Най-големият ледник във Франция се е стопил с над 3 метра
Ледникът на връх Монблан „Мер дьо глас“ (Море от лед), който е най-големият на територията на Франция, се е стопил с над 3 м. за една година, съобщава Франс прес.
Причината за голямото топене са високите температури от миналото лято. Спадането на ледника е три пъти повече от нормалното за година.
Самите измерванията направени от глациологическата лаборатория в Гренобъл, Югоизточна Франция. От октомври 2014 г. до октомври 2015 г. огромният ледник, който е с площ 32 км2. е изгубил 3,6 м. от дебелината си по цялата повърхност.
От 30 години насам ледникът губи средно по 1 метър от дебелината си вследствие на глобалното затопляне. Топенето на ледника през миналата година е съпоставимо с това от 2003 г. и 2009 г., когато „Мер дьо глас“ отново изгуби над 3 м. от дебелината си.
Морското ниво на планетата се покачва по три основни причини. Първата е топенето на снежните покривки в Гренландия и Антарктика, втората е топенето на планинските ледници, а третата е разширяването на океаните, които стават все по-топли.
И трите причини са свързани с глобалното затопляне.
Източник: offnews.bg
Как Австралия е загубила войната с емутата
Емуто е местно животно в Австралия и както всеки знае, всичко в Австралия изглежда е способно да убие човек. Ако не го направи слънцето, то ще са отровните паяци или отровните змии. Затова не бива да е изненада, че емуто – нещо като кръстоска между щраус и велоцираптор – също обича да всява шок и ужас сред австралийците.
В началото на Първата световна война, повече от 5000 ветерани опъват лагер на границата на хабитата на емуто в Западна Австралия – част от програма, целяща подпомагането на войниците да изкарват прехраната си като обработват земята. Сушата обаче унищожава повечето ниви, а емутата редовно заграбват каквото е останало.
За нещастие, цените скачат до небето след войната и много от войниците не могат да си позволят огради, за да се пазят от птиците. Но понеже все пак са войници, тяхното решение разбира се е да грабнат пушките и да стрелят на месо. Така през 1928г са убити около 3000 емута.
Въпреки това обаче, до 1932г повече от 20 000 птици нахлуват в земите на фермерите, търсейки храна. Обичайно редът бил да се подаде оплакване до министъра на земеделието, само че ветераните нещо му нямали доверие, затова се обърнали директно към военния министър, който едва ли не обявяваа война на емутта. Той дава на фермерите две картечници и 10 000 патрона, както и изпраща двама стрелци и майор Мередит. Победата им била вързана в кърпа.
Мередит повежда нападението над емутата, но за собствена изненада открил, че врагът е много бърз и хитър. Емутата се криели в сянката на дърветата и поради гъстата растителност стрелците не можели да се прицелват. Освен това, след няколко битки емутата изглежда научили колко е обхвата на картечниците и винаги стояли далеч.
В крайна сметка войната приключва със срамно поражение за австралийците. Макар без жертви от страна на хората, били убити по-малко от 1000 емута… с близо 10 000 изстреляни патрона. Ето какво пише и самият Мередит:
„Ако имахме армия, корава колкото тези птици, тя щеше да победи който и да е враг. Те се изправят пред картечниците с неуязвимостта на танкове.“
След време птиците си тръгнали, но само защото житото било прибрано и вече нямало какво да заграбват.
Селяни нападнаха майка и бебе орангутани, бягащи от горски пожар
Огнен ад обхвана островите Суматра, Калимантан и Борнео, като стихията продължава да бушува вече повече от седмица. Пожарите са причинени от хората, които често изгарят обширни региони, за да разчистват място за палмови плантации.
Докато огънят опустошава Борнео, дивите животни нямат друг избор, освен да бягат за живота си. Това води до брутални сблъсъци между хора и животни. В един такъв случай, семейство орангутани попадат на група изплашени селяни, които ги нападат.
Селяните започнали да хвърлят предмети по ужасената майка, след което се опитали да я заловят и завържат. Екип на Международна помощ за животните (IAR) е успял да достигне до семейството орангутани, които са били обградени от повече от 100 души, след което са упоили приматите и са ги извели от селото.
Орангутаните са пуснати в безопасна среда в защитена дъждовна гора, а експерти следят възстановяването им след бруталния тормоз.
Положението в Индонезия е критично. Огромни горски площи биват опожарявани от търговците на палмово масло, един за съжаление доста скъп продукт. Изключително сухият сезон тази година допълнително утежнява ситуацията.
В резултат от действията на човека, дивите животни в горите са притиснати в ъгъла и са принудени да се борят за живота си. Макар сблъсъците между животни и хора да не са нищо ново – слонове и тигри отдавна губят неравната битка – бушуващите пожари тласкат животните към местната популация в безпрецедентен мащаб.
Обезлесяването и бракониерството в Борнео вече са превърнали орангутаните в застрашен вид. Едва 22% от тях живеят в защитени зони, а почти половината от популацията им ще загине, ако пожарите продължат да унищожават хабитата им.
Powell’s Books е най-голямата книжарница в света
Powell’s Books в Портланд, Орегон е най-голямата книжарница в света и заема цял квартал на площ 6300кв.м. Вътре можете да откриете повече от 4 милиона нови, използвани и редки книги, а инвентарът се увеличава с около 3000 книги на ден.
Топ 10 снимки от конкурса на Nat Geo
Ежегодният фото конкурс на National Geographic тече с пълна сила. Всяка година фотографи от цял свят споделят свои снимки, които ни пренасят на далечни места, свързват ни емоционално и ни карат да се вълнуваме.
Официалните категории са хора, места и природа. Конкурсът започна на 1 септември и приема снимки до 16 ноември, като таксата за участие е $15 на снимка, а наградите включват $10 000 парична награда и пътуване до дирекцията на NG, както и $2500 награда за победителя във всяка категория и публикуване на снимката му в списанието. Ето ги и 10-те снимки, които са ни направили най-голямо впечатление досега.
1. Тук хората са малцинство
Снимката е направена в Южна Джорджия на 14 декември от фотографа Steffen Flügel, който описва преживяването като поразително и споделя, че това е едно от малкото останали места по света, където хората могат да се почувстват като малцинство.
2. Мълния над Подковата
J. Cho е успял да направи няколко снимки на меандъра Подковата в река Колорадо, но тази е най-впечатляващата му. Ясно се вижда мълнията, както и движението на бурята.
3. В бездната
D. Briggs е заснел как алпинист се спуска в ледника Хейдън. Там човек се чувства миниатюрен и нищожен, безсилен пред живите ледени реки.
4. Синята вселена
Hiroki Kondo е заснел този пейзаж в парк Хитачи, Япония миналата година. Цветята са синя немофила и в парка са повече от 4.5 милиона. Най-подходящият сезон е от края на април до началото на май.
5. Сутрешна гимнастика
Ian Duncan попаднал на една от най-интересните катерици, докато се опитвал да се наслади на гледката. Малкият приятел започнал да рови чантите за фотоапаратите, а на този кадър се пресяга към фотоапарата на друг фотограф.
6. Детска игра по минарето
Matjaz Krivic е заснела Рина и нейни приятели да играят върху минарето на Голямата джамия в Джене.
7. В очакване на дните
Elliot Ross е заснел Андрю, който се изкачва по нов силоз, който скоро би трябвало да се напълни със зърно, ако дъждът спре и комбайните успеят да си свършат рботата.
8. Годафос
Големият и красив исландски водопад Годафос. „Трябва да го видите.“ – споделя Fortunato Matteo.
9. Мистична светлина над Мачу Пикчу
След 5-дневно изкачване, Kannan V. спира за почивка в очакване небето да се изясни и слънчевите лъчи д огреят церемониалния дворец.
10. Тайната на потока Кади
Adam Dorn е открил едно място, където стотици светулки излизат през топлите летни вечери.
Най-красивите минерали в света
Когато говорим за минерали, в съзнанието ни обикновено не изникват най-интересните и красиви неща. А би трябвало, защото могат да са наистина изумителни. Има повече от 4900 вида минерали, а това са някои от най-красивите в света.
1. Огнен опал
2. Опал с цяла галактика в него
3. Океанът в един опал
4. Бисмут
5. Черен опал
6. Опал-фосил
7. Най-голямата аметистова геода в света – Императрицата на Уругвай
8. Кварцова геода
9. Флуорит
10. Бирмански турмалин
11. Титаниев кварц
12. Сколецит
13. Малахит
14. Турмалин
15. Азурит
16. Бисмут
17. Родохрозит
18. Уваровит
19. Реалгар върху калцит
20. Крокоит
21. Куприт
Най-сухата пустиня на Земята се превърна в цветен оазис
Пустинята Атакама в Чили е най-сухата в света, но наскоро там се случи нещо неочаквано: превърна се в оазис от розови цветя. Как е възможно това?
Много рядко, при точните условия, когато пустинята попадне под влиянието на обилните пролетни дъждове в южното полукълбо, цветята, които „хибернират“ под повърхността й се събуждат, жадни за вода.
Тазгодишният цветен килим се съживи от същите метеорологични условия, които родиха урагана Патриция – най-силният ураган измерван някога. Толкова много цветя в Атакама никой не е виждал досега, а още по-безпрецедентно е това, че се случва за втори път в рамките на година. Учените отдават необикновения феномен на климатичните промени, а местните са благодарни на събитието, което се очаква да доведе около 20 000 туристи тази година.
200 000 антилопи са загинали в рамките на 24 часа – ще оцелее ли видът?
По-рано тази година хиляди степни антилопи загинаха необяснимо в рамките на 24 часа, а сега се оказва, че катастрофалното събитие е много по-лошо, отколкото се смяташе.
Според първоначалните изчисления, през май месец около 85 000 антилопи са загинали в рамките на един ден, последвани от още около 60 000 малко по-късно.
Сега експертите излязоха с шокиращото разкритие, че загиналите степни антилопи всъщност са най-малко 211 000 – това е 88% от популацията в Казахстан и около 70% от общата популация на и без това застрашения вид.
Учени от Русия, Казахстан, Узбекистан, Монголия и Китай, както и представители от ООН, се срещнаха, за да обсъдят тревожния феномен. Заключението от тази среща е, че основните причини са климатичните промени и пролетните бури, комбинирани с болести.
Това потвърждава първоначалните теории, които също не са особено специфични. Хабитатът на степните антилопи е бил подложен на свирепи бури и значителни температурни спадове през май, тъкмо след като животните са сменили зимната си козина. Експертите смятат, че това е причинило стрес на антилопите и ги е отслабило, след което бактерията пастеурела е успяла да надвие имунната им система.
Въпреки това обаче остават много въпроси. Смъртността при някои стада е 100% за 24 часа, което е безпрецедентно. Подобни температурни разлики са се случвали и предишни години, но тогава са загивали много по-малко антилопи.
Масовото измиране се случва в особено лош момент за степните антилопи. Някога те са били милиони в Азия, но заради бракониерството – рогата им се използват в китайската традиционна медицина като алтернатива на тези от носорог – броят им е бил сведен до около 50 000. След огромни усилия за спасяване на вида, популацията им се е увеличила няколкократно. За съжаление сега опасността за вида е по-висока от всякога и много скоро той може да изчезне напълно.
