Цветето шоколадов космос мирише на шоколад. То е изчезнало в дивата природа, но е успешно култивирано. Неспособно е да се размножава по естествен път (не произвежда годни семена) и всички цветя от вида днес са клонинги.
В Копенхаген има паркове на 15 минути от всеки гражданин
В Копенхаген има закон, според който трябва да има поне по един парк или плаж, достъпни за всеки гражданин в рамките на 15 минути вървене пеша.
Непоказвани досега снимки на НАСА бяха представени на търг
„От Земята до Луната: Снимки от първите полети в космоса“ е търг, на който са представени допреди непоказвани снимки. Общият им брой е 600, а сред тях са първата снимка от космоса и първото селфи в космоса – снимка, която Бъз Олдрин е направил през 1969г.
Една от най-ценните находки на търга е лента от първото кацане на Луната. Има също снимки от Джон Глен – първият човек, излетял с фотоапарат в космоса; Юджийн Сърнън – последният човек на Луната; Ед Уайт – документирал престоя си на Джемини 4 през 1965г.
Всички снимки са много стари, проявени малко след като са били заснети. Много от тях не са били показвани публично досега. Цената на всяка е между 300 и 10 000 лири. Ето няколко от по-впечатляващите от колекцията.
1. На 24 октомври 1946г светът вижда за първи път Земята от космоса
Снимката е направена от ракета V-2, програмирана да снима на всеки 1.5 секунди.
2. Юджийн Сърнън, астронавт от Аполо 17, 1972г
3. Първото селфи в космоса. Бъз Олдрин, ноември 1966г
4. Харисън Шмит с американски флаг и Земята над него, декември 1972г
5. Излитането на Аполо 16, април 1972г
6. Първата космическа разходка. Ед Уайт над Ню Мексико, 3 юни 1965г
7. Алън Шепърд с американския флаг. Мисия Аполо 14, 1971г
8. Първият „изгрев“ на Земята, наблюдаван от човека. Мисия Аполо 8, 1968г
9. Първата висококачествена снимка на тъмната страна на Луната
10. Земята, 11 юли 1969г
11. Флорида. Мисия Аполо 7, октомври 1968г
12. Единствената ясна снимка на Нийл Армстронг на Луната. Мисия Аполо 11, юли 1969г
13. Снимка на Джемини 9, юни 1966г
14. Алън Бийн. Мисия Аполо 12, ноември 1969г
15. Уолтър Кънингам. Мисия Аполо 7, 1968г
16. Панорамна гледка на планина Хадли Делта. Мисия Аполо 14, август 1971г
17. Панорамна гледка на повърхността на Луната и Дейвид Скот
Растат ли водорасли в козината на ленивеца?
Грубата козина на ленивеца не е просто дреха. Всъщност е сложна екосистема, в която виреят водорасли и нощни пеперуди. В замяна пък ленивецът разполага с нещо като зелена градина, която пеперудите наторяват.
Има видове пеперуди, чието съществуване зависи изцяло от ленивците. Когато ленивецът слезе от дървото, за да се изходи по нужда, оплодената женска напуска гостоприемника си и снася яйцата си директно с изпражненията му. Ларвите се развиват изцяло в тях и когато се превърнат в пеперуди излитат в търсене на ленивец.
Междувременно, пеперудите си живеят щастливо до края на дните си в козината на ленивеца, където се чифтосват и умират в безопасна, защитена среда. След като умрат, телата им се разграждат от гъбите и бактериите в козината на ленивеца. Вторичните продукти от този процес, особено азотът, са храна за специални водорасли, които вирея в козината. Учените предполагат, че ленивците вероятно ядат тези водорасли директно от себе си и това може да целта на цялата система.
Макар да изглежда удобно за ленивеца да разполага с източник на храна върху себе си, не е ясно колко точно енергия може да получи от водораслите и каква част от обичайната му диета съставлява. Въпреки това откритието променя начина, по който гледаме на тези животни.
Ленивците може да са бавни и мърляви, но за това си има причина.
Най-бруталните отмъщения в историята
Римският поет Ювенал е казал, че отмъщението е наслада за дребнавата и низка душа. Може и така да е, но това не е спряло някои хора да посветят живота си на отмъщения, на които можем само да се възхищаваме.
5. Княгиня Олга Киевска
През 10-и век в Киев, княгиня Олга, която според някои историци е била внучка на българския владетел Борис I, се оженила за княз Игор I и заживяла като принцеса. Това продължило до 945г, когато Игор бил убит от древляните, докато правил опит да им събере по-голям данък. Понеже синът й Светослав бил все още твърде малък, Олга поела управлението на Киевска Русия.
За древляните Олга била слабохарактерна – неомъжена жена – и понеже бракът щял да обедини двата региона, те изпратили ухажори на княгинята. Все още обзета от чиста ярост, Олга успяла да се преструва на добра домакиня и посрещнала гостите си. Тя казала на своите благородни ухажори, че нейните хора ще ги вдигнат с лодките им и ще ги носят до замъка, за да не им се налага да вървят. Така и направили. Но когато стигнали до двора на замъка, носачите захвърлили ухажорите, заедно с лодките, в гигантски трап. Олга, с голяма усмивка на лицето, наредила да ги погребат живи.
След като изпратила вест, че е приела предложението, още древляни пристигнали в кралството, за да помогнат с планирането на сватбата. При пристигането си, те били изпратени в баня, където вратата била залостена след тях, а сградата подпалена. Очевидно несхващайки какво се случва, други древляни пристигнали за погребението на предишните. Въобще необезпокоени от пресния масов гроб и все още пушещите останки в банята, древляните се напили траурно. Когато всеки се бил натряскал достатъчно, дори по руските стандарти, Олга се намесила и ги избила всичките. Цели 5000 души, ако трябва да сме точни. Много от тях изгорила по време на езическо жертвоприношение на гроба на съпруга си.
Но княгинята не приключила до там. След това тя насочила гнева си към древлянската столица. Когато директната атака не проработила, Олга предложила мир. Ако от всяка къща в града й били донесли по няколко гълъба, тя щяла да си тръгне още на следващия ден. Древляните с радост приели и доставили птиците. Същата вечер, когато градът потънал в дълбок сън, Олга наредила за краката на птиците да бъдат вързани горещи въглени и ги пуснала обратно. Целият град бил погълнат от пламъците, а по-късно княгинята убила или поробила всеки, който успял да се спаси от пожара.
Олга управлява двете си кралства до своята смърт през 969г, разпространявайки християнството в земите си. За благодарност, църквата пък я канонизира за светица.
Най-красивите дървета по света
Дърветата са невероятни. Те превръщат въглеродния диоксид в кислород, дом са за всякакви създания и създават спиращи дъха пейзажи. Има много причини да обичаме дърветата, но тук ще се фокусираме върху красотата им.
1. 125-годишна азалия в Канада
Технически азалията не е дърво, а храст, но в този случай ще направим изключение, защото тази е доста голяма и красива.
2. 144-годишнаа глициния в Япония
Тази огромна глициния заема площ от 1990кв.м. и е най-голямата в Япония. Тя също не е дърво, а дървовидно катерливо растение и по принцип не изглежда така, но тежкото стъбло на тази е подпряно със стоманени прътове.
3. Вятърните дървета в Нова Зеландия
Тези дървета се намират на най-южната точка на новозеландския Южен остров и растат под необикновен ъгъл, защото непрекъснато са връхлитани от силни ветрове.
4. Цъфнали череши в Бон, Германия
Този красив тунел от черешови дървета цъфти през април в Бон.
5. Дъбът на Ейнджъл на о. Джон в Южна Каролина
Този дъб е висок 20м, има обиколка 8.5м и се смята, че е на 1500 години. Неговата сянка покрив площ от 1600кв.м.
6. Огнено дърво в Бразилия
Този вид е ендемичен за горите на Мадагаскар, но е пренесен в някои тропични и субтропични региони по света.
7. Драконови дървета в Йемен
Името му идва от червения му сок, който е като кръвта на дракон и се използва като оцветител.
8. Президентът – третата най-голяма гигантска секвоя в света
Президентът се намира в национален парк Секвоя, Калифорнияи се издига на 73м от земята, а обиколката на стъблото му е 28м.
9. Яворов тунел в Орегон
10. Цветен евкалипт в Кауаи, Хаваи
Тези евкалиптови дървета са много интересни заради шарената си кора, а освен това са ценени заради дървесината си, от която се произвежда хартия.
11. Дъбов тунел в плантация Дикси, Южна Каролина
Тези дъбове са засадени в края на 18-ти век. За съжаление там се не допускат посетители.
12. Баобабови дървета в Мадагаскар
Те складират много вода в своите огромни стъбла, което им помага да оцеляват в големите суши.
13. Дарк Хеджес в Северна Ирландия
Тези забележителни букови дървета са засадени през 18-ти век и може би сте ги видели в сериала „Игра на тронове“.
14. Явор в Орегон
10 научни мита, в които вероятно вярвате
Има твърдения, които се носят от уста на уста от години и постепенно хората са възприели като факти. Много от тях обаче са градски митове и легенди, които не стоят върху никаква научна основа.
1. Русите и червените коси няма да „изчезнат“
През 2002г медии като BBC и Sunday Times посочват като факт, че русите и червенокосите коси изчезват и до 2202г няма да е останал нито един човек с руса коса.
Това твърдение всъщност не е вярно и идва от погрешна интерпретация на унаследяването при гените. Всъщност гените не изчезват. Рецесивните гени, като например тези за червена и руса коса, могат да се предават от поколение на поколение, без да бъдат изразени в цвета на косата.
2. Косата и ноктите не растат след смъртта
Всички сте чували за мита, че косата и ръцете на човек продължават да растат дори след смъртта. Това обаче не е вярно. Всъщност кожата започва да се свива и това създава илюзията, че ноктите и косата са пораснали.
3. Чистата вода не е добър проводник на електричество
Всъщност електричеството минава през замърсителите във водата и затова е опасно да стоите във вода, ако по нея върви ток.
4. Щраусите не забиват глава в пясъка, когато са в опасност
Този мит води началото си от Плиний Стари, който преди 2000 години е писал за щраусите, които според него си мислели, че като заврат главата си в някой храст, значи цялото им е скрито.
Щраусите ровят в пясъка, но обикновено, за да гълтат малки камъчета. Когато се чувстват застрашени, всъщност се снижават и отдалече може да изглежда сякаш са заровили глава.
5. Сладкото не прави децата хиперактивни
Противно на това, което може да ви казват много родители, безброй изследвания са доказали, че сладкото няма такъв ефект върху децата. Всъщност няколко капки подсладена вода дори могат да успокоят раздразнено бебе. Когато захарта навлезе в кръвта и достигне мозъка, тя временно увеличава производството на успокояващи химикали като серотонина.
Много хора не вярват на това и посочват, че техните деца наистина стават буйни, когато хапнат сладко. За това има просто обяснение – когато дадете на децата си сладко, подсъзнателно вие обръщате повече внимание на това как се държат и забелязвате неща, които иначе не ви правят впечатление.
6. Не се раждате с всички мозъчни клетки, които ще имате през целия си живот
Има доказателства, че мозъкът продължава да произвежда нови клетки в поне няколко региона дори при зрелите хора. Процесът се нарича неврогенеза.
7. Златната рибка има доста добра памет
Всъщност може да помни неща в продължение на месеци, а не на секунди, както може би сте чували.
8. Кучетата и котките не виждат черно-бяло
Всъщност могат да различават някои цветове, сред които най-добре синьо и зелено. Кучетата имат по-голямо зрително поле от хората, но не виждат толкова на далеч, колкото нас.
9. Акулите се разболяват от рак
Популярен мит е, че акулите са имунизирани към всякакви заболявания и рак, но това не е вярно. Известни са случаи на акули болни от рак. Освен това различни болести и паразити също ги засягат. Погрешното твърдение е разпространено от д-р Уилям Лейн, за да продава лекарства против рак, направени от хрущяли на акули.
10. Ако глътнете дъвка, тя не остава години в тялото
Всъщност тялото изобщо не я разгражда, а я изкарва по естествен път след няколко часа.
Защо има толкова много породи кучета?
От миниатюрно чихуахуа до огромен немски дог, има много различни кучета. Но всички породи принадлежат към един вид и това е от особен интерес за учените, които се опитват да разберат повече за еволюцията и това колко разнообразие е възможно да има в една група.
Кучетата (Canis lupus familiaris) могат да са по-различни по форма, размер и поведение от което и да е друго животно, но експертите смятат, че всички те, независимо колко различни, са произлезли от един вид: сивия вълк (Canis lupus) от централна Азия.
Много е вероятно и опитомяването на въпросния вид да е било изолирано събитие и всички кучета днес да са потомци на едно куче-вълк, станало нечий най-добър приятел преди много години. Доказателство за това е открито от екип учени в Стокхолм, които през 2009г изследвали проби от митохондриална ДНК на кучета от цял свят.
Те открили, че всички кучета принадлежат към едно родословие, което показва, че опитомяването се е случило веднъж. Ако вълците са били опитомени няколко пъти на различни места, при изследването са щели да бъдат открити разлики в съвременните кучета.
Въпреки факта, че кучето е опитомено преди около 14 000 до 17 000 години, повечето породи са създадени през последните няколко века.
Една от най-ранните породи, за която се смята, че е селектирана заради определени черти, все още съществува – това е хрътката, по-конкретно арабската хрътка.
С течение на времето, заради естествените мутации, климата и намесата на човека, породите са ставали все повече и по-различни, като днес официално са признати между 160 и 340, в зависимост от това коя организация цитираме.
Причината да има толкова много породи кучета е същата, поради която има толкова много култури и професии: различни потребности, географски региони и малко изобретателност. На различните места по света хората са имали нуждата кучетата да вършат различни неща – едни трябвало да контролират популациите на гризачите, други пазели дома, трети пазели добитъка, четвърти помагали на човека при лов и т.н.
В последните години се наблюдава увеличаване на броя новите породи, така наречените „дизайнерски кучета“. Това са кучета като лабрадудел (кръстоска между лабрадор и пудел), кокапу (между кокер шпаньол и пудел) и пугъл (между мопс и бийгъл).
Жената, преживяла корабокрушенията на Титаник, Британик и Олимпик
Вайълет Джесъп се радвала на голям късмет още от малка. Родена през 1887г в семейството на аржентински имигранти в Ирландия, тя се заразява с туберкулоза и лекарите не й дават повече от няколко месеца живот. Въпреки това, като по чудо тя преборва болестта и оживява.
Когато баща й умира, семейството се мести в Англия. Там Вайълет учи в девическо училище, а майка й работи като стюардеса на кораб. Когато тя се разболява обаче, Вайълет решава да поеме по нейните стъпки и да започне работа на кораб, за да може да изхранва братята и сестрите си.
Първото голямо предизвикателство за нея било намирането на кораб, на който да работи. По това време Вайълет е само на 21 години, а повечето стюардеси в началото на 20-и век са на средна възраст. Всички смятали, че младостта й добрият й външен вид са недостатък и ще са „проблем“ за екипажа и пътниците (всъщност тя получила поне три предложения за брак, докато работила на различни кораби, едно от които от изключително богат пасажер).
Вайълет решава да се състари като носи стари дрехи и не си слага грим. Така успява да се качи на борда на парахода Ориноко през 1908г, а малко след това е наета от White Star Line.
За новата компания Вайълет започва първо на борда на Маджестик, след което е прехвърлена на Олимпик през 1910г. Въпреки дългото работно време и минималното заплащане (около 200 британски лири днешни пари), на нея работата й допада. Малко се страхувала от лошите метеорологични условия в Атлантическия океан, но поне я третирали като човек.
Само година по-късно се случва най-страшното. През 1911г, Олимпик се сблъсква с кораба Хоук (проектиран специално да потопява кораби като ги блъска). И двата плавателни съда са сериозно повредени, като Олимпик получава голяма дупка в корпуса под ватерлинията, но като по чудо не потъва. Корабът е издърпан до пристанището, а Вайълет слиза невредима.
Няколко години по-късно, White Star Line търсят обслужващ персонал за ВИП гостите на борда на непотопяемия кораб Титаник. Вайълет се колебае, но в последствие е убедена от роднини и приятели, че ще си изкара страхотно и се качва на борда. Както вече знаете, Титаник се удря в айсберг и потъва, а с него умират повече от 1500 човека.
Вайълет обаче успява да се качи на една спасителна лодка и отново оживява, за да разкаже.
Може би ще си помислите, че след тази трагедия спира да се качва на кораби. Грешите.
Малко преди началото на Първата световна война, Вайълет решава да работи като медицинска сестра на кораба Британик, плаващ в Егейско море. Сигурно се досещате какво е последвало. Британик попада на подводна мина и получава сериозни повреди и започва бързо да потъва. Толкова бързо, че този път Вайълет няма време да се качи на спасителна лодка и вместо това скача зад борда. Ето какво разказва тя:
„Скочих във водата, но попаднах под кила на кораба и ударих главата си. Успях да се измъкна, но години по-късно отидох на лекар заради постоянни главоболия и се оказа, че съм получила фрактура на черепа!“
Дори това не успява да откаже Вайълет от мореплаването. След войната, корабите стават все по-популярен транспорт. Започват да се появяват и круизните кораби. Вайълет напуска White Star Line и отива да работи за Red Star Line, с които през следващите няколко години обикаля света.
След кратко прекъсване след Втората световна война, когато известно време работи като секретарка, Вайълет се връща към корабите и работи докато не навършва 61 години. Прекарва остатъка от живота си вкъщи, където се грижи за градината и кокошките си. Умира през 1971г на 84 години.
Елвис Пресли, какъвто не сте го виждали
Когато RCA Records наемат Алфред Вертхаймер да заснеме новата им изгряваща звезда през март 1956г, той не бил чувал за Елвис Пресли. Въпреки това приел работата, без да знае, че през следващите 4 месеца ще направи някои от най-паметните снимки от ерата на рока.
Вертхаймер, който преди няколко месеца почина на 85 години, е направил около 2500 снимки на Пресли, често улавяйки певеца в неподправени моменти.
Отрязал ли е Ван Гог сам ухото си?
Всеки е чувал историята за това как Ван Гог грабнал бръснач и отрязал част от ухото си. По-задълбочен анализ на историческите документи обаче говори, че това не е станало така. Има голяма вероятност ухото на Ван Гог да е било отрязано от неговия дългогодишен приятел и съквартирант Пол Гоген, с който се скарали.
Според популярната история, с която сме запомнили Ван Гог като откачения художник, който сам си е отрязал ухото, той се скарал с френския художник Пол Гоген през 1888г. Една вечер, малко преди Коледа, двамата влезли в разгорещен спор. Ван Гог, уж за да докажел правотата си по някакъв въпрос, хванал един бръснач и отрязал част от ухото си – колко точно е отрязал е обект на друг спор, но не е отрязал цялата ушна мида, защото това би било смъртоносно.
Ван Гог и Гоген били добри приятели, дори много добри. Те живели заедно в южна Франция, в градче, което се превърнало в нещо като комуна за хората на изкуството. Днес, нови доказателства подсказват, че животът в дома на двамата художници не е бил толкова перфектен. Те често спорили за изкуство. Ван Гог смятал, че художникът трябвало да рисува каквото вижда, докато Гоген рисувал по памет. Когато на Гоген му писнало от непредсказуемите настроения на Ван Гог и обявил, че си тръгва, ситуацията станала опасна.
Анализът на писма, статии, дневници и свидетелски показания говори, че спорът между двамата е бил доста сериозен. Ван Гог хвърлил една винена чаша по Гоген, който пък отвърнал като замахнал с рапирата си… все пак говорим за Франция. Успял да закачи ухото му, макар да е било по-скоро инцидент, за който моментално е съжалил.
Ван Гог, който въпреки всичко държал на приятелството си с Гоген, вероятно не искал да му създаде неприятности със закона, затова не казал нищо на полицията. Когато Гоген бил разпитан обаче, той измислил историята за това как Ван Гог сам си отрязал ухото. Тя се базира изцяло на неговите думи.
Какво наистина се е случило в онази нощ едва ли някога ще разберем със сигурност.
Защо прилепите висят с главата надолу?
През нощта, прилепите ловят стотици насекоми и дребни животни. През деня обаче, те почти не помръдват. Вместо това прекарват времето си спейки с главата надолу на някое изолирано място.
Има няколко различни причини защо прилепите спят по този начин. Първо, това е идеална позиция за излитане. За разлика от птиците, прилепите не могат да излитат от земята. Техните крила не създават достатъчно подемна сила, за да ги повдигне, а краката им са толкова малки и недоразвити, че с тях не могат да тичат, за да развият нужната за полет скорост. Вместо това прилепите се покатерват на някое високо място и скачат от там, за да полетят. Като спят с надолу главата, те са в режим на готовност, ако им се наложи да излетят бързо.
Така стоят и далеч от опасностите. В часовете, когато повечето хищници са най-активни, прилепите се събират на места, където никой няма да ги търси, а пък и не може да ги достигне. Освен това за тези места има много малко конкуренция, тъй като другите летящи твари не могат да висят по този начин.
Прилепите имат уникална физиологична адаптация, която им позволява да висят с надолу главата, без да изразходват никаква енергия. Ако вие искате да се захванете за нещо, трябва да свиете няколко мускула в ръката си, които са свързани с пръстите чрез сухожилия.
Пръстите на прилепа се свиват по същия начин, само че сухожилията му са свързани само с горния торс, а не с мускулите. За да увисне, той разтваря пръсти с мускулите си и се хваща за някоя повърхност. За да остане там, трябва просто да отпусне тялото си. Тежестта му опъва сухожилията, свързани с пръстите, което ги свива. Когато иска да се пусне, прилепът не трябва да прави нищо друго, освен да свие няколко мускула, с които да отпусне хватката.
Понеже прилепите висят отпуснати, без за това да е нужна енергия, когато умрат в тази позиция, те остават да висят, докато нещо не ги събори.
