Още

    Тайният живот на смокините или как ядем смокини с оси

    Когато стане въпрос за случайно поглъщане на насекоми, всяко 6-годишно дете ще ви каже, че черните точки по бананите са яйца на тарантули, че всяка нощ поглъщате по три стоножки докато спите, както и че смокините са пълни с бебета оси.

    С едно бързо търсене в интернет веднага разбирате, че първите две са просто легенди. При третото обаче може да попаднете на доста притеснителни снимки на смокини пълни с насекоми.

    Да, не изглежда особено вкусно, но няма причина да отказвате смокините все още. Тези малки насекоми всъщност са смокинови оси и играят съществена роля в жизнения цикъл на смокинята като единственият й опрашител.

    Смокинова оса

    Това означава, че за да достигне цветен прашец от едно смокиново растение до друго, смокиновите оси трябва да свършат цялата работа. В замяна на това, смокинята предоставя на осите единствения им източник на храна и подслон. Тази симбиоза се нарича мутуализъм. Растението и осата зависят един от друг, за да оцелеят.

    Но какво става, когато смокините узреят и е време да ги оберем? Има ли все още в тях оси? Да не би хранителните компании да изваждат осите, преди да направят смокините на мармалад? Или малките деца винаги са били прави и всъщност ядем бебетата на осите?

    Смокиня

    За да разберете по-добре дилемата, свързаната с консумирането на смокини, първо трябва да погледнем към жизнения цикъл на растението и насекомото. Сегашната им връзка не се е образувала за един ден – били са нужни милиони години еволюция.

    Смокинята и осата имат една обща цел – размножаване. За да се случи то, растението трябва да сподели генетичния си материал (под формата на цветен прашец) с друго от своя вид, а пък осата има нужда от място, където ларвата й да расте и да се храни. Може да се каже, че смокиновата оса е нещо като наемател, а смокинята е хазяинът, който взема наем под формата на цветен прашец.

    Това, което наричаме смокиня, всъщност е повече обратно съцветие, отколкото плод, защото всичките му репродуктивни части се намират отвътре. След като женската оса си намери смокиня, тя трябва да стигне до центъра й, където да снесе яйцата си. За да стигне до там, тя минава през тесен отвор, наречен остиол. Този проход е толкова малък, че осата губи крилата и антенките си, докато минава през него. Щом влезе, тя не може да излезе. Но дали е на правилното място?

    Смокинова оса

    Смокиновите растения раждат два вида плодове – мъжки и женски. Ако женската оса влезе в мъжка смокиня, тя ще открие вътре мъжки репродуктивни части, които са идеални за яйцата, които ще снесе. След като се излюпят, слепите, безкрили мъжки оси прекарват остатъка от живота си копаейки тунели през смокинята. Тогава женските оси излизат през тези тунели и отлитат в търсене на друга смокиня – отнасяйки със себе си ценния цветен прашец.

    Ако женската оса влезе в женска (ядлива) смокиня, тя в крайна сметка умира от изтощение или глад. Женските цветове имат дълго шипче, което пречи на опитите на осата да снесе яйцата си там. Тя може да умре, но въпреки това е успяла да пренесе със себе си цветен прашец. Така фермерите се оказват с мъжки смокини, които са пълни с яйца на оси, и женски смокини, които са пълни със семена.

    Тайният живот на смокините или как ядем смокини с оси

    Ядливите смокини може и да не са пълни с бебета оси, но това не означава ли, че в тях ще има много женски оси, загинали самотно?

    Повечето смокини, отглеждани с комерсиална цел, се опрашват от оси. И да, ядливите смокини се оказват с поне една мъртва оса в тях. Но въпреки това не си представяйте някакъв отблъскващ плод, пълен с насекоми. Всичко това е част от взаимно полезната връзка между смокиновата оса и смокинята.

    Когато женската оса умре в ядлива смокиня, ензимът фицин превръща насекомото в протеини. Смокинята общо взето храносмила осата, превръщайки я в част от зрелия плод. Хрупкавите неща в смокинята са нейните семена, а не анатомичните части на осата.

    Фермерите искат да сведат броя на осите в техните смокини до минимум. Макар насекомото да е задължително за опрашването на смокинята, твърде много оси в плода могат да доведат до свръхопрашване. Тогава смокинята се напълва с толкова много семена, че направо се пръска. Това е добре за растението, но е лошо за фермерите. За да го предотвратят, те отделят мъжките и женските растения на големи разстояния. Фермерите също така пускат контролиран брой нови оси, за да ограничат колко женски имат достъп до дадено дръвче. Така в комерсиалните смокини, които си купуваме от магазина, е имало възможно най-малко оси.

    Тайният живот на смокините или как ядем смокини с оси

    И накрая ще споменем, че няма смисъл да се паникьосвате от възможността, че може случайно да изядете някое насекомо. Дори с модерните пестициди, насекомите частично замърсяват повечето агрокултурни продукти при прибиране на реколтата и по пътя към магазина. От царевица в консерва до паста къри, от скъпо кафе до фъстъчено масло, повечето храни съдържат насекоми. По американските стандарти например, един доматен кетчуп от най-високо качество може да съдържа най-много 30 яйца на плодови мушици на 100 грама.

    Някои хора не приемат каквото и да е обяснение и отказват да ядат смокини само заради това, че вътре може да има насекоми. Осите обаче просто изпълняват своята важна роля в природата. Има повече от 900 вида смокинови оси и всеки от тях е отговорен за опрашването на един или два вида смокини. Без тези малки насекоми, нямаше да има смокини – и обратното.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови