Ако търсите идеалния пример за това колко се е променил Холивуд през последните десетилетия, погледнете трейлъра на най-новия „Междузвездни войни“. През 70-те години филмите бяха пълни със сложни кукли и хора, потящи се в тенекиени роботи, но сега всичко е дигитално. Или поне почти всичко.

Оказва се, че има хора на филмовото изкуство, които се противопоставят на монопола на компютърните ефекти и правят откачени неща, за да ни дадат невероятни сцени, за които повечето не знаят, че са заснети с истински обекти.

5. Истински пясъчни бури, роботи и космически кораб в „Интерстелар“

Основно правило в работата на Кристофър Нолан е, че ако ефектът изглежда твърде невероятен и невъзможен, то той вероятно е настоял да го направят наистина. Помните ли когато героят на Матю Макконъхи влезе в червеевата дупка и попадна на място, където пространството и времето бяха представени физически?

Вероятно не сте си и помисляли, че има нещо истинско в тази сцена – все пак точно за това са измислени компютърните ефекти. Как иначе биха го направили? Като окачат Макконъхи като марионетка в някаква смахната къща? Ами, общо взето, да.

Част от сцените са заснети на триетажна снимачна площадка, използвайки висящи инсталации от лазерни принтове, сложни проекции и трикове с перспективата.

Ами роботът TARS? Той със сигурност е компютърна анимация, нали? Не. Около 80% от сцените с робота, които виждате във филма, са заснети с помощта на физически модели, задвижвани от хидравлични помпи. Звучи впечатляващо, докато не разберете, че са използвали и 15-метров космически кораб, спуснат от кран.

Друго нещо, което всички смятат за компютърни ефекти са пясъчните бури, защото повечето режисьори не са достатъчно луди, за да сложат топ актьори на пътя на летящ със 100км/ч пясък. Но не и Нолан.

Жалко, че не му повериха „Джурасик Парк“, защото сме сигурни, че щеше да измисли начин да клонира истински динозаври.

4. Едва не са убили Том Круз в „На ръба на утрешния ден“

„На ръба на утрешния ден“ беше изпълнен с адреналин филм, в който явно повечето актьори са били разхвърляни като чучела.

Това в горния десен ъгъл не е каскадьор, а добре познатия ни Том Круз, около когото летят ракети и хора. Вярно, поне е имал 60-килограмова реплика на бронирания костюм, която да го предпазва. Разбира се, това едва ли му е помогнало много, когато е трябвало да бяга от огромна огнехвъргачка.

А тук Круз явно е си намерил извинение да не носи костюма и бяга от падащ хеликоптер без никакво подсигуряване. Актьорът дори едва не загинал, когато колежката му Емили Блънт се блъснала с кола в едно дърво при една от каскадите. Притрябвали са им каскадьори…

3. Непрекъснатите сцени в „Истински детектив“ са умопомрачителни

С „Истински детектив“ продуцентът Ник Пицолато явно е решил да види колко хора помнят „Ед телевизията“ отпреди 20-ина години. Иначе сериалът е интересна история, превърнала се в произведение на изкуството към края на четвърти епизод, когато се случва това:

Гледате 6-минутна, непрекъсната сцена, в която Макконъхи се опитва да избяга от квартал със заложник, докато край него хвърчат куршуми, бейзболни бухалки и много псувни. Има два начина да се заснеме такава сцена. Първият е да се използват хитринки, за да се прикрият монтажите между определени моменти, като например когато камерата се обръща към хеликоптера – който знаем, че дори не е истински.

А ако си достатъчно луд, може да го направиш всичкото на един дъх – точно както е тук. Били са нужни седем опита, за да се получи както трябва. Всеки път е имало куп скрити помощник режисьори, техници, гримьори, които мацали бързо с кръв актьорите, както и пилоти на хеликоптери.

2. Невъзможната камера в „Операцията 2“

Ако филмите с бойни изкуства са еквивалента на мюзикълите, само че с повече насилие, тогава „Операцията“ е като „Клетниците“  – толкова безупречно конструиран и смъртоносен за всеки от персонажите. „Операцията 2“ не е по-различен, само че е по-мащабен по отношение на кръвта и кинематографията – от масивна бойна сцена в затвора до двубой в малка тоалетна, в този филм има по нещо за всеки фен на насилието.

Но вижте колко е тясно! Едва имa място някой да се изпикае прав, как са побрали огромна камера там? Ами операторa?

Ако беше филм на Майкъл Бей, той щеше да добави стените при пост продукцията. Но понеже не е, трябвало е да измислят нещо друго.

Да, всъщност са движели декорите около камерата. Доста семпло и елегантно решение. Но не е толкова впечатляващо, колкото тази сцена:

Как смятате, че са я заснели? Прехвърляйки камерата от човек на човек, докато единият оператор е облечен като седалка, а другият е окачен до колата.

1.„Хижа в гората“ – сбирщина от чудовища

Джос Уедън не прави нищо наполовина. За „Хижа в гората“ от 2012г, той и режисьорът Дрю Годард решили, че искат сцена, в която общо взето всяко чудовище, което можете да си представите, да се появи, макар и за половин секунда. Естествено възложили на хората по специалните ефекти да направят истински версии на всички грозници от кошмарите ви.

Гигантски чудовища? Няма проблем:

Левитиращо момиче призрак? Ето го:

Балерина от Ада? Разбира се. Това е 9-годишно момиче, подложило се на часове гримиране.

Да не забравяме и човекът-русалка – окичен от глава до пети с тръбички с кръв – актьорът не е можел да се движи по 12 часа и се е налагало да го разнасят с носилка.