Още
    Начало Блог Страница 257

    Колко дълго човек може да издържи без сън?

    Бързият отговор на този въпрос е 264 часа (около 11 дни). През 1965г, 17-годишният ученик Ранди Гарднър е поставил този рекорд.

    Няколко други човека, участвали в научни изследвания, са успявали да останат будни до 10 дни под медицински надзор. Никой от тях не е изпитал сериозни медицински, неврологични, физиологически или психически проблеми. От друга страна, всички са демонстрирали прогресивен и значителен дефицит на концентрация, мотивация, възприятие и други мисловни процеси. Въпреки това всички са се върнали към нормален режим на сън само след една или две нощи.

    Колко дълго човек може да издържи без сън?

    По-сложният отговор на въпроса се върти около определението за „буден“. Както вече споменахме, продължителната липса на сън при нормален човек причинява проблеми с мисълта, множество кратки епизоди на сън и загуба на разпознавателни и двигателни функции. Всички знаем как някои шофьори заспиват на волана и сме чували за недоспалите британски пилоти, които са разбили самолетите си на връщане от военните зони през Втората световна война. Ранди Гарднър е бил „буден“, но в общи линии нефункциониращ съзнателно в края на периода без сън.

    В случая с лабораторни плъхове обаче, продължителното лишаване от сън за две седмици или повече води до смърт, както е наблюдавано при експериментите на Алан Рехтшафен от Чикагския университет.

    Колко дълго човек може да издържи без сън?

    При някои редки медицински случаи, въпросът колко дълго човек може да издържи без сън води до други изненадващи отговори и още повече въпроси.

    Синдромът на Морван например се характеризира с мускулни спазми, болка, потене, отслабване, халюцинации и тежко безсъние. Мишел Жуве и неговите колеги от Лион, Франция са изследвали 27-годишен мъж с това заболяване и са открили, че той буквално не е спал нито за миг в продължение на няколко месеца. През това време не се е чувствал изморен и не е показвал промяна на настроенията, нарушена памет или безпокойство. Въпреки това, всяка нощ между 21:00 и 23:00ч, за период от 20 до 60 минути мъжът е изпитвал звукови, визуални, обонятелни и сетивни халюцинации, както и болка и вазоконстрикция в пръстите на ръцете и краката.

    Фаталното семейно безсъние, друго рядко заболяване, може да се окаже смъртоносно след 6 до 30 месеца безсъние. Името му е малко подвеждащо, тъй като смъртта всъщност настъпва в резултат на органна недостатъчност, а не директно от липсата на сън. Патологическите процеси включват дегенериране на таламуса и други части на мозъка, свръхактивност на симпатиковата нервна система, високо кръвно, треска, треперене, ступор, отслабване и нарушаване на ендокринните системи на тялото. Фаталното семейно безсъние спада към заразните прионови болести, които включват и лудата крава.

    Но да се върнем на въпроса – Колко дълго човек може да остане буден? Точен отговор все още не може да се даде. Въпреки наблюденията над плъхове, досега не е известно човек да е умрял от безсъние.

    Някои астронавти изпитват така наречения ефект на обзора

    Някои астронавти изпитват така наречения ефект на обзора, след като се върнат на Земята.

    Описват го като усещане, което получават, когато видят Земята от космоса, разбирайки колко малка и незначителна е тя. За тях политическите граници изчезват, конфликтите, разделящи хората, стават маловажни, а нуждата за създаването на единно общество с обща воля да бъде спасена тази „синя точка“ става очевидна и наложителна.

    Пещерите Лонгю – една от най-големите загадки на древния свят

    Пещерите Лонгю се намират в Шиян Бейкун, провинция Джъдзян, Китай. Огромни, величествени и древни, те са известни в Китай като „деветото чудо на древния свят“. Смята се, че пещерите са на поне 2000 години и са едни от най-мащабните изкуствени тунели от древността. Освен това са обгърнати в много мистерии, озадачаващи експерти от всички сфери.

    Археолози, архитекти, инженери и геолози от цял свят не могат да дадат точно обяснение за това как са били изкопани пещерите, от кого и защо.

    Пещерите Лонгю

    Лонгю са открити през 1992г от местен мъж и до сега са описани 24 изкуствено създадени пещери, покриващи площ от над 30 000кв.м. Издълбани в твърда скала, пещерите се спускат на около 30 метра под земята и в тях има каменни зали, мостове, канали и басейни. В тях са разпределени равномерно стълбове, които поддържат тавана, а стените, тавана и каменните колони са декорирани с издялани в тях паралелни линии.

    Само една от пещерите е отворена за туристи, избрана за това заради издяланите в камъка кон, риба и птица. Пещерите Лонгю са една голяма загадка, която крие много тайни, необясними дори след 20 години изследване.

    1. Как са били създадени?

    За издълбаването на тези пещери са били нужни огромни усилия. Количеството скала, която е трябвало да бъде извадена при изкопните работи, е било почти 1 милиона кубични метра. Учените са изчислили, че на 1000 души, работещи денонощно, ще са им били нужни шест години, за да изкопаят пещерите.

    Тези изчисления се отнасят само за грубия труд, без да вземат предвид изключителното внимание и прецизност на скулпторите, което означава, че необходимите труд и време са отвъд това, което бихме могли да предположим.

    Що се отнася до това как точно са били изкопани и какви инструменти са използвани, все още не може да се каже. В района не са открити инструменти и учените все още не знаят как са постигнати такива симетрия, прецизност и прилика между различните пещери.

    Как са били създадени?

    2. Никакви следи

    Въпреки размера си и труда, който е бил нужен за създаването им, досега не са открити никакви следи от изкопните дейности, нито пък има исторически записки за съществуването им. Макар от там да са извадени близо милион кубика камъни, няма археологически доказателства за това къде е отишъл този материал, нито пък има следи от участвалите работници.

    Още повече, няма нито един исторически документ, в който да се споменава за пещерите Лонгю, което е доста необичайно, имайки предвид мащаба на проекта. Произходът им е пълна мистерия.

    3. Защо стените са декорирани?

    Всяка една от пещерите е покрита, от пода до тавана, с паралелни линии, които са издълбани по всяка повърхност. Резултатът е еднаква текстура във всички пещери, а за това са били нужни изключително много хора, труд и време. Друг е въпросът защо са го направили? Дали толкова труд е хвърлен само за декорация? Имат ли някакво друго значение линиите?

    Отговори на тези въпроси все още няма. Знае се само, че линиите приличат на онези, открити върху глинени съдове в музей наблизо, датирани между 500 и 800г.пр.Хр.

    3. Защо стените са декорирани?

    4. Няма риба

    Когато пещерите са открити през 1992г, те са били пълни с вода от доста време. Когато водата е била изпомпена, е станало ясно, че това не са водни басейни, а създадени от човека структури.

    В повечето села в южен Китай има много дълбоки езера, наричани „бездънни езера“ от местните. Тези езера са пълни с риба, която се лови много лесно. При пресушаването на първата пещера обаче там не е открита нито една риба, нито какъвто и да е друг живот.

    5. Как са се запазили толкова добре?

    Един от най-интересните въпроси е как пещерите са успели да се запазят непокътнати цели 2000 години? Няма никакви следи от срутвания, отронени скали, нито каквито и да било щети, въпреки че на някои места стените са дебели само 50см.

    През вековете регионът е видял безброй наводнения, бедствия и войни, планините са се изменили, а откритите скали са ерозирали, но вътре в пещерите формите, структурите и декорациите са останали непокътнати – сякаш са били направени вчера.

    5. Как са се запазили толкова добре?

    6. Как са работели строителите в тъмното?

    Пещерите са много дълбоки и в някои от тях е пълен мрак. Въпреки това дори те са декорирани с хиляди паралелни линии по стените, колоните и тавана. Как са работели древните хора в тъмното?

    Според местен професор, специалист по строително инженерство, със сигурност са били нужни лампи. Отворът на някои пещери е много тесен и слънчевите лъчи попадат вътре само под определен ъгъл и за много кратко време през деня. Колкото по-дълбоко се слиза обаче, светлината намалява и след около десет метра вече е непрогледен мрак.

    Преди две хилядолетия обаче не е имало нищо, което да може да се използва за осветяване на такава дълбочина.

    7. Трябвало ли е пещерите да бъдат свързани?

    Входовете на всичките 36 тунела са разпределени на площ около 1кв.км. При такава гъстота, човек може да се запита дали целта не е била да бъдат свързани. Иначе какъв би бил смисълът да се изкопаят толкова пещери на толкова близко място, ако няма да се свържат?

    На много места стените между пещерите са много тънки, само 50см, но не са свързани и изглежда нарочно са оставени така. Още повече, много от пещерите са почти напълно еднакви.

    Трябвало ли е пещерите да бъдат свързани?

    8. Кой ги е изкопал?

    Никой не може да каже кой е построил пещерите. Някои учени твърдят, че не е възможно и логично толкова огромен проект да бъде свършен от обикновените селяни.

    Само императорът е можел да организира нещо толкова мащабно, както е било с Великата китайска стена например. Но ако работата е възложена от императора, защо за това няма никакви исторически записки?

    9. Как са постигнали такава прецизност?

    Пещерите Лонгю са огромни и монументални, но въпреки това дизайнът е деликатен, строителството сложно, а прецизността е дело на големи майстори. Моделът, разположението и стилът на всяка пещера са много подобни. Резките по стените са еднакви и внимателно издълбани.

    Древните строителите, работели в дъното на една пещера, не са можели да виждат какво става в другата до тях, но въпреки това вътрешността на всяка пещера е трябвало да бъде паралелна на другата, за да не се пробие стената между тях. За постигането на подобно нещо са нужни измервания, за които в древността все още е не имало инструменти.

    С помощта на модерни инструменти и методи, изследователи са измерили стените и са открили, че са изключително точни. Стените между отделните пещери навсякъде са с еднаква дебелина. Как е постигната такава точност? Какви методи са използвани?

    10. За какво са били използвани?

    Различни учени и професори са се опитвали да дадат обяснение за пещерите Лонгю, но досега няма достатъчно убедителни доказателства в тяхна подкрепа.

    Някои археолози предполагат, че пещерите са били гробници за стари императори, императорски зали или складове. Това обаче е малко вероятно. Вътре не са открити скъпоценности, нито гробници или артефакти. Ако пещерите са били използвани от императора, те са щели да имат различен дизайн с напълно отделни стаи, служещи за различни цели.

    Друга хипотеза е, че там се е добивал някакъв минерал. Миньорските дейности обаче биха изисквали инструменти и оборудване за разбиване и извличане на скалата, а следи от такива не са открити. Не се знае дори къде са отишли камъните. Освен това, ако пещерите са били просто мини, защо стените им са декорирани така?

    И накрая, някои предполагат, че в пещерите са били разполагани войски, защото императорът е искал военните подготовки да са скрити от погледа. Такива огромни пещери обаче не са изкопани бързо. Били са нужни много години, работници и пари, което означава, че е малко вероятно целта им да е била подготовка за война. Още повече, че няма никакви доказателства вътре да са отсядали хора.

    Въпреки десетилетия проучвания, пещерите Лонгю остават една от най-големите загадки на древния свят.

    New Horizons на НАСА се събуди и започва безпрецедентна космическа мисия

    След 9 години и изминати 4.8 милиарда километра, космическият апарат New Horizons на НАСА се събуди от хибернация и започна подготовка за безпрецедентен полет край Плутон и други небесни тела от пояса на Кайпер.

    В 15:00ч северноамериканско източно време системите на New Horizons са се активирали, а НАСА са получили потвърждение за това 6.5 часа по-късно.

    New Horizons на НАСА се събуди и започва безпрецедентна космическа мисия

    След около шест седмици, на 15 януари 2015г, космическият апарат ще започне близки наблюдения на Плутон и един или два обекта от пояса на Кайпер, в зависимост от това колко добре ще се позиционира. Най-близо до планетата-джудже New Horizons ще бъде на 14 юли 2015г, но няма да навлиза в орбита. Причините за това са няколко.

    За да стигне до Плутон (която е на около 5 милиарда километра от Земята) само за 9.5 години, New Horizons е пътувал много, много бързо. В резултат на това, апаратът ще премине край Плутон със скорост около 43 000км/ч. За да влезе в орбита, операторите ще трябва да намалят скоростта му с повече от 90%, а това ще изисква 1000 пъти повече гориво, отколкото New Horizons може да носи. Освен това, ако влезе в орбита на Плутон, апаратът няма да може да изучава пояса на Кайпер.

    Мисията струва $700 милиона и има следните цели:

    • Картографиране на Плутон и спътника й Харон
    • Изучаване на геологията и морфологията на Плутон и Харон
    • Търсене на атмосфера около Харон
    • Измерване на повърхностната температура на Плутон и Харон
    • Търсене на пръстени и още спътници около Плутон
    • Провеждане на подобни изследвания на един или повече обекта от пояса на Кайпер.

     

    Защо в Африка и Близкия Изток има толкова пустинни региони?

    Когато говорим за пустини, няма как да не си представяме огромни пясъчни дюни, непоносима жега, жарко слънце и пресъхнали земи. Има ги на всеки континент, във всякакви форми и размери. Ако погледнете глобуса, ще забележите, че пустините заемат предимно региони около 30 градуса географска ширина. Има ли причина за това? Защо тези региони са предразположени за образуването на пустини?

    Защо в Африка и Близкия Изток има толкова пустинни региони?

    Защо пустините са около 30-ия градус?

    В южното полукълбо имаме пустините Калахари, Атакама, Австралийската пустош и Намиб. В северното полукълбо са Сахара, Американския югозапад, Арабската пустиня и пустините Деще Лут и Тар. Всички те имат едно общо нещо – намират се около 30-ия градус географска ширина.

    Причината за това е система от въздушни течения, така наречената циркулационна клетка, която предвижва значителни количества въздух към горния слой на земната атмосфера. Тази, отговорна за гореспоменатите пустини, се нарича клетка на Хедли.

    Земята получава много слънчева светлина всеки ден, като най-много от нея попада върху екватора и създава значителна топлина. Понеже топлият въздух се издига нагоре, въздухът при екватора се издига високо в земната атмосфера, след като бъде нагрят слънцето. От там, той се понася на север, където започва да се охлажда. След като се охлади достатъчно, той слиза обратно към земята. Тази система от движение на въздуха е клетката на Хедли.

    Защо пустините са около 30-ия градус?

    Как клетката на Хедли създава пустините?

    Когато топлият въздух при екватора се издига, той се насища с много влага и водна пара. Докато продължава да се издига все по-високо, той достига по-ниско атмосферно налягане, което му позволява да се разширява. Това разширяване също охлажда топлия въздух, което пък от своя страна кара влагата да кондензира и води до обилни валежи. Този процес е причината около екватора да има толкова много дъждове и тропиците да са толкова влажни.

    Въздухът обаче не е приключил своето пътешествие. Вече сух, топлият въздух продължава и следва пътя на Хедли. Щом изстине достатъчно, той започва да се спуска към повърхността. Това спускане се случва приблизително на 30 градуса географска ширина.

    Ако регионът няма друг източник на вода, например от местния климат или други метеорологични системи, той пресъхва и започва да се превръща в пустиня. Щатът Флорида е едно такова място на 30-ия градус, което е успяло да се противопостави на сушата. Благодарение на изпаренията от Мексиканския залив, регионът получава предостатъчно влажен въздух, който му пречи да се превърне в пустиня.

    Как клетката на Хедли създава пустините?

    Страничните ефекти от клетката на Хедли

    Спускането на въздуха при 30-ия градус спомага за образуването на друга клетка. Докато сухият въздух слиза, той придърпва със себе си въздух от севера. Това придърпване създава втора клетка, наречена клетка на Ферел. Въздухът от нея също се спуска на 30-ия градус, но откъде идва? Клетката на Ферел придърпва въздух от 60-ия градус, което е причината там да е умереният климатичен пояс и да има богата растителност (Северна Европа, Русия, Канада).

    Окото на Сахара

    Как Ел Ниньо и Ла Ниня влияят на климата?

    Ел Ниньо е явление, при което голяма част от Тихия океан се затопля на всеки 3-7 години. Това внася известен хаос в иначе стабилната система. Затоплянето на океана създава съпротивление, което забавя циркулацията на атмосферата. Това забавяне пък прави зимите по-влажни в американския югозапад и причинява суши в Австралия и Индонезия.

    Ла Ниня е точната противоположност на Ел Ниньо – охлаждането на океана. Това явление обаче е по-кратко и продължава 6 до 9 месеца. Ефектът на Ла Ниня върху климата е по-малък, но въпреки това е причината за повече мусони в Азия, суши в Южна Америка и по-сухо време в американския югозапад. Затишието между двете явление се нарича Ла Нада, което на испански означава „Нищото“.

    Знаете ли също, че:
    • В Антарктика падат изключително малко валежи и континентът се смята за пустиня. Освен това е най-студеният, най-сухият и най-ветровитият континент на планетата.
    • 1/3 от повърхността на Земята е заета от пустини.
    • В пустинята Атакама има места, за които не е известно кога за последно е валяло. Учените смятат, че някои региони там са в състояние на екстремна пустиня от 40 милиона години.
    • Около 120 000кв.км. се превръщат в пустиня всяка година поради промяната на климата и практики като обезлесяването. Това заплашва поминъка на повече от 1 милиард души в 110 страни.
    • В Китай се работи по проекта Великата зелена стена, чиято цел е засаждането на дървета от Пекин то Вътрешна Монголия по протежението на 4500км, за да се спре разширяването на пустинята Гоби.
    • Само за шест часа пустините получават повече енергия от слънцето, отколкото човечеството консумира за година. Тези изчисления са мотивирали създаването на проекта Desertec, чиято цел е създаването на мрежа от слънчеви и вятърни ферми в Африка и Близкия Изток. Desertec ще струва $500 милиарда, но до 2050г ще може да генерира достатъчно възобновяема енергия, за да задоволи 15% от нуждите на Европа.

    Науката зад „Интерстелар“

    „Интерстелар“ е вдъхновен от много от най-добрите научнофантастични филми и книги, най-вече от „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик. И също като одисеята на Кубрик, „Интерстелар“ лежи твърдо върху истинска наука. Режисьорът Кристофър Нолан е работил отблизо с хора като Кип Торн, легендарна фигурна в областта на теоретичната физика, за да вплете във филма идеи като относителността, радиус на Шварцшилд и дори сложни ракетни уравнения.

    Ако вече сте гледали филма, сигурно имате доста въпроси относно това до колко невероятните неща, които видяхме на екрана, се доближават до реалността. Нека да видим. (Приканваме ви и да си пуснете невероятния саундтрак от Ханс Цимер, например тук)

    Черна дупка

    Едно от най-забележителните неща в „Интерстелар“ е черната дупка Гаргантуа. Тя е изключително красива и създава големи проблеми на героите във филма. За да създаде Гаргантуа, екипът по компютърните ефекти е моделирал черната дупка, използвайки информация от научни трудове – пълни със сложни уравнения – предоставени от Кип Торн. Според мнозина, това е научно най-точното изобразяване на черна дупка във филм досега.

    Какво представлява?

    Черната дупка е гравитационна маса, която е толкова голяма, че дори светлината не може да избяга от нея. Образува се когато много голяма звезда колабира в края на живота си. Огромна черна дупка има в центъра на нашата галактика, която е с маса равна на четири милиона слънца.

    Черна дупка

    Акреционен диск

    Въртящият се жълт пръстен от супер нагорещени газове около Гарганута се нарича акреционен диск. Това е една от най-впечатляващите гледки в „Интерстелар“.

    Какво представлява?

    Черните дупки привличат много материя, която може да включва дори газове от други слънца. Докато материята обикаля около черната дупка (преди да бъде погълната), тя се нагорещява. Акреционните дискове около черните дупки са едни от най-ярките и горещи обекти във вселената, наричани още квазари. Те могат да са милиарди пъти по-ярки от Слънцето и да осветяват цели галактики.

    Акреционен диск

    Гравитационен радиус

    Това вероятно е най-опасното място в цялата вселена. Не бихте искали да се намирате там, освен ако не сте герой във филм (и дори тогава трябва да внимавате доста).

    Какво представлява?

    Гравитационният радиус, наричан още радиус на Шварцшилд, е точка от периметъра на черна дупка, където гравитацията става толкова силна, че дори светлината не може да й се изплъзне. Щом преминете гравитационния радиус, няма връщане назад (или пък има?). Според Стивън Хокинг , при по-големите черни дупки е възможно гравитационния радиус да бъде преминат без последствия. По-малките вероятно биха ви разкъсали на парчета.

    Гравитационен радиус

    Червейна дупка

    Червейната дупка е един от най-загадъчните обекти във вселената на Интерстелар, но това не спира главните герои да влязат в нея. И ако сте гледали филма на IMAX екран, сигурно ви се е сторило, че и вие ги следвате.

    Какво представлява?

    Червейната дупка е хипотетична идея, която би могла да позволи на значително по-напреднала цивилизация да транспортира неща моментално между две точки във вселената.

    До момента нямаме солидно доказателство, че такива дупки съществуват, но много физици са разглеждали идеята, използвайки уравнения от общата теория на относителността. През 1988г и Кип Торн е изучавал възможността червейна дупка да се използва за пътуване между две различни точки в космоса. Именно неговите виждания по въпроса са представени в „Интерстелар“.

    Червейна дупка

    Относителност и релативистично забавяне на времето

    Споменахме, че черната дупка Гаргантуа създава много проблеми на нашите герои. Това се дължи предимно на релативистичното забавяне на времето, причинявано от супер масивни черни дупки.

    Какво представлява?

    Благодарение на Айнщайн, знаем че пространството и времето са преплетени: вашата скорост, както и разстоянието спрямо гравитационните маси, определя колко относително бързо се движите във времето. Например, часовниците на борда на GPS сателитите, които обикалят на по-голямо разстояние от планетата, тиктакат малко по-бързо от часовниците на Земята. Гравитационната маса на една черна дупка е толкова голяма, че ако пътувате близо до нея, времето ще се забави (а може дори и да спре), спрямо хората на Земята.

    Относителност и релативистично забавяне на времето

    Ракетно уравнение на Циолковски

    Ако в даден момент в бъдещето Земята стане негодна за живот (както в „Интерстелар“), може да ни се наложи да я напуснем. За съжаление изкарването на тежки неща в космоса – като например всеки човек на планетата – изисква много гориво. Всъщност доста голяма част от събитията във филма се въртят около уравнение като това, което е още един признак, че „Интерстелар“ не е просто поредният блокбъстър.

    Какво представлява?

    Ракетното уравнение на Циолковски гласи, че „еднотонна ракета има нужда от 20 до 50 тона гориво“, за да се откъсне от земната гравитация. Всички хора на планетата тежат около 400 милиона тона, което означава, че извеждането им в космоса ще изисква десетки трилиона тона гориво. И това е дори без да броим всички неща, които ще трябва да вземем със себе си. Сега разбирате защо героят на Майкъл Кейн се беше отчаял толкова.

    Ракетно уравнение на Циолковски

    Цилиндър на О’Нийл

    В края на филма героят на Матю Макконъхи е спасен от бъдещите човеци, които вече са избягали от Земята и са изстреляли космическа станция в космоса. Тя обаче не беше обикновена станция, а цилиндрична.

    Какво представлява?

    Ако успеем по някакъв начин да евакуираме всички от Земята, вероятно ще го направим с помощта на теоретична космическа станция, наречена цилиндър на О’Нийл, описана от физика Джерард К. О’Нийл през 1976г.

    Изстреляйте в космоса гигантски цилиндър с радиус около 15км и го завъртете със скорост около 40 оборота в час и ще постигнете изкуствена гравитация като тази на Земята.

    Науката зад "Интерстелар"

    Нано скулптури – най-малките човешки фигури

    Това са най-малките скулптури на човешки фигури, създавани някога. Размерът им е едва няколко десетки микрона. Колко точно е това? „Нано“ означава една милиардна част от метъра. Ако ви е трудно да си го представите, един човешки косъм е с дебелина около 100 000 нанометра или 100 микрона. Скулптурите на Джонти Хървиц са с размери, които могат да бъдат сравнени с това колко ноктите на ръцете ви порастват за 5 часа.

    Как са направени?

    Структурата е създадена с помощта на революционна технология за 3D принтиране и техника наречена мултифотонна литография. Процесът разчита на физическия феномен двуфотонно поглъщане. Може да се каже, че това е изкуство, създадено чрез квантова физика.

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Типи Дегре – необикновеният живот на африканското момиче

    0

    Родена в Африка в семейството на фотографи на дивата природа, Типи Дегре имала най-необичайното детство. Момичето израснало като Маугли и си създало необикновена връзка с много диви животни, включително с 28-годишния слон Абу, леопарда J&B, малки лъвчета, жирафи, щраус, крокодили, зебри, леопард, огромни жаби и дори змия. „Нямам никакви приятели тук, защото няма други деца. Затова животните ми станаха приятели.“ – са думите на малкото дете.

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Алан Дегре и Силвия Робърт, родителите на Типи, са документирали живота й в Африка и близостта й с дивите животни, които са превърнали в пленяващи книги и филми. „Типи от Африка“, публикувана през 1998г, разказва историята й и я прави доста известна. „Тя мислеше като тези животни. Вярваше, че животните са големи колкото нея и са й приятели. Използваше въображението си, за да живее в тези различни условия.“ – обяснява майка й.

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Игнорирайки някои доста очевидни притеснения, Типи е имала най-невероятното детство. Не са много хората, които биха могли да се похвалят, че са изживели истинско приключение, яздейки щрауси през свободното и време, нито че най-добрият им приятел е бил африкански слон.

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Когато Типи навършва 10 години, родителите й я връщат обратно във Франция. Там тя започва да ходи на училище, където се превръща в местна забележителност. За съжаление обаче връщането й към цивилизацията не протича по най-добрия начин и на нея са й нужни много време и усилия, за да се адаптира. Само след 2 години тя спира училище и преминава към домашна форма на обучение, защото не успява да осъществи нормалните за едно дете контакти със своите връстници.

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Днес Типи Дегре е на 24 години и учи кинематография в Париж. Връщала се е в Африка, за да заснеме шест документални филма за Discovery Channel.

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    През ПСВ гълъб спасява 194 войника

    През Първата световна война, благодарение на гълъба Шер Ами, са спасени 194 войници от Загубения батальон от американската 77 дивизия. Попаднали на кръстосан огън между германците и приятелски войски, незнаещи за местоположението им, войниците от батальона претърпяват тежки загуби през октомври 1918г и след два свалени пощенски гълъба, те изпращат последния си – женската Шер Ами. Когато я забелязват, германците я обстрелват, успявайки да я свалят. Шер Ами обаче полита отново и сред дъжд от куршуми успява да се изплъзне и стига до щабквартирата на дивизията на 40км разстояние само за 25 минути, въпреки, че е простреляна в гърдите, ослепена, покрита с кръв и изгубила единия си крак.

    Имало е нацистки отряд, от който дори СС са се ужасявали

    Имало е нацистки отряд, от който дори СС са се ужасявали. 36-та Вафен гренадирска дивизия е била ръководена от Оскар Дирлевангер и първоначално е формирана като антипартизанска срещу полската съпротива. Дивизията обаче участва активно в Словакия, Унгария и срещу съветската Червена армия към края на войната. Отговорна е за безброй изнасилвания, плячкосвания и масови убийства на цивилни, както и за някои от най-скандалните и ужасяващи събития през Втората световна война. При Варшавското въстание дивизията избива 100 000 от населението и систематично изравнява града със земята. Дирлевангер изгарял живи жени и деца и пускал изгладнели кучета след тях. Освен това събирал големи тълпи от евреи, за да ги инжектира със стрихнин. Множество командири от германската армия и СС се опитали да отстранят Дирлевангер и да разпуснат организацията, но той имал връзки високо в нацистката организация, които му помагали. 36-та Вафен гренадирска дивизия всявала страх сред СС организациите и си спечелила репутацията на най-престъпната и ужасяваща единица във военната машина на Хитлер.

    Албанското село Лазарат е произвеждало 900 тона канабис годишно

    Албанското село Лазарат е произвеждало 900 тона канабис годишно, на стойност €4.5 милиарда или половината от брутния вътрешен продукт на страната. През юни тази година властите са провели голяма операция с участието на повече от 800 полицаи и бронирана техника. Местните обаче били тежко въоръжени и започнали да обстрелват полицаите с гранатомети и минохвъргачки. В крайна сметка властите превзели контрола над селото, а въоръжените банди избягали.

    Алън Сейвъри е отговорен за убиването на 40 000 слона

    През 50-те години Алън Сейвъри става отговорен за масовото избиване на десетки хиляди слонове и хипопотами в Африка. Той прокарал идеята, че големите популации тревопасни диви животни са отговорни за унищожаването на хабитата им и че те превръщат земята в пустиня. Неговото решение било масовото избиване на големи животни като слонове и хипопотами, като Сейвъри участвал в разстрела на 40 000 слона. По-късно той нарича това „най-голямата грешка в живота си“ и излиза с нова теория – този път, че трябва да има повече тревопасни животни, за да се възстановява почвата и да бъдат спрени климатичните промени.