Фосили на отдавна изчезнали животни разбунват човешкото въображение – да видим динозаври да бродят по Земята, как първите птици политат или пък трилобити да лазят в пясъка.
Единствената ни надежда за това е клонирането на тези животни, но и това все още е само плод на въображението. Трябва да ценим видовете, с които все още съжителстваме и които имаме шанса да видим. Това е особено вярно за онези, които са на ръба на изчезването.
Представяме ви най-редките животни на планетата – видове, от които са останали само няколко индивида.
Червеногривест дървесен плъх
Този гризач – познат ни единствено благодарение на двата индивида заловени в Колумбия през 1898г – не е забелязван повече от век и е бил смятан за изчезнал. През 2011г обаче двама биолози се срещат с един червеногривест дървесен плъх, който дори останал да му направят фотосесия, преди да се скрие отново в гората.
Видът се отличава по ръждивия цвят на козината по главата си и е очарователен. Не е възможно да се определи колко точно такива плъха са останали в природата, но досега никой не е успял да открие друг индивид, като изключим гореспоменатия случай.
Судански бял носорог
Няколко вида носорози са критично застрашени от изчезване, но никой толкова, колкото суданския бял. Тези забележителни зверове някога са населявали земите на Субсахарска Африка, но популацията им е намаляла драстично през последния век, предимно заради бракониерство.
От 500 индивида през 70-те години, преди няколко години са били останали само 4, но и те не са оцелели – бракониерите са ги убили. Днес са останали само 6 судански бели носорога в плен, а седмият – вероятно последният мъжки, способен да се размножава – е починал преди броени дни в резерват в Кения. С това вероятно си отиват и надеждите за спасяване на вида.
Всички сме наясно, че има различни кръвни групи и да знаете вашата е важно, ако се наложи да ви преливат кръв. Идеята за кръвните групи обаче е потвърдена чак през 1900г от австриеца Карл Ландщайнер, макар лекарите отдавна да са имали своите подозрения след неуспешни преливания. Преди това тази идея е била доста сложна за разбиране и преливания са опитвани дори с животинска кръв, което е водило до ужасяващи резултати.
Прието е, че има четири кръвни групи – А, B, 0 и AB, като всяка от тях може да е с положителен или отрицателен резус-фактор.
Оказва се обаче, че това са само основните, а нови кръвни групи продължаваме да откриваме и до днес. През 2012г учените са открили две нови такива, но това не е изолиран случай. Досега са идентифицирани 28 различни кръвни групи и всички те си имат имена като Джуниър, Диего или Кид.
Разпознаването на точната кръвна група може да направи леченията за рак и даряването на тъкани по-ефективни. В някои случаи е от съществено значение за определянето на успеха на бременността. Жена с кръвна група Джунър например може да има големи проблеми, ако носи бебе с различна кръвна група.
Макар да знаем за всички тези кръвни групи и антигените им, все още не знаем защо те съществуват. За това има много теории – като идеята, че кръвната група 0, която е най-често срещаната в Африка, е резултат от еволюцията, за да помогне на хората срещу някои типични за региона болести, като маларията. Това обаче са само предположения и можем да се запитаме защо тогава, ако това е дело на еволюцията, някои кръвни групи правят хората по-податливи към различни болести?
Идеята за преливането на кръв и това, че има някаква съществена разлика между различните типове кръв не е нищо ново. Още през Ренесансовата епоха хората са знаели, че в кръвта на човека има нещо, което я прави специална. Когато са виждали някой да умира от кръвозагуба, смятали са, че преливането на кръв от друг човек би могло да го спаси. Опитвали са дори с кръв от животни, което разбира се не е проработило.
Потвърждението, че хората имат различни кръвни групи идва от британския лекар Джеймс Блъндел, който наблюдавал как една от пациентките му починала от кръвозагуба след раждане през 1817г. Той знаел, че различните животни имат различни типове кръв, а когато опитите за преливане на кръв от един човек на друг били неуспешни, подозирал, че причината може да е същата. Чак през 1900г обаче Карл Ландщайнер успява да открие разликата в протеините на кръвта, от които зависело дали преливането ще е успешно.
През април и май тази година в Индия се проведоха най-мащабните парламентарни избори в историята?.814.5 милиона души са имали право на глас, а 8251 кандидата са се борели за 543 места в парламента. Избирателната активност пък е била 66.38% – най-високата в историята на страната. Националният демократичен съюз печели изборите и взема 336 места, спечелвайки си правото да сформира голямо мажоритарно правителство.
Вирусът ебола е сред най-обсъжданите теми през последните месеци, предизвиквайки паника по целия свят, след като епидемията излезе извън пределите на Африка. Какво трябва да знаем за един от най-опасните и смъртоносни вируси, познати на човека?
1. РНК вирус
Ебола е РНК вирус, който заразява диви животни (плодови прилепи, маймуни, горили, шимпанзета), както и хора. Смята се, че първоизточникът на епидемията е контакт с кръвта на заразено животно.
2. Името му
Името на вируса ебола идва от географския район, където за първи път е открит той. Кръстен е на река Ебола, която се намира в Демократична република Конго.
3. Епидемия
Първата епидемия от ебола е регистрирана през 1975г в Демократична република Конго (тогава Заир). Там с вируса са се заразили 318 души, като от тях 280 са починали. През същата година вирусът заразява 284 души в Судан, убивайки 151.
Сегашната епидемия е много по-голяма. В Гвинея, Сиера Леоне и Либерия до 15 октомври 2014г са регистрирани 8973 случая на заразени с ебола. Още 24 случая са регистрирани пък в Нигерия, Сенегал, Испания и САЩ, както и 68 в Демократична република Конго. Хората изложени на най-голям риск са онези, които са били в близък физически контакт със заразен.
4. Симптомите
Първите симптоми на еболата са висока температура, главоболие, кашлица, болки в стомаха, повръщане и диария. Понеже това са симптомите на редица други заболявания, от настинка до грип, ранното диагностициране на ебола е изключително трудно.
Инкубационният период на заразените с ебола е между 2 и 21 дни. Повечето заразени проявяват първите симптоми на заболяването 8-9 дни след излагане на вируса.
Няколко дни след първите симптоми на ебола се проявяват и по-сериозни такива. Поради вътрешни и външни кръвоизливи, очите на пациента стават червени, човек започва да повръща кръв, сърдечносъдовата система се срива и това води до смърт.
5. Изключително висока смъртност
Ебола има много висока смъртност – от 50% до 90%. Около половината от заразените в Западна Африка са починали. Това означава, че шансовете за оцеляване са доста малки, а късното откриване на заболяването почти винаги е с фатален край.
6. Няма ваксина срещу ебола
Разработваните в момента ваксини срещу ебола се тестват върху животни и са се оказали малко или много ефективни. Тестовете върху маймуни обаче са посрещани от много съпротива, защото популациите на маймуните намаляват и много видове са на ръба на изчезването. Изпробването на ваксина върху хора е доста по-трудно, но вече се правят усилия в тази насока.
7. Нови лекарства
Все още няма одобрено лекарство за ебола и не се правят тестове с такива върху хора. Двама американски лекари, които са се заразили с ебола в Либерия, обаче са получили експериментално лечение с лекарство, което все още е в ранен стадий на изследване.
8. Заразяване
Разпространяването на вируса ебола от един човек на друг може да стане по няколко начина, но винаги чрез директен контакт. Болният отделя вируса от всичките си телесни секрети и кожата, като заразяването може да стане при допир.
Не можете да се заразите с ебола по въздуха или от водата, нито пък от храната. Епидемията в Африка обаче може да е избухнала в резултат на обработването на дивечово месо и контакт със заразени прилепи. Няма доказателства комарите или други насекоми да пренасят вируса. Единствено бозайниците могат да се заразят и да разпространяват ебола. Друга причина за разрастването на епидемията в Африка са лошите условия на живот и не добре оборудвания медицински персонал, който лекува болните.
Ако човек преживее и се възстанови от ебола, той спира да бъде заразоносител и развива имунитет, но вирусът остава в мъжката полова система до 3 месеца след това, което означава, че излекувалите се мъже могат да изложат на риск своите сексуални партньори.
Легендата за експеримента „Филаделфия“ е популяризирана от няколко нискобюджетни филма и разказва за тайна операция на Военноморските сили на САЩ, целяща постигането на пътуване във времето и телепортация. Ето какво се е случило според някои.
Събитията се разиграли в два отделни дни през лятото и есента на 1943г. На 22 юли чрез манипулация на електрическото поле учените успели да направят кораба Елдридж невидим. На 28 октомври пък извършили успешна телепортация и пътуване във времето (при което корабът е изпратен няколко секунди в миналото), телепортирайки Елдридж от Филаделфия в Норфолк.
Оттогава се носят ужасяващи разкази за моряците на борда на Елдридж, който се материализирал секунди по-късно във водите край Филаделфия. Събитието било наблюдавано и от моряците на борда на парахода Андрю Фурусет, които станали свидетели на телепортацията на кораба в Норфолк.
Интересното е, че до средата на 50-те години не е имало никакви слухове за странни експерименти с телепортация и невидимост в Северна Америка през 40-те години, още по-малко пък във Филаделфия.
Карл Мередит Алън, използващ псевдонима Карлос Мигел Аленде, изпратил поредица от писма на астронома и писател Морис Джесъп, който бил написал няколко книги за НЛО. Алън твърдял, че е бил на борда на Андрю Фурусет по време на втория експеримент и видял как Елдридж се материализирал във водите край Норфолк, след което бързо се изпарил отново.
Той обаче не предоставил никакви доказателства за разказа си. Въпреки това успял да убеди Морис Джесъп, който започнал да защитава твърденията му за експеримента „Филаделфия“. Само четири години по-късно обаче, авторът се самоубил.
Преместването на тежащ няколко хиляди тона кораб несъмнено би оставило след себе си следа от документи. В деня на първия експеримент, 22 юли 1943г, корабът Елдридж все още не бил пуснат официално в служба. В деня на втория експеримент пък, 28 октомври 1943г, Елдридж бил акостирал в Ню Йорк, чакайки ескорт до Казабланка. Параходът Андрю Фурусет прекарал този ден в Атлантическия океан, плавайки към средиземноморския пристанищен град Оран.
В началото на 40-те години Военноморските сили на САЩ в действителност са провеждали експерименти в корабостроителниците на Филаделфия, опитвайки се да направят корабите „невидими“, но по различен начин. При тези експерименти, учените пускали ток по стотици метри кабели около кораба, за да видят дали той ще стане невидим за подводните мини. Германците били спуснали магнитни мини във водата, които се прилепяли за корпуса на корабите в близост до тях. На теория, тази система трябвало да направи корабите неуловими за магнитните свойства на мините.
70 години по-късно нямаме нито едно неопровержимо доказателство за експеримента „Филаделфия“, макар слуховете все още да са живи. Ако все още ви иска да вярвате, че такова нещо наистина се е случило, помислете върху следното: Нищо не би могло да спре военните да продължат разработването на тази технология, ако бяха постигнали успех преди толкова години. Днес те щяха да разполагат с най-ценното оръжие и незаменим метод за транспортиране.
През 1951г САЩ прехвърля Елдридж на гърците, които го прекръстват на Леон и го използват по време на Студената война. Корабът в крайна сметка приключва своята служба 5 десетилетия по-късно, когато е нарязан за скрап.
Със сигурност сте виждали, а вероятно дори сте държали гъсеници, но колко знаете за тях? Тези факти може да ви накарат да ги погледнете под различна светлина и да разберете колко забележителни същества са всъщност.
1. Гъсеницата има само една задача – да се храни
По време на ларвения стадий, гъсеницата трябва да консумира достатъчно храна, за да може да съзрее. В противен случай няма да има енергията, за да завърши метаморфозата си или пък няма да може да снася яйцата си след това като пеперуда. Гъсениците ядат изключително много по време на този стадий от развитието си, който продължава няколко седмици – някои консумират 27 000 пъти своята маса за този период.
Източник на снимката pixabay.com
2. Гъсеницата увеличават телесната си маса 1000 пъти и повече
Само за няколко седмици гъсеницата пораства значително. Понеже обвивката й не е безкрайно еластична, гъсеницата я сменя няколко пъти, обикновено 5-6, преди да премине следващата си метаморфоза.
3. Първата храна на гъсеницата обикновено е черупката й
В повечето случаи, когато гъсеницата се излюпи от яйцето си, тя консумира остатъка от него. Външната обвивка на яйцето е богата на протеини и дава на ларвата добър старт.
4. Гъсеницата има 4000 мускула в тялото си
Това си е доста. За сравнение, човекът има само 629 мускула, макар тялото му да е доста по-голямо. Главата на гъсеницата се състои от 248 индивидуални мускула и около 70 мускула, които контролират всяка част на тялото. Още по-забележителното е, че всеки от тези 4000 мускула е свързан с останалите чрез един или два неврона.
5. Гъсеницата има 12 очи
От всяка страна на главата си, гъсеницата има по 6 очи, подредени в полукръг. Едно от шестте обикновено е малко по-настрани и е разположено по-близо до антенките й. Сигурно ще си помислите, че насекомо с 12 очи ще има отлично зрение, но не е така. Очите на гъсеницата единствено й помагат да прави разлика между светло и тъмно. Ако сте наблюдавали гъсеница, може да сте забелязали как движи главата си от страна на страна. Прави го, за да прецени дълбочината и разстоянието.
6. Гъсеницата произвежда коприна
Използвайки по-специални слюнчести жлези по страните на устата си, гъсеницата може да произвежда коприна, ако е нужно. Някои гъсеници, като гъботворката, плетат копринени нишки, по които се спускат от дърветата и чакат вятъра да ги понесе. Други пък си строят копринени палатки, в които живеят заедно. Гъсениците на пеперудите от семейство psychidae използват коприна, за да съединяват мъртви листа и да си правят къща от тях.
7. Гъсеницата има 6 крака, също колкото пеперудата
Сигурно ще кажете, че сте виждали гъсеници с много повече крака. Всъщност това не са истински крака, а израстъци, които помагат на гъсеницата да се задържа по растенията и да се катери. Тя има 3 двойки крака, които запазва през целия си живот, както и до 5 двойки „фалшиви“ крака по коремчето си.
8. Гъсеницата се движи вълнообразно, отзад напред
Гъсеницата обикновено се придвижва с доста предвидими движения. Тя първо се закрепва с последната двойка „фалшиви крака“, след което се придвижва леко напред с краката си, двойка по двойка, започвайки отзад напред. Но това не е всичко. Кръвното налягане на гъсеницата се променя при движение, стомахът й също се придвижва в синхрон с главата и задния край.
Източник на снимката pixabay.com
9. Гъсеницата е доста изобретателна, когато трябва да се отбранява
Животът на дъното на хранителната верига е труден, затова гъсениците прилагат всякакви трикове, за да не станат храна за птиците. Някои са еволюирали да изглеждат като птичи изпражнения например. Гъсениците от семейство geometridae пък изглеждат като клечки и носят окраска, която прилича на кората на дърво. Други гъсеници залагат на обратната стратегия – те имат ярки цветове, служещи за предупреждение.
Ако някога сте се опитвали да вземете гъсеница от растението, на което се намира, а тя е паднала на земята, значи сте наблюдавали танатоза – гъсеницата се е престорила на мъртва, за да не я закачате. Гъсеницата на пеперудата лястовича опашка може да бъде идентифицирана по миризмата си, идваща от специална жлеза зад главата й.
10. Много гъсеници използват токсини от растенията в своя полза
Гъсениците и растенията еволюират заедно. Някои растения произвеждат токсини с лош вкус и миризма, за да отблъснат ядящите листата им насекоми. Много гъсеници обаче могат да изолират токсините в телата си и след това да ги използват, за да се пазят от хищници.
Класически пример за това е гъсеницата на пеперудата монарх и растението млечка. Гъсеницата поглъща глюкозидите, произвеждани от млечката, като токсините остават в нея и след съзряването й. Така пеперудата монарх се превръща в непривлекателна плячка за птиците и другите хищници.
Според информация на NASA, този септември е бил най-горещият от 1880г насам, биейки предишния рекорд от 2005г. Това е 355-ият месец поред, през който са измерени по-високи температури от средните за 20-ти век.
Учените предупреждават да не влагаме толкова голямо значение в малка температурна разлика за един месец. Десетилетията измервания обаче ни дават по-добра представа за това каква е тенденцията, а именно, че климатът се затопля.
По бреговете на Северния Атлантически океан е имало птици, подобни на пингвините. Безкрилата гагарка е приличала на пингвин, макар да не е имала тясна връзка с него. Популацията на тези птици започва драстично да намалява от средата на 16-ти век заради голямото търсене на перушината й в Европа. На 3 юли 1844г в Исландия са убити последните две безкрили гагарки. През 30-те години пък са направени два опита да се пренесат пингвини в норвежките води, но и двата завършват с провал, защото пингвините са убити от рибари, а един дори е пребит до смърт от местна жена, която го помислила за демон.
Най-силният организъм на Земята е бактерията Neisseria gonorrheae, която предизвиква болестта гонорея. Бактерията може да придърпва със сила равна на 100 000 пъти своята маса – това е все едно човек да може да притегли 7 милиона килограма. Много бактерии имат власинки, наречени пили. Те са до десет пъти по-дълги от самата бактерия и могат да се свиват. Neisseria gonorrheae използва своите власинки, за да се придвижва и прикача към клетките, за да ги заразява.
Тропическа природа, ярки цветове и кристално чиста вода, пътувала повече от 100 години под земята. Река Те Вайхоу е поредното скрито съкровище на Нова Зеландия, което повечето туристи подминават.
Реката се намира близо до градчето Путаруру, северозападно от Роторуа – Серния град, кръстен така заради миризмата на развалени яйца идваща от горещите извори там.
Водата идва от платото Мамаку и пълни Синия извор, считан за едно от най-добрите места за плуване в страната, макар температурата й целогодишно да е около 11 градуса.
Изворът е толкова бистър, защото водата се е филтрирала под земята в продължение на повече от 100 години, преди да излезе на повърхността.
Това е причината 70% от бутилираната вода в Нова Зеландия да идва именно от тук.
Край реката върви живописна пътека, от която се откриват страхотни гледки. За извървяването й в едната посока са нужни около 90 минути.
