В кратера Попигай в Сибир има огромни залежи на диаманти? Според руски източници, в кратера има трилиони карати диаманти, достатъчно да задоволят търсенето по света за 3000 години напред
По време и след големи войни се раждат изключително повече момчета
Учените отдавна са забелязали, че по време и след големи войни се раждат изключително повече момчета, отколкото момичета. Феноменът остава необяснен и до днес, макар да има една доста интересна теория. Статистически, завърналите се войници след Първата световна война са били средно с 2.5см по-високи от онези, които са загинали в битка. Това е интересна статистика, която се оказва доста значима, защото при по-високите родилите е по-голям шанса да им се роди момче. Това обаче повдига друг въпрос – Защо шансовете на по-високите войници да оцелеят във война са по-големи?
Kongō Gumi е компания на 1400 години
Kongō Gumi е била най-старата непрекъснато действаща независима компания в историята? Началото на японската строителна компания може да бъде проследено до 578г, когато един от опитните строители, които принц Шотоку довел от Корея в Япония за построяването на будисткия манастир Шитено, решил да започне собствен бизнес. В триметров свитък са описани 40 поколения назад във времето до зараждането на компанията. През 2006г Kongō Gumi е закупена от по-голяма строителна компания поради финансови проблеми. Друг интересен факт е, че от 20-те най-стари действащи компании днес, 11 са японски.
Най-изпеченият измамник в историята
Май 1935г, прекрасна неделна вечер, Виктор Лустиг върви по Бродуей в Ню Йорк. Първоначално, агентите на Тайните служби не са сигурни дали е той. Следят го от седем месеца, опитвайки се да научат повече за този загадъчен и спретнат мъж, но новият му мустак успява да ги заблуди за момент. Когато повдига яката на палтото си и забързва крачка обаче, агентите се намесват.
Обграден, Лустиг се усмихва и хладнокръвно подава куфарчето си. „Спокоен“, го описва единият от агентите, отбелязвайки „отличителен белег“ на лявата скула и „тъмни, изгарящи очи“. След като го преследват от години, те най-после успяват да зърнат отблизо „Графа“ – прякор, който получава заради вежливото и обиграното си поведение. Мъж с дълги бакенбарди, продължава описанието, и „перфектно поддържани нокти на ръцете“. По време на разпит той е абсолютно спокоен и сдържан. Агентите очакват куфарчето да съдържа наскоро напечатани банкноти или други инструменти от бизнеса за милиони на Лустиг. Вътре обаче откриват единствено скъпи дрехи.
Накрая обаче изваждат портфейла от палтото му и вътре намират ключ. Опитват се накарат Лустиг да им каже за къде е, но Графа само свива рамене. Ключът отвежда агентите до метро станция на Таймс Скуеър, където отварят прашасало шкафче, а вътре откриват $51 000 във фалшиви банкноти и металните плаки, от които са отпечатани. Това е началото на края за най-големия измамник в света.
Тайните служби най-после залавят един от най-издирваните хора в Европа и САЩ. Той е натрупал състояние от схеми, които са толкова мащабни и скандални, че никой не е вярвал, че жертвите му биха могли да са толкова наивни. Лустиг продал Айфеловата кула на търговец на скрап. Продал и „кутия за пари“ на безброй алчни богаташи, които повярвали, че изобретението му може да печата напълно неразличими от оригинала $100 банкноти. Дори успява да изпързаля някои от най-богатите и опасни мафиоти – мъже като Ал Капоне, който така и не разбрал, че е измамен.
Сега властите били нетърпеливи да го разпитат за всичко това, плюс вероятното му участие в няколко скорошни убийства в Ню Йорк и стрелбата по Джак Даймънд, който бил отседнал в същия хотел като Лустиг.
„Графе, вие сте най-изпеченият измамник, живял някога.“ – му казва един от агентите.
„Не бих казал така. Все пак, вие ме надхитрихте.“ – отговаря Графът с усмивка на лице.
Макар да получава множество обвинения за притежание на фалшива валута, Виктор Лустиг въобще не е притеснен от това. Той е държан във Федералния арест в Ню Йорк, откъдето всички били сигурни, че е невъзможно да избяга, докато чака да бъде съден на 2 септември 1935г. Когато властите отиват до килията му на третия етаж в този ден обаче, те са шокирани. Графът е изчезнал посред бял ден.
Роден в Австро-Унгария през 1890г, Лустиг научава няколко езика и решава да обиколи света, когато решава, че няма по-добро място да натрупа богатство от големите туристически кораби, пълни с богаташи. Чаровен и самоуверен още като младеж, Лустиг прекарва времето си като бъбри с успешни бизнесмени и междувременно си набелязва жертви. Схемата била проста. Разговорите постепенно преминавали на тема пари и той уж неохотно разкривал, че използва „кутия за пари“. Накрая се съгласявал да покаже въпросното изобретение в пълна тайна. По случайност дори го носил със себе си. Кутията приличала на корабен сандък, изработен от махагон, но пълен със сложни машинарии.
Лустиг демонстрирал кутията за пари, като вкарвал в нея автентична банкнота от $100 и след няколко часа „химически процеси“ изваждал две привидно напълно неразличими от оригинала стодоларови банкноти, които без проблем харчил на кораба. Не след дълго новите му приятели започвали да питат как и те да се сдобият с такава кутия.
Отново неохотно, Графът започвал да обмисля дали да не се раздели със своята кутия, ако цената го устройва. Някои купувачи дори наддавали в продължение на дни. Лустиг винаги бил много търпелив и предпазлив. В края на пътуването той обикновено се разделял с машината срещу сумата от $10 000, макар понякога да получавал и тройно повече. Зареждал кутията с няколко банкноти за всеки случай, ако го накарат да направи пак демонстрация, след което изчезвал.
През 1925г обаче Виктор Лустиг си поставя по-голяма цел. След като пристига в Париж, той прочита във вестника за ръждясващата Айфелова кула и голямата цена за поддръжката и ремонтите й. Парижаните били раздвоени и мнозина смятали, че кулата трябва да бъде съборена.
Лустиг измисля план, който ще го направи легенда. Той започва да проучва големите търговци на скрап в Париж. След това изпраща фалшиви писма, в които твърди, че е заместник-директор на Министерството на пощите и телеграфите, изисквайки среща, на която да обсъдят „доста примамлива“ сделка. Условието обаче е срещите да са абсолютно дискретни.
Графът наема стая в хотел Крион, един от най-престижните в града, където провежда срещите с дилърите. Казва им, че е взето решение да се организира търг за събарянето на кулата и 7000-те тона скрап, който ще остане от нея. Лустиг наема лимузини и развежда своите потенциални жертви на Айфеловата кула, опитвайки се да определи кой ще е идеалния шаран.
Андре Поасон бил нов в града и Лустиг бързо решава да се фокусира върху него. Когато Поасон започва да го залива с въпроси, Лустиг пуска примамката. Обяснява му, че като заместник-директор не печелил много пари, а намирането на купувач за кулата било доста голямо и отговорно решение. Поасон се хванал. Той достатъчно пъти бил работил с корумпирани хора, за да знае накъде бие Лустиг: няма как да не е бюрократ; кой иначе би се осмелил да му иска подкуп? Поасон се съгласил да плати на измамника $20 000 в брой, плюс още $50 000, за да бъде уредено той да спечели търга.
Лустиг прибира $70 000 и след по-малко от час се отправя обратно към Австрия. Там изчаква историята да се разчуе, вероятно дори да пуснат скица и описанието му, но това така и не става. Поасон, опасявайки се от унижението, което ще се стовари върху него, избрал да не докладва случая.
За Лустиг, липсата на новини е нещо хубаво. Скоро той се завръща в Париж, за да опита още веднъж със същата схема. Но винаги предпазлив, Графът започва да подозира, че един от бизнесмените, с който се е свързал, може да се е обадил на полицията, затова заминава за САЩ.
В Америка, Лустиг се завръща към лесните печалби с кутията за пари. Той приема десетки самоличности и е арестуван доста пъти. В повече от 40 случая, успявава да се измъкне от обвиненията или да избяга от ареста, докато чака дело. Задига $123 000 от шериф и данъчен в Тексас, а след като шерифът го открива в Чикаго, Графът успява да се измъкне с приказки като върнал част от парите и го нахокал, че не може да се оправя с машината.
В Чикаго, Графът се свързва с Ал Капоне и му казва, че му трябвали $50 000, за да организира голяма финансова измама, обещавайки на гангстера да удвои парите му само след два месеца. Капоне е подозрителен, но въпреки това му дава парите. Лустиг ги прибира в сейф в стаята си и ги връща два месеца по-късно, защото ужким схемата пропаднала, но е дошъл да върне парите на Капоне, понеже е точен. Капоне, успокоявайки се, че не е загубил инвестицията си и впечатлен от неговата „честност“ му връчва $5000. Цялата идея на Лустиг е просто да спечели доверието на мафиота.
През 1930г, изпеченият измамник започва да работи с Том Шоу, химик от Небраска. Двамата печатат фалшиви пари и организират сложна система за разпространението им, чрез която прокарват по $100 000 на месец, използвайки куриери.
По-късно същата година, докато фалшивите банкноти на Графа се появяват из цялата страна, Тайните служби арестуват същия шериф от Тексас, който Лустиг бил измамил преди време. Обвиняват го, че разпространявал фалшиви пари в Ню Орлиънс. Шерифът бил толкова ядосан, че Лустиг го направил на глупак, че дава на агентите подробно описание.
Минават месеци и милиони фалшиви долари вече са в обръщение, а Тайните служби отчаяно се опитват да стигнат до Графа. Те наричат банкнотите „парите на Лустиг“ и се тревожат, че биха могли да разклатят цялата парична система на страната. Но късметът им се усмихва и то благодарение на една жена.
Един ден приятелката на Лустиг, Били Мей, разбира, че той има афера с любовницата на Том Шоу. Заслепена от ревност, тя прави анонимно обаждане до полицията и им казва къде е отседнал Графа в Ню Йорк. През пролетта на 1935г федералните най-после го залавят.
Докато чака съдебния процес, Лустиг игриво повтаря, че никой затвор не би могъл да го задържи. В деня преди да започне процеса, облечен в затворнически дрехи и джапанки, той сплита няколко чаршафа и се спуска по тях през прозореца. Преструвайки се, че е мияч на прозорци, той небрежно забърсва стъклата, докато се спуска по сградата. Десетки минувачи го забелязват, но не подозират за случващото се.
Графът е заловен отново месец по-късно в Питсбърг и този път се признаава за виновен по всички обвинения. Осъден е на 20 години затвор в Алкатраз. На 9 март 1947г най-изпеченият измамник в историята се разболява от пневмония и два дни по-късно умира.
Източник: Smithsonian.com
Откриха вирус, от който хората оглупяват
Учени от университета Джонс Хопкинс са идентифицирали мистериозен вирус, който прави хората по-глупави и досега е открит у 45% от тестваните хора.
Вирусът обикновено се открива във водораслите, но е свързван с промени в разпознавателните функции при хората и мишките. Шокиращото е, че той променя генната експресия на мозъчните клетки, буквално правейки хората по-глупави като потиска мозъчните функции, спомените и имунната система.
Досега са тествани само 90 човека, но вирусът е открит у 40 от тях. Това е доста и може да означава, че почти всеки втори човек е заразен.
Човешкото тяло е дом на трилиони бактерии и вируси, повечето от които безвредни, но новото откритие показва, че някои микроби могат да имат изключително влияние върху поведението и здравето ни.
8 исторически цитата, които бъркаме
Някои от най-значимите исторически личности са оставили след себе си малко мъдрост под формата на цитати, които повтаряме толкова често, че са се превърнали в част от модерната култура. Проблемът е, че тези цитати понякога леко се изменят през годините и вече не отговарят на истината.
1. „Хюстън, имаме проблем.“ – командир Джим Ловел
Повечето хора не знаят на кого са тези думи, но въпреки това със сигурност са ги чували. Всеки ги свързва с НАСА и изследването на космоса. Онези, които знаят, вероятно грешат, защото са ги научили от филма „Аполо 13“. Там репликата е на Том Ханкс, който играе главния герой, Джим Ловел.
В действителност, думите са на неговия колега Джон Суигърт. Освен това са и малко сгрешени – правилният цитат е „Хюстън, имахме проблем.“
2. „Парите са коренът на всяко зло.“ – Библията
Доста близо до истинския цитат от Новия Завет, но въпреки това неточен. В текста I Тимотей 6:10 е записано, че „любовта към парите е коренът на всяко зло.“ Както виждате има разлика, защото вината не е у парите, а у човека.
Защо няма зелени бозайници?
Зеленото е доста често срещан цвят в природата. Виждаме го у растенията, насекомите, влечугите, птиците, земноводните, рибите и т.н. Това е цветът на живота и свежестта. Но защо тогава няма зелени бозайници?
Замислете се за момент. Сещате ли се за зелен бозайник? Ако се сещате, споделете. Може би ще кажете за ленивците, които понякога изглеждат зеленикави. Всъщност обаче това не е цвета на козината им, а поради на начина им на живот тя се оцветява, защото по нея започват да растат водорасли.
Няма точно обяснение защо зеленото отсъства от класа на бозайниците. От биологична гледна точка, някои казват, че у бозайниците липсват пигментите, необходими за получаването на истински зелени цветове. Най-близкото до зелено виждаме у белоносия гвенон, който има жълтеникава козина, клоняща почти към маслинено.
Като намесим еволюцията обаче, изглежда повечето бозайници просто нямат нужда от зелена козина. Животните от този клас, които са честа жертва на хищници, обикновено са малки бозайници. Те не прекарват много време в короните на дърветата, а обикновено са на земята, където са опадалите листа. В този случай, кафявата козина например е много по-практична и осигурява по-добър камуфлаж.
Китай завърши успешно мисия до Луната
Китайският космически апарат „Малкият летец“ (Xiofei), успешно е обиколил Луната в събота сутринта, след което е кацнал във Вътрешна Монголия. Това е първото пътешествие до Луната и обратно от 40 години насам, след успешните мисии на САЩ и Съветския съюз през 70-те.
Мисията на „Малкият летец“ е била да стигне до Луната, да я обиколи и след това да се завърне на Земята. Целта е била да се тества технология от лунната сонда Chang’e-5, преди тя да бъде изстреляна през 2017г и да вземе проби от почвата на земния спътник.
В най-далечната си точка, космическият апарат е бил на 413 000км от Земята и е направил някои впечатляващи снимки. Изумително, за цялото пътешествие са били нужни само 8 дни.
Това е поредният успех за доста амбициозната космическа програма на Пекин, в която са инвестирани милиарди. Проектът е ръководен от военните, които се надяват скоро да изпратят и човек на Луната, макар първи приоритет да им е до 2020г да са установили постоянна космическа станция, обикаляща спътника.
10 мита за космоса, на които трябва да спрете да вярвате
Ако ви трябват още причини да не вярвате на Холивуд, ще ги намерите тук.
1. Експлодираме в космоса
Също като много от митовете, за които ще говорим, тази идея идва от Холивуд. Във филмите често показват неща, които са далеч от истината и сценаристите не са особено загрижени дали фактите им са верни. Те избягват от реалността, за да направят сцените по-интересни. Такъв е и този случай.
От филмите знаем, че в момента, когато човек е изложен на открития космос без предпазен костюм, той е пътник и всеки момент ще експлодира, пръскайки карантии във всички посоки.
Ако излезете в открития космос без костюм, определено ще умрете, но това няма да стане моментално, нито пък по толкова цветен и ефектен начин. Човек може да оцелее в космоса около половин минута, без да получи някакви трайни увреждания. Със сигурност няма да е приятно, но смъртта не е мигновена и настъпва в следствие на задушаване, поради липсата на кислород. Сещаме се поне за един филм, който представи нещата реалистично – „2001: Космическа одисея“.
2. Венера и Земята са еднакви
Може би сте чували как Венера била близнака на Земята, но това не бива да ви кара да мислите, че е същата като нашата планета. Тази идея идва още от времето, когато не сме знаели каква точно е повърхността на Венера. Поради изключително плътната й атмосфера, чак когато сме изпратили космически апарат до планетата сме открили колко смъртоносно и неприветливо място е тя.
Масата на Венера е около 80% от земната, само че е по-близо до Слънцето и е най-горещата планета в нашата слънчева система – температурата там достига до 465ºC.
Учени разшифроваха диска от Фестос
Учените се опитват да дешифрират загадъчния диск от Фестос още от откриването му през 1908г на гръцкия остров Крит. Досега обаче никой не беше успявал да разчете артефакта, датиран от 1700г.пр.Хр.
Д-р Гарет Оуенс, който е изучавал диска, е успял да разгадае не само как е звучал езика, но също и значението му. Написаното се чете по спирала, от външния ръб към центъра. Използвайки досегашните познания за критските йероглифи и минойските писмености Линеар А и Линеар Б, ученият успял да разшифрова три ключови думи:
IQEKURJA, което означава „бременна майка“ и/или „богиня“.
IQE, което означава „майка“ и/или „богиня“ и се повтаря няколко пъти.
IQEPAJE или IQE-PHAE, което означава „блестяща майка“ или „богиня“.
Оуенс заключил, че дискът вероятно съдържа молитва към минойска богиня.
Супер еволюция – гущери еволюират за 15 години
Ако си зелен анолис на остров във Флорида и домът ти е нападнат от кафяв анолис, който застрашава теб и хранителните ти запаси, какво ще направиш? Ще се адаптираш – и то със зашеметяваща скорост.
Това се случва според учени, които са документирали как популациите на зелен анолис на острови във Флорида преминават през големи промени в рамките на 15 години или 20 поколения.
При първоначалния сблъсък с инвазивния кафяв гущер, зелените бързо започнали да се катерят все по-високо по дърветата. След няколко поколения и краката им еволюирали – възглавничките на пръстите им станали по-големи и по-лепкави. Тези промени позволили на гущерите да се захващат по-добре за по-гладките и високи клони.
„Ако височината на човека еволюираше със същото темпо като пръстите на тези гущери, щяхме да сме високи по 193см и нагоре само след 20 поколения.“ – обяснява Йоел Стюарт, ръководител на екипа.
Специалистите смятат, че бързата еволюция се дължи на съревнованието за храна и дом, което понякога доста загрубява. Гущерите са наблюдавани как нападат и изяждат яйцата на другия вид, което също е стимулирало еволюцията на единия вид.
Последни на света – най-редките видове на Земята
Фосили на отдавна изчезнали животни разбунват човешкото въображение – да видим динозаври да бродят по Земята, как първите птици политат или пък трилобити да лазят в пясъка.
Единствената ни надежда за това е клонирането на тези животни, но и това все още е само плод на въображението. Трябва да ценим видовете, с които все още съжителстваме и които имаме шанса да видим. Това е особено вярно за онези, които са на ръба на изчезването.
Представяме ви най-редките животни на планетата – видове, от които са останали само няколко индивида.
Червеногривест дървесен плъх
Този гризач – познат ни единствено благодарение на двата индивида заловени в Колумбия през 1898г – не е забелязван повече от век и е бил смятан за изчезнал. През 2011г обаче двама биолози се срещат с един червеногривест дървесен плъх, който дори останал да му направят фотосесия, преди да се скрие отново в гората.
Видът се отличава по ръждивия цвят на козината по главата си и е очарователен. Не е възможно да се определи колко точно такива плъха са останали в природата, но досега никой не е успял да открие друг индивид, като изключим гореспоменатия случай.
Судански бял носорог
Няколко вида носорози са критично застрашени от изчезване, но никой толкова, колкото суданския бял. Тези забележителни зверове някога са населявали земите на Субсахарска Африка, но популацията им е намаляла драстично през последния век, предимно заради бракониерство.
От 500 индивида през 70-те години, преди няколко години са били останали само 4, но и те не са оцелели – бракониерите са ги убили. Днес са останали само 6 судански бели носорога в плен, а седмият – вероятно последният мъжки, способен да се размножава – е починал преди броени дни в резерват в Кения. С това вероятно си отиват и надеждите за спасяване на вида.
