуска червеникаво вещество, което пропъжда хищниците.

    Андийска сипка
    Снимка: San Diego Shooter

    Женските са съвсем обикновени, но мъжките имат странен, яркооранжев гребен. Перата му са червени, оранжеви, черни и сиви. Това е националната птица на Перу.

    Кокосов рак
    Снимка: WildImages

    Това е най-големият антропод на сушата и тежи 4кг. Този рак се катери по дърветата и яде кокосови орехи, а според слуховете краде и блестящи обекти.

    Космата жаба

    Тази африканска жаба е получила името си заради косъмчетата отстрани на мъжките. Те спомагат за абсорбирането на повече кислород, тъй като мъжките прекарват повече време на сушата докато пазят яйцата си. Друго интересно при тези жаби е, че имат отделящи се нокти с костна структура. За да отдели ноктите си, жабата трябва първо да си счупи малка кост.

    Барелеева риба

    Въпреки, че тази риба е известна на учените от доста време, те едва наскоро разбират колко странна е. Рибата има черно тяло и прозрачна глава. Въпреки че отпред на главата си има две издутини, това не са очите й. Всъщност очите й са зелените сфери, които се виждат в прозрачната глава.

    Източник: listverse.com

    Теория на всичко

    Теорията на всичко присъства в мечтите на всеки учен.  Ако някога бъде разкрита, тя ще описва механизмите на вселената до най-малкия детайл и ще промени цялостното ни разбиране за природата. Ще разберем и какво е тъмната материя, защо времето се движи  само в една посока и как работи гравитацията.  Както Стивън Хокинг е казал, това ще бъде „окончателният триумф на човешкия разум – ще имаме познанието на Господ”.

    Въпреки десетилетията положени усилия, прогресът е много бавен. Много физици са се посветили в разработването на теории за „квантовата гравитация”,  които обединяват квантовата механика с основите на относителността – предпоставка за теория на всичко. Има много теории и всяка една от тях разглежда различни части от проблема. Представяме ви седем от водещите теории до сега.

    Quantum-Gravity

    Теория на струните

    Това е може би най-известната теория на всичко, както и най-изучаваната. Тя предполага, че съставните частици, които познаваме всъщност не са частици, а малки струни, които „изглеждат” като частици през микроскопите, защото са прекалено малки.

    Изчисленията на струнната теория се базират на допълнителни измерения, които хората не могат да изпитат директно.

    Тези предположения са радикални, но много теоретици намират струнния подход за елегантен и предлагат различни вариации на основата, на които изглежда решават някои от космологичните гатанки. Въпреки всичко има две препятствия, които трябва да бъдат преодолени.

    Първо, струнните теоретици не успяват да направят нови прогнози, които да бъдат тествани и струнната теория на този етап си остава просто теория.

    Второ, има прекалено много варианти на теорията и всеки един от тях може да се окаже верен. За да избегнат това, някои физици предлагат М-теория, която обединява в себе си много от вариациите на струнната теория. Но и тук възникват някои проблеми. Взавимост как ще я разгледате, М-теорията може да опише всяка от 10500 вселени. Според някои физици това е доказателство за съществуването на множество вселени, но други смятат, че това е поредното нещо, което не може да бъде тествано.

    Повече за теория на струните можете да прочетете в тази статия.

    gravity_well_cartography_2_by_lordsong-d5lrxws
    Затворена квантова гравитация

    Въпреки, че не е така известна, тази теория е единственият реален съперник на струнната теория до момента.

    Основната идея зад теорията е, че пространството  не е непрекъснато както си мислим, а е разкъсано на по-малки отсеци с дължина 10-35  метра. Те са свързани помежду си и образуват пространството, което познаваме. Когато тези връзки между тях се усучат на възли и се преплетат, образуват елементарните съставни частици.

    ЗКГ теорията прави няколко предвиждания с реални ефекти и хвърля малко светлина върху зараждането на вселената. Нейните поддръжници обаче, все още не успяват да включат и гравитацията в теориите си. И тук, както и при струнната теория, има недостиг на реални експериментални тестове.

    Теория на динамичните триангулации

    Тя доста прилича на теорията на затворената квантова гравитация. И тук се приема, че пространството е съставено от малки „градивни блокове”, но този път са четириизмерни участъци, наречени пентахорони.

    Тези пентахорони изграждат голямата вселена, която е съставена от три пространствени измерения и едно времево. Всичко до тук е чудесно, но има един съществен недостатък – теорията не може да обясни съществуването на материята.
    [smartads]

    3-141114110408
    Квантова гравитация на Айнщайн

    Идеята е предложена от Мартин Рутер от университета в Майнц, Германия и залага на нещо съвсем различно.

    Част от проблема с обединяването на гравитацията и квантовата механика се корени в това, което се случва с гравитацията при по-малки мащаби. Колко по-близо са два обекта един до друг, толкова по-силно е гравитационното привличане между тях, но гравитацията действа и самостоятелно, което при много малка дистанция поражда обратна сила. Според общоприетите теории, силата тогава би трябвало да стане изключително силна – това означава, че има нещо сбъркано в тях.

    Рутер е открил начин да създаде „фиксирана точка” – дистанция, при която гравитацията спира да се усилва.

    Квантова диаграма

    Всички теории до сега се базират на това, че пространството и времето съществуват и от там се опитват да построят остатъка от вселената. Идеята на Фотини Маркополу от института по теоретична физика във Ватерло, Онтарио, е да се премахнат съществуващите пространство и време.

    Според Маркополу, когато се е сформирала вселената не е имало пространство като това, което познаваме днес. Вместо него е имало само абстрактна мрежа от пресечни точки. Много скоро след това мрежата се разпаднала и някои от пресечните точки се разпаднали, което довело до създаването на голямата вселена, която разглеждаме днес.

    b90a4b0f6e6de5e1

    Вътрешна относителност

    Разработена от Олаф Дрейер от Технологичния институт в Масачузец,теорията на вътрешната относителност се опитва да обясни как относителността може да се приложи в квантовия сват.

    Всяка частица във вселената има стойност „спин”, която може да се разгледа като това, което се случва с частицата докато тя се върти. Моделът на Дрейер предлага система от спинове, които съществуват независимо от материята и са разпръснати произволно. Когато системата достигне критична температура, спиновете се подреждат и образуват определена схема.

    Никой, който живее в самата система, не може да види спиновете.  Ние виждаме само крайният резултат от тях, което са пространството и материята. От модела си, Олаф успява да извлече и нютоновата гравитация.

    Е8

    През 2007г. физикът и сърфист Гарет Лизи става известен с възможна теория на всичко.

    Всичко тръгва от дискусия за Е8 – сложен осем измерен математически модел с 248 точки. Лизи показал, че различни основни съставни частици и сили, познати на физиците, могат да се разположат върху точките на модела и взаимодействията помежду им се получават естествено.

    Някои физици силно критикуват  теорията, но други я приветстват. В края на 2008г. на Лизи е дадена зелена светлина, за да продължи работата си по Е8.

    Източник: newscientist.com

    10 въпроса, на които винаги сте искали да знаете отговорите

    Тук ще ви разкрием всичките мистерии на живота!

    1. Защо лепилото не залепва по вътрешната страна на шишенцето?

    В повечето случаи, лепилото трябва да си взаимодейства с въздуха, за да се втвърди.

    2. Как се нарича мъжката балерина?

    Мъжът, танцуващ балет, не се нарича балерин, а балетист.

    10 въпроса на които винаги сте искали да знаете отговорите

    3. Защо в края на някои книги има празни страници?

    Причината е, че книгите обикновено се печатат от големи листове хартия, които се делят на 8, 16 или 32 листа. Празните страници са останалите до това число.

    4. Защо булчинските рокли са бели?

    Булчинската рокля е можела да бъде всякакъв цвят – просто най-хубавата рокля, която жената е притежавала. Бялата рокля се е наложила след като кралица Виктория я популяризира през 19-ти век със своята сватба.

    5. Защо американците наричат спорта си футбол, след като не ритат топката?

    Американският футбол е произлязъл от ръгбито, което пък е дошло от футбола, който познаваме ние. От там и връзката с името, макар правилата да са се изменили до толкова, че играчите вече не ритат топката, а я хвърлят.

    10 въпроса на които винаги сте искали да знаете отговорите

    6. Защо на слънцето кожата потъмнява, а косата изсветлява?

    И в двата случая слънцето унищожава меланина, пигмент в кожните клетки. Но ключовата разлика е, че косата е съставена от мъртви клетки, а кожата ви е жива. Меланинът остава унищожен в косата ви и тя изсветлява, докато кожата произвежда нов меланин, който замества изгубения пигмент.

    7. Защо небето е синьо?

    Слънчевата светлина се състои от всички цветове на дъгата, но земната атмосфера разпръсва синята светлина от останалите цветове и небето изглежда синьо.

    10 въпроса на които винаги сте искали да знаете отговорите

    8. Откъде идва песничката „Happy Birthday to You”?

    Мелодията идва от песента „Good Morning to All”, която е написана и композирана от Пати Хил и Милдред Джей Хил през 1893г. Мелодията и текстът на „Happy Birthday to You” са регистрирани като запазена марка през 1935г от The Summer Company. Престън Уер Орем и Р.Р. Форман са записани като автори.

    9. Защо казваме „панталони“ в множествено число, след като са само едни?

    Едно време, панталоните са шити от две части, по една за всеки крак. Множественото число на думата се е запазило дори след като панталоните вече се шият от едно парче плат.

    10. Къде отиват мазнините, когато отслабнете?

    Мастните ви клетки се свиват, докато излишната енергия, складирана в тях, се използва за генериране на топлина и остатъчни продукти като вода и въглероден диоксид. Буквално уринирате, изпотявате и издишвате мазнините си.

     

    5 насекоми и животни, които ненавиждаме, а не трябва

     

    Винаги сме имали странен двоен стандарт спрямо останалите същества. Строим сложни лабиринти и къщи за хамстерите и ги обличаме в миниатюрни костюми, но бихме отровили един плъх без да се замислим.

    Често забравяме, че някои от най-мразените напасти са тези, които най-малко го заслужават.

    Хлебарките

    Хлебарките

    Проблемът с хлебарките не е само в това, че изглеждат отвратително и пренасят болести, но по някаква причина настояват да живеят в кухнята ни. Повечето хора предпочитат да видят бомба със закъснител в кухненския шкаф, отколкото люпило на хлебарки.

    Но причината хлебарките да оцеляват толкова добре в кутиите с корнфлейкса ни е, че от векове наред те са нашите миниатюрни и трудолюбиви съквартиранти. Хлебарките са се адаптирали да споделят гнездата си с по-големи животни, за да имат постоянен достъп до храна, мухъл, плесен и дори вкусните яйца на по-опасни насекоми като бълхи, дървеници и въшки. В замяна на това ние, по-големите гръбначни, би трябвало да се наслаждаваме на безплатните санитарни услуги и да похапваме онези, които не бягат достатъчно бързо.

    За животинското царство това си е много изгодна сделка, но преди няколко века хората са решили, че трябва да се избавят от армията гладни буболечки и бившите ни приятели са се превърнали в нарицателно за мръсотия. Колко мръсни са обаче хлебарките?

    Това зависи. Ако живеете директно над някоя помийна яма или държите разлагащи се трупове под леглото си, напълно възможно е хлебарките ви да разнасят някой патоген, но те са като котките и постоянно се чистят, така че се отървават от замърсителите много преди да ги разнесат по сандвича ви с шунка.

    При по-задълбочени изследвания дори се оказало, че микробите изобщо не полепват толкова лесно по тях, така че колко са мръсни зависи от това, върху което стъпват.

    Осите

    Осите

    Огромна оса нахълтала в пълния с хора офис има същият ефект като луд с картечница – „Аааа! Оса! Ето я! Бягайте! Разберете какво иска и й го дайте!”

    Когато осите не ни инжектират с болезнена отрова, те обричат други насекоми на една от най-бавната и мъчителна смърт в природата. Паразит, който изяжда приемника си отвътре навън се нарича паразитоид и по някаква случайност по-голямата част от паразитоиди в природата са оси. Смята се дори, че са успели да асимилират специален вирус, за да бъде ужилването дори още по-ужасно.

    Хлебарки, гъсеници и дори паяци падат жертва на осите, превръщайки се в зомбита – химически поробени инкубатори на ларвите на осата.

    Работата е там обаче, че именно поради това светът би бил по-лошо място без малките садисти. Хищните антроподи като паяците, водните кончета и калинките поддържат деликатния баланс в природата, но никой от тях не е толкова способен, колкото паразитоидната оса, която не само е еволюирала да открива и разчленява ядящи растенията насекоми, но и останалата природа около тях е еволюирала, за да им помага.

    Да разгледаме например обикновената царевица. Когато тя бъде нападната от определен вид гъсеници, изпуска специален химикал, който привлича  определен вид оси, които да се справят с унищожителите на посевите. Ако пък се окаже, че гъсениците са от друг вид, царевицата отделя друг химикал, който привлича съответния вид оси. Но не само растенията се облагодетелстват от това. Някои оси се навъртат край големите бозайници и преследват досадните конски мухи.

    Плъховете

    Плъховете

    Най-широко разпространените бозайници, които не ходят на два крака и не карат автомобили (все още) са гризачите, които наричаме плъхове и от филмите са най-известни като съществата, които живеят в канализацията, гризат трупове, пренасят купища болести и си проправят път до домовете ни, където използват кутията от корнфлейкс за тоалетна.

    За да бъдем честни, част от ужасяващата реалност на този гризач е истина. Освен, че ни костват милиарди долари всяка година, плъховете са един от най-разпространените вредители по света, хранещи се с беззащитните диви животни където и да са, дори докарвайки някои видове до ръба на изчезването.

    От друга страна същото можем да кажем и за доста по-големи и опасни видове, които в този момент четат тази статия. И докато повечето хора намират плъховете за ужасяващи, то едва ли е защото се хранят с яйцата на застрашените от изчезване птици киви. В поп културата плъховете са най-известни с мръсотията, чумата и другите заразни болести, като всеки изтребител на вредители ще ви каже, че плъховете са сериозна опасност за вас и вашето семейство.

    Но, ако плъховете са толкова опасни гризачи, защо тогава не чуваме повече за това? Истината е, че освен, ако не хванете плъх от улицата и да го сложите в устата си, няма научни доказателства, които да потвърждават, че плъховете са такива преносители на болести. Тази лоша слава им се носи от не безисвестната Черна смърт, която е убила около 75 милиона души през 14-ти век. Чумата обаче била пренасяна от бълхите на всякакви топлокръвни бозайници. Плъховете се оказали отговорни само защото били най-разпространени.

    Комарите

    Комарите

    3500 вида комари бродят всяка нощ в търсене на свежа, топла кръв, оставяйки след себе си досадни сърбящи пъпки и разпространявайки болести като мръсна спринцовка с крила.

    Несъзнателно пренасяйки микроби от една жертва на друга, комарите допринасят за милиони повече смъртни случаи всяка година от което и да е друго животно в природата. Започвайки живота си като водна ларва, комарът оцелява дори в най-малките и мръсни водни басейни докато е готов да разпери крила. Но може ли кръвопийците да имат и хубава страна?

    Работата е там, че комарите са едно от най-големите изобилия на хранителни вещества за многобройни видове по целия свят и това се дължи до голяма степен на това, че пият кръв.

    Мъжките присъстват в диетата на всякакви птици, прилепи, жаби, паяци и хищни насекоми, докато ларвите са най-важната храна за множество сладководни риби, които пък от своя страна стават храна за по-големи хищници (например нас). Изкачвайки се така по хранителната верига, може да се окаже, че комарите са най-нужните насекоми на планетата.

    Може би си мислите, че всяко животно е храна за друго животно и, ако тези досадници изчезнат, може би нещо по-готино ще заеме мястото им. Но комарите се хранят с пълната с протеини кръв от гръбначните животни и това ги прави толкова плодовити и така подходяща вечеря.

    Така благодарение на комарите милиони животни се хранят с нашите телесни течности всеки ден и нощ. Не е тяхна вината, че в слюнката им се развиват смъртоносни микроорганизми.

    Не ви караме да ги харесвате, но в случай, че сте се питали защо майката Природа ги е създала, то не е защото е кучка.

    Бактерията Е. коли

    Бактерията Е. коли

    Да си го признаем, ако някой ви каже, че храната ви е покрита с бактерии, ще я изхвърлите моментално. А ако някой ви каже, че тялото ви е пълно с Е. коли бактерия, ще потърсите лекар преди да започне рядкото щастие.

    Вярно е, че технически не са животни, но безброй бактерии чакат всеки удобен момент, за да завладеят телата ни. Диария, проказа, антракс, салмонела, сифилис, гангрена, пневмония  и стрептококи са само частица от болестите, които някои бактерии ни носят и харчим милиарди всяка година в нестихващата война за прогонването им от нашите тела, храна и домове.

    Това обаче е война, която не искаме да спечелим.

    Човешкото тяло се състои от около 10 трилиона клетки. Това е много. Знаете ли кое също е много? 100 трилиона – броят на бактериите, които живеят спокойно в чревния ви тракт в този момент.

    Някои от тях са паразитни, а други са незначими, но повечето живеят в симбиоза – партньорство, при което две форми на живот се облагодетелстват от присъствието си. Щом стомахът разбие храната на пихтия, всичко, което консумираме се преработва от нашите чревни гости, чиито остатъчни продукти съставляват голяма част от хранителните вещества за тялото ни.

    Голяма част от нишестето, захарите, протеини и фибрите не могат да бъдат преработени от нашите ензими, но са лесна работа за бактериите. Тази чревна флора изпълнява толкова голяма метаболична функция, колкото цял орган и макар в човешкото тяло да има стотици хиляди различни видове бактерии, най-доминиращият е Ешерихия коли.

    Да, това е същата бактерия, която ни кара да хвърляме напълно здрави зеленчуци и да готвим месото. Един или повече щамове на Е. коли започва да колонизира тялото ви само дни след раждането ви и моментално програмира имунната ви система да разпознава бактерията като приятел. Това е причината много от по-редките щамове да ни разболяват – първите пристигнали в тялото карат организма ви да държи останалите настрана.

    В Битката за Берлин Червената армия стоварва същински ад над германската столица

    В Битката за Берлин Червената армия стоварва същински ад над германската столица. В последните дни от войната, през април 1945г, повече от 2 милиона мъже, 6000 танка и 40 000 артилерийски оръдия са изпратени срещу 100 000 германци, останали да бранят Берлин. Руснаците извършват най-голямото артилерийско нападение в историята – 40 000 оръдия откриват огън наведнъж и обсипват града с 1.3 милиона снаряда. Берлин е изпепелен, а повече от 275 000 германци са убити. Руснаците губят 75 000 души, част от които убити от приятелски огън заради хаоса от бързата атака в стремежа да бъдат изпреварени западните сили.